По Великден столичният квартал „Захарна фабрика“ осъмна в тишина и спокойствие – чудо, каквото там не се бе случвало от 30 години. В запазена марка на гетото се бе превърнало денонощното звучене на ромски балади, редувани с огнени кючеци. за радост на местните обаче, гетото най-после бе съборено до основи.

Софиянци са категорични, че не искат никога повече да чуват за ромските си братя и сестри, на чийто терор десетилетия наред бяха подлагани безмилостно. Пожелават им здраве и разбирателство там, където отидат. Те са щастливи, че ще могат да се разхождат спокойно по градинките, без да бъдат нападани от арогантни маргинали.

„За Великден осъмнахме в оглушителна тишина. Това не беше се случвало от 30 години. Разбирате ли какво ви говоря?! Ако не, ще ви поясня. Нямаше празник и делник без музика, агнета, които се колят на място, танци до зори, викове, побоища.
Идват от полицията, правят забележка, а когато си тръгнат, музиката отново е „на макс“. Живеещите на „Кукуш“ сме доволни от решението на нашия кмет Емил Бранчевски и от сърце му благодарим. Кметът на район „Илинден“ излезе мъжкар, спази си обещанието. Оценяваме високо постъпката му и се надяваме, че кварталът ни отново ще стане тих и безопасен за живот и разходки.

Нашите съкварталци, които живеят до общината, са притеснени, че част от ромите ще бъдат настанени в Дом за временно настаняване, което означава, че ще се отвори проблем с реда и дисциплината наоколо. Предният кмет Иван Божилов направи първата крачка. Той бутна първите големи, масивни къщи. Тогава ромите в гетото да бяха около 2000 души. Всички живееха на един адрес на ул. „Суходолска“. След това обитателите останаха около 250 души. В момента Мисля, че са 35-36. Всички тези хора през годините ползваха само една чешма. Тоалетни нямаха, бани също. В квартала ни нямаше необрано мазе. На мен лично три коли ми бяха разбиван и ограбвани. На  съседите също. Сваляха номера, крадяха гуми, това беше ежедневие. Кошмар някакъв!“ разказва местният жител Матей Тотев.

Той споделя, че със съпругата му отгледали децата си на затворени прозорци. Миризмата на горени гуми била не само отвратителна, но и опасна за здравето и живота. Имали близнаци и въртели пералнята по няколко пъти на ден, защото прането на простора също попивало сажди и отровни аромати. Неговите хлапета, както и тези от съседните блокове, не смеели да си играят навън, защото колела, топки, кукли и каквито и да било други играчки били измъквани изпод ръцете им. Плячката „отивала“ в махалата. Там отивали и торбите с покупки, отмъкнати от възрастни хора.
Историите на ограбени били не една, и две, ами десетки.

Когато дъщеря му била студентка, друг жител на квартала – Петко Стойчев, ходел редовно да я посреща на спирката на Западен парк. Ходели и други бащи. „Ромите в разрушеното и незаконно гето в „Захарна фабрика“ издигнаха разпятие на Христос. Бяха обявили, че ще празнуват Великден там. Помагат им от някаква доброволческа организация. Раздадоха им бели тениски с надпис: „Всички сме равни“. За, така е, трябва да сме равни – само че и в спазването на законите и реда.

доброволците опънаха палатка сред развалините. Четат книги та децата на останалите в квартала ни, раздава им се безплатна храна. Защо продължават да стоят – не знаем, може би някоя ромско организация ги крепи.

Ние искаме да се обърнем към г-н Кирил Петков от „Продължаваме Промяната“: „Петков, Кириле, щом подкрепяш ромите, прибери си ги у вас. Стига си ги лъгал, че разбираш проблемите им, заради теб терорът над хората продължава", Той ги подкокоросва, има свои хора в гетото и това се видя по време на изборите. Ще му бъдем много благодарни, ако ги уреди да учат в Харвард, да заминат за Канада, той ще им намери и работа. Така ще спрат да крадат и да издевателстват над нас, ще са порядъчни хора, честни бизнесмени. Доколкото ни е известно, той живее в сърцето на София, в луксозен апартамент, и няма никаква представа какво е да съжителстваш с тази напаст. Нека поживее само един ден с тях и ще разбере за какво говорим.

Предлагаме на г-н Петков да приюти и единствения кон в катуна, чийто стопанин е мъж на име Жигули. Може да се погрижи и за каручката на животното. Жалко че вече не гледат петли и кокошки от 5 години.

Говори се, че щели да им доставят фургони за живеене. Ако това стане, с кварталът ни ще бъде свършено. Нямате си идея колко висока е престъпността и понеже се прикрива, някои се чувстват недосегаеми от Темида“, добавя още „цвят в картината“ Елена Иванова. 

Възрастен мъж е на мнение, че всеки един активист, разхождащ се сред остатъците от незаконни постройки, трябва да приеме по едно ромско семейство в дома си и във вилата си, за да покаже на всички, що е то солидарност. Той припомня няколко случая от недалечното минало. Жена на пожарникар е причакана на спирка на „Сливница“, връщайки се привечер от работа. Нападната е от роми, които я влачат насила към махалата и я изнасилват групово. Когато я пуснали, озлочестената дама едва събрала сили да потропа на първия етаж на апартамент, за да й съдействат за помощ.

Била почти загубила разсъдъка си. За да излязат от неудобната ситуация съпрузите продали апартамента си и се преместили в друг столичен квартал. 

В улична шахта пък било намерено тяло на мъж, който се прехранвал от просия. Полицейското разследване установило, че негови събратя го пребили, защото не донесъл достатъчно пари. После го пуснали жив в шахтата с вода, за да се удави. 

Българи, изпращали абитуриент в кафене в района, били нападнати от тълпа цигани, въоръжени с метални тръби, бухалки и брадви. При възникналото сбиване участвали повече от 40 души. Най-тежко пострадал проф. Станимир Калоянов, който след това починал от раните си в болницата,

„Заповедта за събарянето на бараките е още от 2016 година. През 2017 бяха бутнати 140 от тях, което доведе до появата на ромски активисти, Европейски съд за правата на човека, намесиха се медиите и всичко замря. Нека го кажем така – ние се борим за чист от престъпност квартал. Ромите трябва да знаят, че имат равни права с нас и като такива трябва да поддържат чистота, да работят и да плащат достойно за битовите си разходи. 30 години сме подложени на терор от всякакво естество! Смрад на изгорели гуми, жици, парцали, галоши. Варварщина! Млади момичета и момчета, които не ходят на училище, дори не знаят български, се движат на тумби и човек се моли да не го сполети беля, когато трябва да се разминава с тях. Ето такава „Захарна фабрика“ ние не искаме да имаме.

Държим да сме спокойни, никой да не ни обира, да не дърпа обеците и герданите ни, да не отмъква чанти, които да преравя за телефони, а след това да ги захвърля на улицата, при това в движение. Срамно е европейска столица да прилича на африкански град. Нека се обединим и кажем стига – 30 години ни стигат“, обяснява друга гражданка, която не крие щастието си, че кметът на „Илинден“ заслужава поздравления за действията си.
Източник: Уикенд