Ясен Тодоров, заместник-директор на Националната следствена служба: Политиците неистово искат да овладеят съдебната система

0Държавата ни е спряла. Зациклила е на едно място, заради болни амбиции за абсолютна власт. Две години няма редовно правителство, действащ парламент, който да кове закони в трудно за Европа и за целия свят време. Реформата на съдебната система, така необходима от години, също е в ступор. Политици предлагат безумни промени, които не само няма да помогнат в борбата с развихрящата се все повече престъпност, а може даже да попречат.

- Господин Тодоров, всички партии обещават съдебни реформи. Има вече проекти, които ще бъдат внасяни в Народното събрание. Вие имате ли представа какво съдържат те?
 - Засега публично беше представен проектозаконът на Министерство на правосъдието, с който се предлагат изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс, а чрез преходните и заключителните му разпоредби се предлагат промени и в Закона за съдебната власт. Три са основните идеи, залегнали в тези промени и шумно рекламирани от правосъдния министър, а именно - независимо разследване на главния прокурор, съдебен контрол върху отказите на прокуратурата за образуване на досъдебни производства и забрана за участието на магистрати в парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. И трите идеи са твърде спорни, а рискът предлаганите текстове да бъдат обявени за противоконституционни, ако бъдат гласувани в Народното събрание, е огромен. За всеки практикуващ юрист е напълно ясно, че, ако тези три промени бъдат приети, те с абсолютно нищо няма да допринесат за по-добро, по-бързо и по-справедливо правосъдие. Модерният термин „съдебна реформа“ се използва под път и над път от политици, анализатори и журналисти, без никои от тях да може да каже какво всъщност се разбира под него.

- Някой попита ли ви за мнение какво да бъде включено в тези проекти?
- На заседанията на работната група в Министерството на правосъдието Камарата на следователите и Национална следствена служба изразиха своето отрицателно становище относно предлаганите промени, които посочих по-горе. Същото отрицателно становище изразихме и в комисията по правни въпроси в края на мандата на предишното Народно събрание. Трябва да се отбележи, че нашето мнение съвпадаше с това на Висшия съдебен съвет и Върховния касационен съд. Но по непонятни за нас причини тези текстове бяха включени като предложение, изхождащо от страната ни, за мерки, които да влязат в Плана за възстановяване и устойчивост. На практика сами си „заложихме капан“, от който трудно ще се измъкнем. Предложихме на Европа да обвърже плащанията по плана за възстановяване и устойчивост с тези трудно изпълними мерки. За мен лично представлява голям интерес кое физическо лице или лица е реалният автор на тези текстове, защото в общността на магистратите битуват основателни съмнения, че те са писани извън сградата на министерството на правосъдието от лица, имащи интереси, различни от тези на българската държава.

- Кои са най-належащите промени, които трябва да бъдат направени, какво трябва да се реформира?
- Големият проблем на правосъдието у нас е чувството за несправедливост, което се е насадило в обществото ни в годините на прехода. На политиците е много удобно да прехвърлят всички проблеми на съдебната система и да се оправдават за управленските си грешки с нея. Социологическите проучвания показват, че не повече от 4-5% от българските граждани са имали непосредствен контакт с правосъдието, а масовото мнение за него се гради на базата на медийни внушения и чужди впечатления. В обществения фокус най-често попада работата на прокуратурата, макар че тя далеч не е основната част от правораздаването. Наказателните дела са значително по-малко от гражданските, търговските и административните. Малко хора са наясно, че работата на прокуратурата е изключително ефективна, като трайната тенденция през последните години е над 95% от внесените в съда обвинителни актове да приключват с осъдителни присъди. Големите проблеми на наказателното правораздаване се крият в остарелия наказателен закон, които трудно обхваща съвременните форми на престъпна дейност, и твърде формализираният наказателен процес.

- Воюват ли институциите, които трябва да работят ръка за ръка – прокуратурата, следствието и МВР и, ако да, какво делят?
 - За да е успешна борбата с престъпността, МВР, службите за сигурност, прокуратурата и следствието трябва да си сътрудничат и да работят в пълен синхрон. За съжаление от пролетта на 2021 г. в продължение на близо две години политическото ръководство на МВР демонстративно отказваше да работи с прокуратурата, което, съчетано със закриването на спецправосъдието, доведе до възраждането на форми на престъпна дейност, за които се смяташе, че са изчезнали или поне са силно ограничени.

- Корупцията продължава ли да е проблем в съдебната система, а и в цялата страна и има ли начин да бъде, ако не преборена, поне ограничена?
- Престъпността и корупцията са обществени явления, които нито са „патент“ на България, нито са измислени у нас. Успешното справяне с тях и ограничаването им до „поносими“ размери може да се получи, само ако всеки гражданин повиши правното си самосъзнание си и промени отношението си към спазването на обществените норми. У нас цари мнението, че правилата са само за другите. Примери за това виждаме във всяка обществена сфера. Само създаването на обществена нетърпимост към всякакъв вид правонарушения би създало среда, в която престъпността и корупцията трудно ще виреят.

- Меси ли се политиката в съдебната власт и как?
- Това всъщност е основният проблем на правосъдието. Неистовото желание на определени представители на законодателната и изпълнителната власт да овладеят съдебната е нейният най-голям проблем. Политици, които нямат никаква реална и практическа представа как функционират органите на съдебната власт, са най-големите радетели за т. нар. съдебна реформа, без дори да подозират до какви негативни последствия могат да доведат техните екзотични реформаторски идеи.

