Научната общност в Англия и у нас, бе разтърсена от мощен скандал за плагиатство на български професор след разкритията на международната наблюдателна организация Retraction Watch в сътрудничество с експерти по политиката за плагиатство от Обединеното кралство и Европейската мрежа за Академична почтеност.

Във фокуса на разследването на организацията е родният проф. Милен Замфиров, който е декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ „Св. Климент Охридски“, избран повторно на тази позиция в края на 2023 г. и удостоен през миналата с наградата „Питагор“ за съществен принос на български учени и научни колективи за развитието на науката. Както и неговата заместничка във факултета и съавторка на уличен в плагиатство текст Маргарита Бакрачева. И тя професор и доктор по психология, за разлика от Замфиров, който е доктор на науките.

Проф. Милен Замфиров

За разследващата английска структура обаче тези титли са по-скоро озадачаващи, отколкото респектиращи след разкритията, които правят по специална методика, установяваща припокриване на цели абзаци от един текст с други предшестващи, наричано от тях „поглъщане“ и „преместване от един текст в друг предшестващ или, казано по-простичко – кражби на поразия от научни трудове на други автори.

Retraction Watch вече веднъж е информирал, че обвиненията са за доклад от 2021 г. на въпросния проф. Замфиров. И с огромно озадачение съобщава, че авторът му получава наградата „Питагор“ през 2024 г. След което се впуска в подробно изследване и доказване на текстовите съвпадения, които нагледно представя. Връща се и по-далеч в научната дейност на Замфиров, стигайки до защитаването на „труда“ му за професорската титла, където също открива позорни за всеки, който се докосва до писменото слово, съвпадения с чуждо авторство.

Ето какво пишат от организацията:
„Статията, посветена на „интердисциплинарните връзки между квантовата теория и психологията“, съдържа значителни части от публикувани преди това трудове на Busemeyer & Wang (1,2) и Atmanspacher, наред с други – както потвърдихме сами, след като разгледахме по-отблизо подробностите от статия и ги анализирахме отново. Оригиналният текст и заключения на Busemeyer & Wang от 2015 г. могат да бъдат наблюдавани в „преместен“ вид в рамките на магнум опус на Замфиров и Бакрачева от 2021 г. Близо 50% от документа на Busemeyer & Wang – Current Directions изглежда е погълнат от текста на Замфиров и Бакрачева без надлежно посочване на авторството или разрешение от авторите. Като остввим настрана, текстовите прилики, документът съдържа и множество фактически грешки“, които разследващите посочват, включително  стигайки до заключението, че нашенците са направили погрешен превод от дисертацията на Густафсон от 2004 г. в университета на Минесота.
И заключават: „Що се отнася до текстовите прилики сега, изглежда, че проблемната статия "Паули-Юнг далеч не е изолирано събитие в академичния опит на Замфиров“.

Разследващите са се допитали и до сайта на СУ "Св. Климент Охридски“, установявайки, че т.нар. от тях дискусия около творчеството на Замфиров датира още от 2020 г., когато в разгара на Ковид пандемията той иска да стане професор в Алма матер, след като е избран за първи мандат като декан на въпросния факултет. За да получи титлата, Замфиров представя списък от 10 публикации и няколко монографии, където изцяло стъпва на прилагането на „класическия подход на Жан Пиаже в образованието със специални нужди и емпиричното валидиране на образователен модел за разпознаване на талантливи ученици“.

Жан Пиаже е прочут швейцарски биолог, психолог, логик и философ, създал Център по генетична епистемология в Женева през 1955г. и останал негов директор до смъртта си
през 1980 г. на 84-годишна възраст.

Но разработването на въпросния образователен модел, който принадлежи на Пиаже, у нас е аргумент Замфиров да получи наградата „Питагор“. И най-вероятно да се сдобие и с изследователски проект, който има за цел да приложи образователен модел, чрез който може да се определи конкретното интелектуално ниво на даден ученик въз основа на новоразработена методология чрез феномените на Пиаже“, посочват разследващите. Като уточняват, че родният професор е получил 146 800 лв. по „Програма за финансиране на фундаментални изследвания“. И за да обяснят по-нагледно на чуждия читател какво представлява тази сума, я сравняват със средната годишна заплата у нас, която е около 27 000 лв.

