Далеч не е случайност фактът, че редовите бабиери-ловкини на промоции в „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ изпитват нещо близко до сексуална носталгия към късния социализъм.

 

Режимът на Тодор Живков бе мек и богоугоден като пипаше почти със стерилни ръкавици, нахлузени върху мазолести болшевишки длани. Нямаше лагери и изселвания, колективизацията бе приключила, както и опитите да се присъединим като 16-а република на СССР. Вместо това имаше ведомствени станции в Ахтопол, „Москвич“-и без ред и кренвирши за всички.

 

Бай Тошо е жив – дава визи за Дубай

Умереният стил на управление на правешкия цървул си личеше особено ярко по отношение на сгафилите отговорни другари – скалъпени процеси и бесилки, без тежки репресии.

Тато отстраняваше особено внимателно противниците си, без да създава врагове. Неудобните на господстващата парадигма заминаваха тихомълком на синекурни посланически длъжности зад граница. По тази причина властта му успя безоблачно да се закрепи в продължение на повече от три десетилетия.

 

Откакто Живков повери тайните си на пазителя на новото познание Стойчо Керев и потъна в чернозема, измина четвърт век- всички добре изпитани принципи на неоживковизма обаче продължават да доминират в обществения ни живот.

 

Вероятно ви е направило впечатление, че „бушоните“ на статуквото, станали неудобни по външни или конюктурни причини, заминават да ближат рани на плажа в Дубай и да преосмислят провидението си пред чаша мохито, далеч от нескопосаните ръчички на ДАНС, НАП и прокуратурата. И което е по-важно – извън полезрението на медии и електорат.  

 

Към веселата ни диаспора между „Бентли“-тата и „Ферари“-тата в персийския залив тези дни се присъедини поредният полезен, но неподходящ за публична употреба олигарх в лицето на Христо Ковачки.

 

От иконата на прехода Васил Крумов Божков до никому неизвестната Плама Спецова – жената на данъчния културист Румен Спецов, употребените и представляващи имиджов риск бизнесмени се събират в този концлагер на 21-ви век.

 

Големият проблем с живковизма не е паметникът на комунистическия сатрап в Правец, не са дори и думите на Бойко Борисов, че това, което е построил Живков, ние не можем да го боядисаме, не е и раболепието и свалянето на гащите пред московските господари. Ужасяващото е как пълзящият цървулански режим на мека диктатура се репликира в продължение на десетилетия като смъртоносен вирус.

 

Един полиглот бе нарекъл обществената ни система доста сполучливо „Бумерангът на Живков“, но той визираше по-скоро материалното ежедневие и възраждането на ментовите „лукчета“, евтиния локум с розоберачката на кутийката, лимоновите резанки и вадещият пломби „Карамел Му“.

 

А перфидното правешко статукво всъщност трябва да търсим не в кварталната бакалия, а в Дубай. Там се подвизават днешните отлюспени Огнян Дойнов, Борис Копчев и Йонко Панов с нашите пари. Разбира се и с подходящ антураж от напористи компаньонки с добре подготвени ва*ини, за да не им тежи твърде много изгнанието.

Източник: Уикенд, crimesbg.com