Как Сотир Ушев, мъжът-измамник на Весела Лечева стана доверен човек на Румен Радев?

„Рядко неприятен човек. Когото и да попитате, добра дума няма да ви каже за него. Най-любезното определение, което може да му се даде, е измамник. Където и да отиде, а цял живот е бил все на високи държавни постове, макар да е силно посредствен, се забърква в грандиозни афери. Винаги обаче над него е имало покровители, които да му пазят гърба. От няколко години работи за президента. Появи се в обкръжението на Румен Радев някъде около втората година от първия му мандат.

Постепенно завоюва много силни позиции. Той е от най-доверените хора на Радев и разпределя паричните потоци“. Такова описание даде за Сотир Ушев човек, приближен до президентската администрация.

 

Нещо повече – през Ушев и съветника на президента Николай Копринков са минавали на практика всички важни назначения в държавната администрация по време на купищата служебни правителства на Радев. Сотир Ушев е нахълтвал като у дома си във всеки един министерски кабинет и дори е назначавал свои шпиони, които да докладват за всяка обществена поръчка и назначение на служебната власт. Казват, веднъж, доста пиян, си позволил да удря с папка документи по главата министър от едно от служебните правителства на президента, който имал неблагоразумието да откаже да подпише поредния скандален договор с посочена от него „проверена“ фирма.

 

Биографията му е като на типичен герой на прехода – недобре образован, дори посредствен човек, тип мушмурок, но проспериращ заради остапбендеровския си нрав и съзаклятията, в които влиза. Печелившият му билет в наши дни се оказва връзката му с Весела Лечева, благодарение на която се домогва до силните на деня. Той е чудесен, за да върши мръсната работа и да контролира нерегламентираните парични потоци, които се стичат към сградата на „Дондуков" 2.

 

Сотир Ушев, чието име тези дни гърми редом с това на президентския секретар Николай Копринков покрай обвиненията за корупция на върха на държавата, е роден на 17 август 1960 г. в Сатовча. Баща му бил кмет на живописното родопско село.

 

Младият Сотир завършва навремето Полувисшето жепейско училище „Тодор Каблешков", където учи „Експлоатация на жп техника”. Той обаче не се задоволява с това да стане някакъв обикновен локомотивен машинист, а през 2002 г. се сдобива с магистърска диплома по международни отношения, издадена от Киевския университет. След това веднага записва в УНСС специалността „Социален мениджмънт“.

 

В онези години Ушев вече е натрупал 20 години стаж в армията. Снабден със съответните дипломи, пенсионираният офицер започва нова кариера в социалното министерство по времето, когато то се ръководи от Христина Христова. Най-изненадващо в началото на 2004 г. е издигнат на шефския стол в Агенцията по заетостта, който запазва и по времето на Емилия Масларова.

 

Запознати припомнят, че по онова време той се представял пред колегите си за генерал, въпреки че бил стигнал само до пагоните на полковник.

 

Ушев и Лечева като тамада на трапезата, са в центъра, рамо до рамо с Радеви и Гергови на сватбата на сина на Илияна Йотова 

Правителството на Сергей Станишев направо го изстрелва за шеф на Националния осигурителен институт, в който тогава се управляват по 7.5 млрд. лв. годишно. Сините депутати Мартин Димитров и Цветан Костов му искат оставката през 2010 г., след като се установява, че под негово ръководство са изхарчени 11 млн. лв. по програмата „Активни услуги на пазара на труда“, която се финансира с кредит от Световната банка. Това обаче не е безвъзмездна помощ, а заем, който след това се връща от всички българи.

Милионите са отпуснати за създаване на „Планове за местно икономическо развитие”. Целта на тези планове е да се насърчат бедните и хората в неравностойно положение да си намерят работа, да подхванат собствен бизнес.

 

Избухва мощен скандал, защото се оказва, че плановете са с двойно финансиране. От една страна, се харчат пари, взети назаем от Световната банка, но въпреки това в общините за тази програма се изсипват и още един куп пари от държавния бюджет. И накрая до бедните и безработните не стига и лев. Огледайте се и вижте колко социално слаби хора са станали бизнесмени и ще разберете за какви кражби става дума.

Парите се изпаряват, но бедните така и не стават богати и проспериращи.

 

Самата програма стартира през юли 2005 г. През първия й период са подписани 269 договора за близо 11 млн. лв.

 

По същата програма в Сърбия има само 4-5 договора, а в Македония – един-единствен, припомнят си запознати. Според правилата във всяка българска община може да има само по един договор – направени са обаче, пак да повторим, 269, като една трета от плановете са дублирани. И това поглъща милиони левове, които отиват в неправителствени организации, уж за да изготвят въпросните планове. С повече от 1 договор се сдобиват в Русе, Цар Калоян, Разград, Кърджали, Крумовград, Момчилград и др. места. В повечето случаи става дума за изкарани под индиго анализи, пълни с общи лафове, обясняват запознати. Като бивши подчинени на Сотир Ушев от Агенцията по заетостта те си припомнят, че при старта на програмата през 2015 г. само за няколко дни са сключени над 120 договора за около 5-6 млн. лв. В крайна сметка от Световната банка си тръгнали доволни от начина, по който били оползотворени парите, смеят се запознати и допълват: „Нищо чудно и самите одитори добре за са намазали от това чудовищно крадене“.