- Къде е мястото на прокуратурата, трябва ли тя да излезе от съдебната власт, каквито предложения има?
- Това пак е идея на хора, които никога не са се сблъсквали с реалното наказателно правораздаване. Изваждането на прокуратурата от съдебната власт ще доведе да подчинението u на изпълнителната и до използването u за конюнктурни политически цели. Конституционният законодател през 1991 г. много правилно е отредил мястото на прокуратурата като част от съдебната власт. Всяка промяна в това виждане ще доведе до дисбаланс във функционирането на правовата държава, каквото, според мен, е България в момента.

- Конституционното право употребява ли се за партийни цели?
- Изключително забавно, но същевременно и тъжно, ми е, когато слушам как някои политици говорят, че панацеята за разрешаване на всичките ни обществени проблеми е промяна в Конституцията. Абсолютно убеден съм, че не повече от 10% от българските граждани са чели основния ни закон, а много малка част от тези, които са го чели разбират принципите и нормите му. Досега не съм чул от никой политик конкретно предложение за промяна в Конституцията, което би довело до по-добро функциониране на съдебната система. Всичко се свежда до политическо говорене и до евтини популистки послания, целящи привличане на повече електорат. Като пример ви давам промените в основния закон от декември 2015 г., с които Висшият съдебен беше разделен на три нови органа: пленум, съдийска и прокурорска колегия. Това не само не подобри дейността му, а напротив - затормози я, създаде много административни проблеми, довели до забавяне на конкурсните и атестационните процедури, до невъзможността членове на съдийската колегия да предлагат кандидати за главен прокурор, респективно членовете на прокурорската колегия да номинират кандидати за председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и др. Слушайки говоренето на определени политици, оставам с впечатлението, че за тях Конституцията представлява книжка за оцветяване - днес рисуваме слончето в синьо, утре зайчето в розово. Искрено недоумявам как хора, претендиращи да управляват държавата ни, мога да имат толкова безотговорни отношение към основния ни закон. Не знам дали това се дължи на незнание, на безхаберие или на комбинация от двете, но резултатът от това поведение е видим - държавата ни вече две години се намира в абсолютен управленски ступор.

- Около това кой трябва да е натоварен с разследване на главния прокурор се разгоряха много спорове. Според вас какъв е отговорът?
- Отговорът го е дал Конституционният съд на Република България. Всеки български прокурор може да разследва главния прокурор. Неговият функционален имунитет не е по-различен от този на следователя в Национална следствена служба, съдията в Павликени или районния прокурор в Нови пазар. Същевременно има реално действащ механизъм за предсрочно отстраняване от длъжност на главния прокурор при извършване от негова страна на определен вид нарушения, изчерпателно посочени в ЗСВ.

- Защо съдебната власт трябва непрекъснато да се отбранява и да напомня на обществото и най-вече на институциите, че е независима?
- Както посочих по-горе, от поне десет години сме свидетели на яростна битка за овладяване на съдебната власт, в чиято основа седят определени олигархични кръгове, разполагащи с неограничена финансова мощ и медийна власт. Много голямо влияние върху общественото мнение оказват и някои неправителствени организации (НПО), които се представят като независими борци за демокрация, а всъщност са безпрекословни изпълнители на волята на господарите си, от чиито грантове се издържат. Съвсем пресен е примерът с Българският хелзинкски комитет (БХК), които е традиционен критик на прокуратурата. Ако зависеше от това НПО, България щеше да бъде управлявана от хора като доказания убиец Джак Полфриймън и съществото, наречено Емили „Тротинетката“, които получиха от БХК призове за „Човек на годината“. Получава се така че, когато прокуратурата и следствието се борят срещу рушителите на правовия ред в страната ни, те стават обект на критика и зловещи медийни атаки от кръгове, защитаващи твърде спорни ценности, нямащи нищо общо с общочовешките и християнските.

- Започна строежът на паметника на юристите-спасители на българските евреи. Чия инициатива е това?
 - На седми април беше направена първата копка на паметника, посветен на паметта и делото на юристите - спасители на българските евреи. Предвиждаме този мемориал да бъде открит в периода между Деня на София 17 септември и Деня на народните будители - 1 ноември. Инициативата е на Камарата на следователите в България и на Асоциацията на прокурорите в България. Тя беше подкрепена от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, посолството на държавата Израел, федерацията на ционистите в България и от най-изтъкнатите съвременни български юристи. Идеята ни е да покажем на света, че българският народ е толерантен, че на територията на нашата държава са съжителствали и днес съжителстват мирно всички български граждани, независимо от техния етнос или религиозна принадлежност.

- Какви други инициативи предвиждате?
- Ако през есента на тази година приключим успешно горецитираната инициатива за изграждане паметник на юристите - спасители, предвиждаме да предприемем следваща, отново насочена към българската история, с цел да накараме младите поколения да познават както славните u страници, така и грешките u, да се поучат от тях и никога да не ги повтарят. Напук на либералните неоглобалистични тенденции лично аз, а предполагам и повечето български прокурори и следователи, считам, че консервативните християнски ценности са в основата на развитието на човешката цивилизация и са пазителите на нейното бъдеще.

Нашият гост
Ясен Тодоров е магистър по специалностите “Право”, “Охрана на обществения ред и борба срещу престъпността”, “Спортна журналистика” и “Нова българска история”. От 1993 г. до 2007 г. е следовател в Столична следствена служба. През следващите 4 г. е инспектор в Инспектората към ВСС. От 2012 г. до 2017 г. е член на ВСС и председател на Етичната комисия, а година по-късно става следовател в Националната следствена служба. От декември 2021 г. е неин заместник-директор. Член е на УС на Камарата на следователите в България. Женен е, с три деца.

Източник: trud.bg