Разследващата организация е изумена и от това, че рецензентите на статиите на Замфиров по време на защитата му за професорската титла се правят на разсеяни, „че някои от статиите съдържат части от предишни публикувани трудове на други изследователи и значително припокриване с различни неакадемични уеб източници, включително платформи за закупуване на готови студентски есета, сайт на българска детска градина и новинарска секция на Медицински център“. И представят дълъг списък от сравнени текстове, в които като въшка на чело изскача откровено плагиатство, както и източниците, от които безогледно е преписвано. Като подчертават, че професорът брутално граби изречения и абзаци от историческия преглед на Международната класификация на болестите (МКБ)-10, без изобщо да си прави труда да ги разграничи от собствените се „мисли“, а „присвоява библиографията на своя източник като своя“, установяват разследващите.

Във въпросния доклад на Милен Замфиров изследователите на неговото „научно дело“ откриват 90% от статията на българския клиничен психолог Ирена Петкова от 26 юни 2019 г., публикувана в блога на фондация „Хестия“, която той си е присвоил, без изобщо да посочи източника.

Ирена Петкова е магистър в специалност „Клинична психология с психоаналитична перспектива“ към Нов български университет и е с интерес към психотерапията. Присъединява се към фондация „Хестия“ през 2019 г. В сайта на Академията за детско здраве у нас Ирена Петкова е представена като „психолог“, специализирала „Психодинамична психотерапия“. Работи индивидуално с деца, юноши и възрастни. Провежда психодиагностични сесии с родители на деца от аутистичния спектър или деца с хиперкинетично поведение със или без дефицит на вниманието“.

И тук става още по-интересно. Защото роди професор, доктор на науките и декан на факултет в СУ втори мандат, се оказва и автор на обемистото издание „Всичко, което знаем за причините за аутизма“, „преведено“ и на английски. 
Всъщност е преведено заглавието, тъй като силно заинтересувани родители на деца с аутизъм се втурват през глава да я купуват, здраво запечатана в найлонова обвивка, след отварянето й установяват, че тя е с празни страници.
Всички до една, колкото и да са много, а те са много.

Което не пречи на Замфиров храбро и бодро да я записва в предългата библиография, съдържаща т.нар. научни приноси. Термин, който сам по себе си е пълна идиотщина във възприетите у нас правила за защита на дисертации, понеже се изисква само да си посочиш „научните приноси“, въпреки че това би трябвало да е обект на заключенията на далеч по-утвърдени авторитети в науката. Но пък фактът с „научната“ книга за аутизма с празни страници прекрасно обяснява защо Замфиров се е възползвал от труда на Ирена Петкова – очевидно поради липса на собствени познания по тази тематика.

Само че това не е всичко, както се казва в много зарибяващи реклами на всевъзможни уреди за домакинството. Британската разследваща организация е открила в доклада на Замфиров и „големи прилики със студентско есе, което изглежда е качено през 2009 г. в български сайт, използван за закупуване на готови текстове за университетски задачи. Обаче той предпочита да цитира някакъв си свой труд от 2018 г., за който английското проучване установява, че е „български превод на клиничните описания на МКБ-10 от 1992 г.“, отново без да си прави труда да цитира и да обяснява откъде точно е взел текстовете.

Прецизният сравнителен анализ на британското проучване на академичното „творчество“ на Замфиров открива сериозни заемки и от труд на прочутия световен учен в областта на педагогическата психология Робърт Славин, превеждан и издаван и у нас. При това констатира, че професорът се позовава не на текста на световния учен, а на други свои статии, в които го е преписвал, но отново без да посочи авторството му.