 

Царуването на Сотир Ушев в Агенцията е запомнено и с още един гаф. Той не успява да изгради „Националната база данни за пазара на труда и Европейския социален фонд“.

По програмата ФАР за тази цел през 2005-2007 г. са дадени 1,9 млн. евро безвъзмездна помощ.

 

„Данните се обработваха в елементарни екселски таблици“, разказват запознати.

„Всеки месец в Агенцията постъпваха данни от над 105 бюра по труда. Идваха в таблици и се обработват по най-примитивния начин“. В същото време Националната база данни е единна информационна система, при която в реално време трябва да се знае какво е състоянието на пазара на труда в страната. Освен това трябва да е свързана с европейските фондове и да гарантира, че за един човек се плащат пари по една програма и така се ограничава двойното финансиране. Чудесни намерения, но без реализация. Направен е търг спечелва фирма „Стемо”. Одитът по внедряването на информационната система е възложен чрез обществена поръчка на „Макс Пойнт Компютърс". Създадени са обаче многобройни пречки и в крайна сметка по времето на Ушев е направена някаква полуработеща система. В същото време обаче са извадени над 2 млн. лева, за да. се купят нови компютри за Бюрата по труда в страната, с които да се работи по новата система, която обаче тогава така и не тръгва.

 

През 2008 г. стартира ремонт на покрива и в сградата на Бюрото по труда в Смолян и става ясно, че фирмата фаворит на Ушев е „Билд инженеринг В.В.Р"” ООД. Тя е собственост на перничанина Владимир Лазов и е сред спонсорите на „гордостта“ на президента Георги Първанов - „Българската Коледа". Строителят Лазов, отбелязват запознати, е ремонтирал резиденция Бояна", също и жилището на семейството на държавния глава в София, а и къща в родното село на президента – Сирищник.

 

Според пикантните твърдения по това време собственикът на „Билд инженеринг В.В.Р.” се води официален притежател на апартамент на столичната ул. „Раковска“. Според мълвата обаче жилището било подарък на Първанов от оръжейния търговец Петър Манджуков, тогавашен издател на органа на БСП в. „Дума“.

 

На тази пернишка фирма Сотир Ушев възлага ремонта на покрива и подпокривния етаж в сградата на Бюрото по труда в Смолян. Всичко е направено толкова качествено, че след кратък срок покривът се пропуква и започва да капе. „Извадихме кофи и легени, а също и найлони, под които се крихме от течовете“, спомнят си служители и допълват, че се наложило да търсят неофициално за съдействие тогавашната кметица на Смолян – Дора Янкова, въпреки, че общината не е страна в поръчката. Помолили я да пусне всичките си връзки в БСП, включително и познанството си с Емилия Масларова, за да принудят строителя да прави „ремонт на ремонта“.

 

Въпреки този гаф „Билд инженеринг В.В.Р. е избрана от Ушев да обнови и сградата на Агенцията по заетостта на бул. „Дондуков" в София. Направени са две последователни поръчки за смяна на дограмата на предната и на задната фасада на сградата. Любопитно е, че фаворизираната фирма печели с цени, по-ниски от тези, които предлагат производители на дограма. При това се кълнат, че работят с най- висококачествена дограма, но после слагат съвършено различна, с много ниско качество. Въпреки всичко това Ушев оставя същата фирма да направи и прословутия ремонт на „златните“ тоалетни в Агенцията по заетостта през 2008 г. който струва 32 694 лв. –  солидна сума за времето си. Година по-късно тоалетните са преработени от друга фирма с помпозното име ЕТ „Елина 98 – Елица Илиева – Елина 2002 – Тотка Антонова", която взема още 104 672 лв. Тази компания пък е регистрирана в Луковит и е с предмет на дейност производство, изкупуване. и продажба на вино, спирт и спиртни напитки, но не и строителство. При това има само 1 работник, който се осигурява в НОИ!

 

Ремонтите обаче не спират дотук, Бюрото по труда в Стара Загора също се нуждае от освежаване, което накрая струва на гражданите 18 милиона лева. Скандалът избухва мощно и за него е обвинена, съдена и след години, разбира се, оневинена, както е известно Емилия Масларова. Бюрото, когато се случва въпросният ремонт, обаче е на пряко подчинение на Агенцията по заетостта, оглавявана от Сотир Ушев. Запознати дори припомнят, че самата Емилия Масларова побързала да се разграничи от Сотир Ушев.

