Ясен Тодоров, зам.-директор на Националната следствена служба: Пазарът на наркотици силно се е разраснал

В България никой не се ползва с абсолютен наказателно-правен имунитет

Престъпници ни атакуват отвътре, хакери - отвън. Така кратко може да се опише обстановката, в която живее през последната година и без това ударения от пандемията и инфлацията българин. Резкият скок на битова престъпност и възраждането на стари групировки, едва ли е случайно. Бандити масово вербуват полицаи, на улиците беснеят дрогирани шофьори. Върху кого лежи отговорността за вихрещата се престъпност и какъв е начинът да бъде овладяна? Отговори на тези въпроси търсим от зам.-директора Националната следствена служба Ясен Тодоров.

- Г-н Тодоров, в събота хакери атакуваха сайтовете на Президентството и няколко институции. Докъде стигна разследването?
- По случая работи новосъздаденият отдел „Киберпрестъпления“ към Националната следствена служба. След приключване на разследването ще бъде уведомена обществеността за резултатите от него. Сега не мога да кажа нищо конкретно.

- Какво става в България - престъпността се вихри, както отдавна не бяхме виждали?
- Още преди година и половина при ваши колеги в електронни медии предупреждавах, че непрестанните атаки от страна на ръководството на МВР към прокуратурата ще доведат само и единствено до бум на престъпността. Като прибавим към това и некоректното отношение към изявени професионалисти вътре в системата на МВР, и то по политически причини, може да разберем защо мотивацията за работа сред служителите на вътрешното ведомство рязко е спаднала. Съвсем умишлено ръководни кадри от СДВР бяха унижавани, като бяха изпращани на турската граница в горите на Странджа. Както виждаме, това нито подобри криминогенната обстановка в столицата, нито пресече мигрантския поток от югоизток.

- Може би следствието и прокуратурата не правят достатъчно?
- На българските граждани трябва да е ясно какъв е механизмът за борба с престъпността и коя институция каква роля има в нея. Разкриването и превенцията на престъпността са основно задължение на МВР. Прокуратурата и следствието се включват на следващ етап и работят с материала, който им е подаден от МВР. За съжаление през последната година и половина ръководството на МВР генерираше единствено скандали и използваше ресурсите на ведомството за разправа с политически опоненти. А някои разследвания определено бяха саботирани. Като пример мога да дам оттеглянето на разследващите полицаи от работата им по делата, наблюдавани от специализираната прокуратура.

- Как работи Националната следствена служба с МВР? 
- Аз от близо 30 години работя със служители на МВР и заявявам, че с повечето от тях следователите нямат професионални и личностни противоречия и координацията между нас като цяло е много добра. Проблемът в отношенията между МВР и прокуратурата идва от политическото ръководство на вътрешното ведомство, което непрекъснато и по всякакви поводи се опитва да атакува държавното обвинение, а това, за съжаление, е от полза само за престъпността. Следователите и прокурорите са наясно, че без помощта на МВР и ДАНС тяхната работа изначално е обречена на неуспех. Поради това не може да се говори за „война“ между МВР и прокуратурата, защото за нея са нужни две воюващи страни, а прокуратурата и следствието не са такива. Ръката за добро сътрудничество от наша страна е подадена към изпълнителната власт, в частност към МВР, и само от тях зависи дали ще я приемат.

- Повлия ли закриването на спецправосъдието върху бума на тежки престъпления, каквито виждаме през последните месеци?
- Според мен закриването на специализираното правосъдие беше огромна грешка. В краткосрочен план това най-вероятно ще доведе до провал по много от делата в съдебна фаза и по досъдебните производства, което ще помогне на не един и двама извършители на престъпления да избегнат наказателната отговорност. В по-дългосрочен план последствията ще са още по-пагубни, защото вече няма да има централизирани прокурорски и съдебни структури, специализирани в борбата срещу организираната престъпност, тероризма и корупцията. Вероятно ще станем свидетели на възраждаща се организирана престъпност в отделни региони на страната, срещу която държавата няма да може да даде адекватен и качествен отпор. Закриването на специализираното правосъдие ще окаже и изключително демотивиращо въздействие върху всички магистрати, които за в бъдеще ще трябва да се занимават с този род престъпления.

