Депутатът от ГЕРБ и ексенергиен министър от първия кабинет на Бойко Борисов – Делян Добрев, изненадващо се оказа първият знаков политик, попаднал на мушката на прокуратурата след гръмкия разрив между главния прокурор Иван Гешев и Борисов.

 

В началото на седмицата Софийска градска прокуратура предложи на Гешев да поиска имунитета на Добрев във връзка с обвинения, свързани с т.нар. дело за АЕЦ „Белене“, по което Добрев първоначално бе сред разследваните, но изненадващо отпадна от обвинителния акт през 2021 г., който бе внесен в съда от закритата вече Специализирана прокуратура.

 

Защо твърденията на Елена Йончева за усвоени 50 млн. лв. по аферата „Кумгейт“ останаха неразследвани?

Обвинението, по което се иска имунитетът на Делян Добрев е по прашасал сигнал, подаден преди цели 10 години от ексдепутата Мария Капон. През пролетта на 2013 г., тя в качеството си на член на комитета срещу изграждане на атомната централа „Белене“, сезира компетентните органи за безстопанственост и злоупотреба с милиони левове държавни средства по проекта АЕЦ „Белене“.

 

Според сигнала, макар изграждането на атомната централа да е било прекратено с указ на МС и с решението на НС, са били извършени плащания за милиони левове към частни фирми-подизпълнители за резервни части и оборудване.

Обвинителният акт по този казус обаче бе внесен в съда едва през октомври 2016 г., като тогава срещу Петър Димитров (ексенергиен министър в кабинета на Станишев 2005-2009). Месец по-късно към наказателна отговорност бяха привлечени предшественикът му в същия кабинет Румен Овчаров, както и ексенергийният министър от първия премиерски мандат на Борисов – Делян Добрев

Обвинения по случая получиха и ексдиректорите на НЕК – Любомир Велков и Мардик Папазян.

 

През февруари 2021 г. обаче Добрев отпада от обвинителния акт на прокуратурата за злоупотреби в енергетиката и на съд бяха дадени само Димитров, Овчаров, Велков и Папазян. Малко повече от 2 години след тези събития, Добрев отново се превърна в обвиняем, като според съобщението на прокуратурата от 22 май т.г. хасковският енергиен специалист не е упражнил контрол над ръководството на БЕХ.

 

В съобщението се посочва, че Добрев не е „организирал, координирал и контролирал осъществяването на държавната политика в областта на енергетиката съобразно решение на МС №250/28.03.2012 г. за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“, с което е нанесъл щети от над 9 млн. лв. на държавното дружество. Часове след обявлението на СГП за подновеното обвинение срещу Добрев, последва остра реакция  от парламентарната група на ГЕРБ. От партията на Борисов обявиха, че няма да подкрепят свалянето на имунитета на колегата им, и изразиха становище, че докато не приключи провеждането на съдебна реформа у нас, ГЕРБ няма да гласуват за свалянето на нито един депутатски имунитет, тъй като съзират опит за натиск от страна на главния прокурор Гешев.

 

Всъщност сигнал в прокуратурата, при това доста по-сериозен, срещу Делян Добрев бе подаден и през 2017 г. от Елена Йончева.

Според сигнал на Йончева обществени поръчки за саниране в Хасково на обща стойност над 50 млн. лв. се печелят от фирми, безспорно свързани с Добрев. Според разследването на Йончева, озаглавено от самата нея като „аферата Кумгейт“, десетки апетитни обществени поръчки са спечелени от роднинско-приятелския кръг на Добрев. Заради тези твърдения Елена Йончева бе дадена на съд за клевета от Добрев, но спечели делото. От прокуратурата пък изобщо не разследвали обемистия сигнал срещу Добрев и роднините му. Именно заради скандала „Кумгейт“, Добрев бе отсвирен временно от ГЕРБ. Юристи коментират, че по тази афера със сигурност биха изскочили много повече нередности.

Източник: Уикенд, crimesbg.com