 

Той обаче ловко се измъкнал от ситуацията. Нещо повече, в последните седмици от управлението на правителството на Станишев – през май 2009 г. става шеф на НОИ, нищо че около делата му като шеф на Агенцията по заетостта вече са се разровили сините депутати Мартин Димитров и Цветан Костов и му искат оставката.

 

Едно обаче не може да се отрече на Сотир Ушев, казват негови бивши подчинени - той е всепризнатият тамада на служебните банкети. Под вещото му ръководство се вдигали купони за чудо и приказ не само на всеки празник, но и в делниците.

Поне 4-5 пъти годишно пред колектива пеела любимата певица на Ушев, а също и на президента Първанов – Николина Чакърдъкова. А за един негов рожден ден, който се празнувал в Русе, по неизвестно какви съображения били похарчени само за фойерверките над 15 000 лева. После всичко било осчетоводено, като „други разходи“, спомнят си запознати.

 

След като се издига и става шеф на НОИ през май 2009 г., Сотир Ушев взема със себе си и своите най-доверени служители, но няма да изреждаме имената им, понеже те не говорят нищо.

 

След няколко години в тишина, далеч от погледа на обществото, а и от съдебното дело срещу Масларова за онази сграда в Стара Загора, Ушев отново се появи. Този път като мъжа до олимпийската медалистка Весела Лечева, чийто официален съпруг Манол Велев изпадна в кома след стрелба срещу него в центъра на София през 2007 г. Тя, да припомним, беше назначена от президента Румен Радев за служебен министър на спорта. Както е известно, Лечева съчетава несъчетаеми позиции: тя е социалистка милионерка, а като шеф на спорта (като служебен министър в кабинета на Гълъб Донев, а по-рано, по времето на Станишев и като шеф на Държавната агенция за младежта и спорта) трябваше да надзирава тотото и да координира държавните политики за справяне с хазартната зависимост, особено сред младите хора. В същото време обаче брат й, доведеният й син Мартин и приживе съпругът й Манол Велев управляват верига казина. За властта у нас такива противоречия явно са в реда на нещата...

 

Когато Сотир Ушев влиза официално в ролята на втори съпруг на Весела Лечева, двамата се оказват кумове на друга новоизлюпена двойка – Мая Манолова и Ангел Найденов. Далеч по-важни са обаче другите им семейни приятели и сътрапезници – Десислава и Румен Радеви. На снимка от сватбата на сина на Илияна Йотова, Лечева и Ушев са в центъра. От едната им страна са президентът Радев и полегналата на рамото му Десислава, а от другата е пловдивският олигарх, руски гражданин по паспорт и виден масон Георги Гергов.

 

Запознати от МВР и прокуратурата твърдят, че с името на Сотир Ушев се свързват финансови злоупотреби за над 500 милиона лева в Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Мащабното източване на средства се е случвало в периода 2018-2021 г., когато по различни програми на Европейския съюз са усвоявани чрез манипулирани процедури по Закона за обществените поръчки.

Цялата схема е разкрита в два одитни доклада на Агенцията за държавен финансов контрол (АДФИ), но въпреки че са образувани рекордните 6 прокурорски преписки, разследването не е приключило и до този момент.

 

В извадката на Одитния доклад, изготвен от АДФИ, са открити нарушения, някои от които са особено фрапиращи – неправилно отстраняване на фирми кандидатки; дискриминационни условия, водещи към определен кандидат; неспазване на вида процедура и пряко договаряне с определени фирми; фиктивно изпълнение на сключените договори, подправени протоколи за прием на извършената работа. Списъкът с нарушенията е огромен със своите над 200 страници констатации и заключения, като общият мащаб на установените злоупотреби достига шокиращата стойност от над 500 милиона лева.

 

„Още през лятото на 2022 г. Софийска градска прокуратура разпореди проверка за неправомерно провеждане на обществени поръчки в Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, която беше възложена на Главна дирекция „Национална полиция“. Разследването установи, че двама директори на Агенцията по заетостта – Драгомир Николов и наследилият го Смилен Вълов, са поставяли подписите си под миришещи на корупция непрозрачни обществени поръчки за стотици милиони левове под давлението на Сотир Ушев. Той беше посочен като човека, движещ корупционните схеми в Социалното министерство, от няколко разпитани в МВР служители от Агенцията по заетостта. Разследването обаче беше потулено от тогавашното ръководство на Главна дирекция „Национална полиция“, разкрива запознат от МВР.

 

В началото на седмицата главният секретар на МВР Живко Коцев потвърди в Шумен, че в Министерството на вътрешните работи са постъпвали сигнали срещу Президентството. Според запознати Живко Коцев визира именно  данните, събирани в ГДНП за Сотир Ушев и ролята му в мащабното източване в Министерството на труда и социалната политика.

Източник: Уикенд, crimesbg.com