- На кого пречеше спецправосъдието? Ако - на мафията, означава ли това, че тя победи?
- За голямо съжаление изводът е точно такъв. Когато в правната комисия на Народното събрание, се обсъждаше законопроектът за закриване на спецправосъдието, всички действащи магистрати се опитваха да убедят народните представители, че този законодателен акт ще е много грешен и ще от полза само на организираната престъпност. Отговорът обаче на народните избраници от управляващото мнозинство беше, че те са взели политическо решение и никакви аргументи не са в състояние да го променят. Беше изказана и абсурдната теза, че в България няма организирана престъпност и поради това няма нужда и от спецправосъдие. По този повод аз в няколко телевизионни студия апелирах гласуването на този законопроект да бъде поименно, за да може след време българското общество да търси персонално отговорност на тези, които с гласа си подкрепиха бума на престъпността, на който ставаме свидетели в момента.

- Всеки ден дрогирани шофьори предизвикват тежки катастрофи. Защо никой не търси откъде те купуват наркотиците?
- Това е изключително резонен въпрос, който напоследък много обсъждаме с колеги юристи. По данни на МВР, изнесени в публичното пространство, всеки трети водач в столицата шофира след употреба на наркотици, което означава, че пазарът на тези забранени субстанции силно се е разраснал. Както казах по-горе, превенцията и разкриването на престъпността са от изключителната компетентност на органите на МВР. Явно оперативната дейност в областта на борбата с разпространението на наркотици в момента не е на нужното ниво, за да виждаме това, което се случва не само в столицата, а и в цялата страна.

- Излезе информация, че Георги Семерджиев, който уби две млади жени на пътя, е защитен свидетел. Това беше опровергано, но защо хората смятат, че защитените свидетели са недосегаеми и могат безнаказано да вършат престъпления?
- Възможно е Семерджиев да е бил свидетел по някое наказателно производство, но не мисля, че е имал статут на защитен свидетел. В България няма категория лица, които да се ползват с абсолютен наказателно-правен имунитет, тоест - никога да не отговарят за евентуално извършени от тях престъпления. Както стана ясно от решение на Конституционния съд, няма пречка да се води наказателно производство срещу главния прокурор. Няма пречка да се водят наказателни производства и срещу народни представители при спазване на условията и процедурите, предвидени в закона.

- Трябват ли промени в законодателството за престъпления на пътя и какви? Завишаването на предвидените наказания би ли постигнало превантивен ефект?
- Моето лично мнение е, че завишаването на вида или размера на наказанието нямат такъв превантивен и възпиращ ефект, какъвто поражда знанието и убедеността у хората, че всяко извършено нарушение или престъпление ще бъде наказано. След фаталния инцидент на бул. „Черни връх“ аз лично установих един законодателен пропуск в нормата на чл. 343 ал. 3 от Наказателния кодекс (НК) и съм направил предложение до една от парламентарните групи в 47-ото Народно събрание, ако е съгласна с мен, да стартира съответната процедура за изменение и допълнение на този текст от закона, с която да се разшири приложното поле на единия от квалифициращите признаци на състава на престъплението по чл. 343 ал. 3 от НК. Такъв законопроект беше внесен своевременно в 47-ото НС (още на 11 юли т. г.). Запознах с него и народни представители от управляващото мнозинство, но за съжаление ръководството на правната комисия не направи нищо, за да бъде придвижен законопроектът по-бързо и той не можа да стане закон. По същия начин повече от две години отлежават в Народното събрание предложенията на главния прокурор, свързани с престъпленията по транспорта.

