Ако магистратите от софийския офис на Европейската прокуратура си направят труда да отскочат до Дупница, само на някакви си 60 километра, може да видят на място как с бутафорни ремонти се усвояват милиони от Брюксел. Не че това е новина в нашата страна, но пък нали точно това им е работата на европрокурорите – да бранят всяко евро от данъците на европейците. Въпросните „преустройства и реконструкции“, освен че гълтат огромни пари, и съсипват вместо да обновяват градската структура.

 

Грандиозните ремонти по европроекти, с които се е захванало кметството в Дупница, са свързани с емблематични места – Градската градина и съседните Часовникова кула от 18 век и Младежки дом. А резултатите от това „освежаване" показват какъв е резултатът, когато комисионите от обществените поръчки, както твърди мълвата, са огромни и се приемат само в брой, на ръка.

 

Най-скъпият в тази каскада от ремонти е „Преустройство и смяна на предназначението на Младежкия дом в градски исторически музей". В края на 2020 г. е изчислено, че за целта са нужни 2,17 млн. лева, повече от които са от европейско финансиране по програмата „Региони в растеж”. Три години по-късно тази сума, казват, че е „надградена" – към 3 млн. лева, понеже поскъпнали строителните материали.

 

Дупнишкият кмет пилее със замах европейски средства

За изпълнител на поръчката е избран „Галчев Инженерениг”, фирма на Николай Галчев, масон от ложа „Македонска зора Ориент – Благоевград”. Известен е още и като строителя на Брендо.

Да поясним – Галчев строи със замах сградите в южната част на бул. „България” в София, а и на други места, по времето, когато яхтите с кокаин на Евелин Банев-Брендо прекосяват Атлантика. В онези години той и Брендо имат и обща строителна фирма - „Билдкомфорт”. После мащабите драстично се свиват.

 

На самия конкурс за трансформацията на Младежкия дом в музей, проведен през 2020 г., както изисква благоприличието, е имало и друга фирма. Предпочетена е по-ниската оферта на Галчев, която днес обаче далеч задминава онази, по-скъпата.

 

Крайният срок на ремонта е закован на 8 октомври 2023 г., поне така е договорено през пролетта на 2021 г., когато с всички салтанати е направена първата копка. Очевидци се шегуват, че самият водосвет е продължил по-дълго, отколкото работата по обекта. Появява се бригада работници, опасват сградата с ленти, инсталират скеле, поставят и две информационни табели, да се знае, че парите идват от Европа, и дотам. Работниците изчезват. През следващите години ограденото пространство бързо се пълни с боклуци, а информационните табели са разкъсани.

 

Въпросът, естествено, опира до пари. Фирмата на Галчев иска индексиране на договора, за да поднови работата, която дори не е започнала. Следва анекс с кметството, при който цената се вдига. Майсторите, видимо събрани от кол и въже, се появяват чак през лятото на 2022 г. и започват да мажат върху уникалната каменна облицовка на сградата. Не е ясно чие хрумване е тази вандалщина, която унищожава фасадата. Вероятно това е най-евтиният вариант да се демонстрира, че нещо се случва на обекта, за което ще се платят милиони.

 

Кметът на Дупница Методи Чимев, който управлява от 2011 г. и се е устремил към 4-ти мандат, не е местен човек и може би не знае, но въпросният Младежки дом е изграден в края на 70-те години.

 

Сградата е уникална и първата в България с висяща конструкция, при която тежестта се поема изцяло от специални стоманени въжета. При това тя е облицована със същия камък, с който е покрито и кметството, и това не е случайно хрумване, но на кого му пука. Атрактивните проекти и на Младежкия дом, и на кметството са дело на покойния арх. Милчо Сапунджиев.

 

Скоро от каменната облицовка на Младежкия дом няма да остане и следа. Безличната мазилка ще скрие плочите от естествен камък. Кметството в Дупница обаче не се трогва от такива подробности. Няма и сила, която да спре тази вандалщина, понеже сградата не е обявена за паметник на културата, както показва допитване на будни граждани. Съветници от опозицията в общината в Дупница забелязали и друг проблем.

„Няма никакъв строителен контрол, няма и никакви предпазни облекла на работниците, дори най-елементарни каски няма”, казват те. Допълват още, че майсторите се надзирават от местен ромски бос, който бил известен търговец на гласове по време на избори.

 

Градската градина, до която се намира Младежкият дом, също е преживяла ремонт през последните месеци. За него са платени към 190 хил. лева на строителна фирма „Чанев инженеринг". Тя е била единственият кандидат за обществената поръчка, която изисква не само подрязване на дървета и засаждане на цветя, но и изграждане на поливна система.

 

„Като гледах как я правят, предполагах, че ще издържи най-много една година, по-точно не вярвах да преживее зимата“, обяснява хидроинженер, очевидец на безобразието.

„Тръбите се полагат в толкова плитки изкопи, които не отговарят на никакви стандарти и затова очаквах, че ще се спукат при първото застудяване“. 

 

Оказва се обаче, че хидроинженерът е надценил поливната система. Тя работи едва 2-3 месеца и спира. Запушила се, нищо, че е чисто нова. В най-големите жеги Градската градина в Дупница започва да се полива по стария начин – с маркучи. Само че част от скъпите растения и тревата вече са изсъхнали и то много скоро след ремонта за 190 хил. лева. Затова пък преди да бъде изградена поливната система от кметството в Дупница, я рекламират като последна дума на техниката – щяла да бъде с някакъв специален програматор и с невиждани възможности за свързване към интернет, за да се командвала от разстояние. Каква ирония, добре че предвидливо не са бракувани старите маркучи!

 

Ремонт е претърпяла и старинната градска часовникова кула, която е емблема на Дупница. На мястото на автентичния циферблат, който казват, че бил прибран във все още несъществуващия музей, е сложен нов – пластмасов, в сладникав розовеещ цвят.

Потресаваща подигравка със сграда на 3 века!

 

Финансирането и на този ремонт е по някакъв международен проект, който Дупница прави заедно с македонската Крива Паланка. Парите са общо 369 000 евро, като в Дупница отива по-голямата част – 232 532 евро.

Часовниковата кула, която отброява времето още от 18-ти век, е издържала досега, вероятно ще оцелее и след този ремонт.

Източник: Уикенд