Разследващите установяват също, че поне два от 10-те доклада, които Замфиров представя, за да защити професорската си титла, всъщност са един и същ текст с леки промени. И посочват термина, определящ този подход – „нарязване на салам“, което означава „рециклиране на предишни текстове в бъдещи текстове или създаване на едновременни публикации с по същество един и същ текст/данни“, без никакво изрично разкриване на този факт на списанията или техните читатели“, както разясняват те, изброявайки случаите на принципа „copy & paste“, по който Замфиров си създава библиография и биография на учен.

Председателят на научната комисия, провъзгласила Замфиров за професор – професорът по специалността „Педагогика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ Мира Цветкова, вижда съвпаденията на текстовете му, но въпреки това намира аргументи за назначаването му за декан през първия му мандат. 

Разследването на английската организация продължава и по отношение на статистическите данни, разглеждани от Замфиров и Бакрачева.
В българския текст е посочено, че това е заслуга на други хора, но в английския този факт лежерно е пропуснат, както установяват те.

Обект на разследването е и „експертизата” на двамата нашенци в сферата на хипнотизирането на астронавти, с което се занимават в текста си „Модел, базиран на хипноза, улесняващ адаптирането към „безтегловност“, публикуван в Annual of Educational Studies Vol 113, Year 1, 2020, както посочват разобличаващите плагиати. И по този повод те заявяват: „Пореден случай на висок процент прилики в текст на Замфиров и Бакрачева. Те отново съединяват и пренареждат дълги параграфи от своите източници. Също така вземат източниците, използвани от оригиналните автори, като ги представят като свои собствени открития в своята библиография“. И правят детайлно проучване на техни текстове, но отново без кавички и със спестяване на точния източник на твърденията им, чийто труд използват в доста по-различен контекст.

Плагиатството в родната наука като че ли се превърна в национален спорт, който взриви обществеността покрай плагиатския скандал с кандидата за какво ли не на „Има такъв народ“ Петър Илиев през 2012 г. Впоследствие той бе принуден да напусне СУ. „Св. Климент Охридски“, където се подвизаваше в правния факултет, именно заради плагиатство. Очевидно обаче тази практика е широко използвана в Алма матер, както става ясно от разкритията на международната наблюдателна организация Retraction Watch в сътрудничество с експерти по политиката за плагиатство от Обединеното кралство и Европейската мрежа за Академична почтеност и за проф. Милен Замфиров и заместничката му на деканския пост Маргарита Бакрачева.

За родните учени това изглежда не е проблем, след като Замфиров освен с „Питагор“, е удостояван и с редица други научни награди, каквито са Грамота за награда в 4-ото издание на конкурса за образователно-програмни продукти на ДИУУ за продукта „Жестов речник“ по „Човекът и природата", Физика и астрономия (2007 г.), Грамота за награда в 9-ото издание на конкурса за образователно-програмни продукти на ДИУУ, за продукта „Смятането лесно“ (2012 г.) и др.

Не е спирачка и пред членството му в Съюза на физиците в България и Съюза на математиците в България. Или обобщено, най-успешната дейност на „учения“ проф. Милен Замфиров е безпроблемно да се представя за физик, математик, хипнотизатор, психолог, автор на книга (С празни страници) с второ ревизирано издание на английски език. Но пропуска уточнението, че всъщност е най-добър в жонглирането с чужди трудове. 

Някой да има още въпроси, защо образованието запада, както се вижда, дори в СУ „Св. Климент Охридски“, смятан за цитаделата на просветеността? Едва ли. Но ужасът на родителите на деца с аутизъм, които се сдобиват с неговата „книга“ с празните страници по най-болезнения им проблем, и техните въпроси „Как е възможна такава гавра?“ си остават. Както и твърдото им убеждение, че някои психолози у нас очевидно се нуждаят от психиатри, а вероятно и от намеса на прокуратурата, щом могат безнаказано да си позволяват подобна измама. С каква цел ли? Че с каква друга, освен с цел печалба.
Източник: Уикенд