- Къде стои България по правораздаване в Европа? Къде сме по корупция в сравнение с другите европейски страни?
- Едва ли има точни и обективни показатели, по които да бъде направена такава съпоставка. Със сигурност административното ни правораздаване е на едно от челните места в Европа, ако не е и на първо. Трайна е и тенденцията през последните години процентът осъдителни решения по внесени от прокуратурата в съда актове да надминава 95%, което говори за високото качество на прокурорската работа. Корупцията, както впрочем и престъпността, са социални явления, които никога не могат да бъдат изкоренени изцяло. Стремежът на всяка държава обаче би трябвало е да сведе и двете явления до минимум.

- Как решихте да станете следовател и не съжалявате ли сега?
- Като всяко малко момче от моето поколение и аз се увличах от криминални филми и от футбол. След завършването на средното ми образование бях раздвоен именно в тази насока - дали да кандидатствам „спортна журналистика“ или „право“. В крайна сметка взех по-прагматичното решение и впоследствие се насочих към следователската професия, за което ни най-малко не съжалявам. Започнах професионалния си път към средата на 90-те години на миналия век, точно в началото на т. нар. „демократичен преход“, когато престъпността беше в разгара си. Тогава в някогашната Втора районна следствена служба в София имах удоволствието да работя с колеги, с които бяхме като едно семейство. Някои от тях още са следователи, други станаха съдии, прокурори, адвокати, но всички те се ползват с висок авторитет и имат много добра професионална репутация. А аз междувременно осъществих и другата си детска мечта, като преди няколко години завърших магистратура по „спортна журналистика“ в Софийския университет, макар че едва ли някога ще упражнявам тази професия.

- Кой е най-интересният случай, с който сте се сблъсквали?
- За близо 30 години професионален стаж съм се сблъсквал с безброй човешки съдби. Трудно ми е да отлича конкретно някой случай, но може би трябва да спомена един. Ако помните, в навечерието на 2018 г. в Нови Искър беше извършено шесторно убийство. Убиецът се казваше Росен Ангелов. Няколко дни след това на служебния ми телефон се обади жена, която веднага разпознах по характерния глас, макар че сигурно не я бях чувал близо 20 години. Тя беше жертва на изнасилване от страна на същия Росен Ангелов през далечната 1997 г. Тогава аз водех разследването, което завърши със седемгодишна осъдителна присъда за него. След близо 21 години тази жена ми се обади, за да ми благодари, че съм спасил семейството и от това, което се случи на шестте жертви от Нови Искър. Заради такива случаи няма как да съжалявам, че съм избрал следователската професия.

- Имате ли професионална мечта?
- След няколко месеца ще навърша 54 години, които са достатъчни, да си направя някаква професионална равносметка до момента. Както споменах по-горе започнах работа като следовател през далечната вече 1993 г. Бил съм ръководител на три районни следствени служби в столицата, работил съм в криминалния и стопанския отдел на Столичното следствие. През 2007 г. бях избран с квалифицирано мнозинство от Народното събрание за инспектор в първия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет, а през 2012 г. Народното събрание ме избра за член на самия Висш съдебен съвет. Впоследствие спечелих конкурс и станах следовател в Национална следствена служба, на която в момента съм заместник-директор. Така че в моята професия в личен план съм постигнал почти всичко. Предизвикателство в момента за Националното следствие ще бъде работата по делата на европейската прокуратура, както и по други дела с голяма фактическа и правна сложност, които u се възлагат за разследване.

Ясен Тодоров е магистър по специалностите “Право”;“Охрана на обществения ред и борба срещу престъпността”; “Спортна журналистика” и “Нова българска история”. От 1993 г. до 2007 г. е следовател в Столична следствена служба. През следващите 4 г. е инспектор в Инспектората към ВСС. От 2012 г. до 2017 г. е член на ВСС и председател на Етичната комисия, а година по-късно става следовател в Националната следствена служба. От декември м. г. е неин заместник-директор. Член е на УС на Камарата на следователите в България. Женен е, с три деца.
Източник: trud.bg