Основателят на ВИС Васил Илиев имал намерение да открие банка
„Ице, не обичам да говоря по телефона, затова ти пиша. Ще правя банка“ – така започва писмото на шефа на ВИС Васил Илиев до неговия приятел от спортното училище „Олимпийски надежди“ Христо Марков. Написано е на 26 февруари, 1995 г. По това време Марков е депутат в Народното събрание от СДС и има многобройни контакти във всички сфери. Два месеца, след като е изпратено писмото, могъщият бос на групировката ВИС е разстрелян в черния си „Мерцедес“ на път за ресторант „Мираж“. „Очистиха го заради тази банка“ – разкрива пред изданието Христо Марков. „Васил Илиев искаше да кръсти банката „Осогово“. За разлика от тогавашните кредитни милионери, Васил имаше пари в брой. Истински, свежи пари. Виждал съм в офиса му чували с пари. Държеше ги в един гардероб. Той си знае по какъв начин ги е спечелил, но е факт, че ги имаше. А по това време банковата система вече беше започнала да се клати. Подготвяше се онзи внимателно планиран катаклизъм, който в крайна сметка доведе до рухването на цялата финансова система. И изведнъж някакво момче от Кюстендил с огромна финансова мощ иска да се намеси в играта. Не му позволиха. Убеден съм, че това е основната причина Васил Илиев да бъде разстрелян“ – споделя Марков. Илиев неслучайно се доверява на Христо Марков, когато търси доверен човек за банката си. Двамата учат заедно в софийското спортно училище „Олимпийски надежди“ през 80-те години. „Аз тренирах щанги, а Васил борба“ – спомня си бившият депутат. „Илиев беше по-умен от останалите борчета и четеше доста. Като спортист беше пресметлив. В схватките взимаше това, което му трябва, без излишни емоции. Напуснах „Олимпийски надежди“ около година и половина след като влязох в това училище. Майка ми е фармацевт и бързо разбра, че там ни тъпчат с всякакви химикали. Измъкна ме оттам, въпреки че моето желание беше да продължа да се занимавам със спорт. С Васил Илиев се засякохме отново и в началото на 90-те години в Слънчев бряг. Поддържахме добри отношения и често се срещахме. Видяхме се и на световното по футбол в САЩ през 1994 г., когато нашият отбор стигна до полуфинал. Няма да забравя как след победата над Аржентина Васил черпеше на корем всички българи в един ресторант. Американците не бяха виждали такова нещо. Изпи се огромно количество уиски. Всичко плащаше Васил. Истината е, че той беше пословично щедър. Любимата му песен беше „Бедни-богати“, мисля, че Тони Дачева я изпълнява. Веднъж в софийско заведение си поръча това парче на певицата и й даде толкова пари като бакшиш, колкото тя не беше виждала през целия си живот“ – разказва Марков. Смъртта на Васил Илиев го превръща в култова фигура за подземния свят. Наскоро негови последователи обявиха, че са готови да възродят организацията и да вдигнат паметник на братя Илиеви. [caption id="attachment_523455" align="aligncenter" width="300"]
Васил Илиев бил пословично щедър[/caption]
Коментирай