Предвид наближаващият зимен сезон, топ климатологът проф. Георги Рачев даде своята прогноза за зимата, която очаква България.
Неговите очаквания са за валежна зима, но това няма нищо общо с прогнозите, които дават двата големи модела – на Европейския център за средносрочни прогнози и на Американския. А те се следят от най-много хора не само у нас, а и по света, защото дават шестмесечна прогноза напред. Обикновено тя е съобразена с климатичните норми, които са силно модифицирани и „смачкани“ от конкретиката на атмосферната циркулация към момента. 

Предвещана се зима, която е малко по-топла от нормалното, което ще рече – половин – един градус над нормата. На пръв поглед това е нещо незначително, но когато става дума за сезонна температура, е много. Един градус над нормата за декември, януари и февруари, показва, че тенденцията да бъде по-топло от нормалното, продължава. 
 

Ще имаме топла зима, което разбира се не означава, че няма да има студ, сняг, поледици, ветрове, съборени стълбове и дървета. Просто тези периоди ще са с по-малка продължителност. През ноември ще се радваме на прекрасна есен, изпълнена със слънчеви дни. Есента обаче за съжаление ще е суха. 

Октомври бе много топъл и сух, а ноември се очертава с нормални температури – със студове в сутрешните часове, но положението с валежите ще продължи да е крещящо. Дъжд не е валял повече от месец, дори нямаме т.нар. стопански валежи, което ще рече валеж от над 10 л. на квадратен метър. Поради тази причина някои емблематични за страната ни язовири са с много ниско ниво на полезен обем, което е обезпокоително. Единият язовир е в Странджа и захранва всички градчета от Черноморец на юг. Хубавото е, че сме в период с малка консумация на вода. Няма ги басейните, туристите, които се къпят по няколко пъти на ден.

Въпреки това яз. „Ясна поляна“ е зле, водният му обем е под 20%, което означава, че има вода само за 4-5 месеца. Да се надяваме, че зимата ще има нормални валежи. 

Валежите са изменчиви, бързо се влияят от конкретната синоптична обстановка. В този ред на мисли проф. Рачев се надява да се случи нещо и да дойдат любимите му средиземноморски циклони, които винаги носят динамично време – студ сняг, топло, дъжд… Преминавайки през страната ни винаги водят топлото със себе си и носят валежи, които биха могли да захранят почти празните ни язовири. Енергийните ни язовири, които са крайно необходими през студеното полугодие, тъй като покриват нуждите от електроенергия през върховите часове – вечерно време и сутрин рано, са пълни едва на 50%. Това означава, че колкото по-празни са те, толкоз по-малко ток ще се произвежда. Турбините не могат да работят пълноценно. 

Проф. Рачев бърза да успокои, че това не означава режим на тока и подчертава, че докато има възможност да се внася електроенергия, няма да има режим. Доколкото знае, до няколко седмици презареденият с ядрено гориво блок на АЕЦ "Козлодуй" ще се включи в паралел и нови 1000 мегавата ще са влеят в енергийната ни система. Сухото време на Балканите предполага и липса на водни ресурси в съседните нам страни. През лятото слънцето беше високо над хоризонта, фотоволтаиците работели, климатиците охлаждали, а цената на тока била нулева, в
някои случаи дори отрицателна, което трудно може да бъде осмислено от обикновените граждани, тъй като те продължиха да получават високи сметки за ток. Това е асиметричността на производството. Сега фотоволтаиците произвеждат много малко енергия, защото слънцето е изключително ниско над хоризонта. Тяхната ефективност и коефициент на полезно действие е под 20% и ще трябва да се разчита на базови мощности, с каквито не разполагаме много.
Когато затворим и ТЕЦ-овете, ситуацията ще стане доста интересна.

„Но исках да кажа и за язовир „Камчия" който захранва нашето Черно море свода. Полезният му обем в момента е едва 20%. Водата там е максимум за 5 месеца напред. После не зная как ще се справяме! Надявам се на сезонната прогноза за валежи за питейните язовири и есенниците, които са засети, но не могат да покълнат, да се съхранят.

Оказва се, че нашето национално богатство – водата и хлябът, не са в цветущо положение. Зависим от капризите на времето. Управлението на водите, е абсолютно неадекватно. През май и юни изразходваме доста вода за производство на ток от ВЕЦ-ове, вместо да бяхме съхранили водата в язовирите. Дълга тема, намесени са частни интереси и много неща… Знае се, че доста политици са собственици на ВЕЦ-ове!“, заявява проф. Рачев.

Той държи да подчерта, че цъфналите овощни дървета, нямат прогностичен ефект. Това показва само и единствено, че имаме сухо и топло време. Когато е топло, дърветата цъфтят. Освен това тази есен нямаме много мъгли и не всички листа на дърветата са окапали. В Североизточна България около 10-11 ноември се очакват слаби, нестопански валежи, а следващата очаквана порция валежи ще е в периода 12-13 ноември. Проф. Рачев обаче припомня, че природата винаги може да ни изненада. 

Прави впечатление, че в последно време са се нароили доста хора, които започнали да „разбират“ от метеорология и климатология. Само допреди 7-8 години хората дори не знаели какво означават тези професии. Проф. Рачев е категоричен, че не съществува специалист, който да каже кога точно ще дойде големият студ- той може да се предвиди две седмици напред и да се затвърди на 7-ия ден, преди да се случи. Всичко останало, е ала-бала. Той припомня, че Слънцето пада все по-ниско над хоризонта – под 30 градуса и започва да „хапе“, не топли, а денят е едва 9 ч. и 40 мин. След 10 декември ще стане 9 часа. Тъй като няма откъде да дойде топлина, ще става все по-студено и по-студено. 

Специалистът посочва, че обикновено „внасяме“ студа от Русия, от североизток. „Ще има студено, ще вадим кожусите, но това ще се случва все по-рядко“, категоричен е той.

Относно бедствията във Валенсия, Испания, топ климатологът припомня, че всяко бедствие е съчетание между природа и фактор. Това се е случвало и преди, но разликата е в антропогенния фактор. Районът е интересен като инфраструктура и концентрация на хора. Преди години нямаше да видим такива купчини от коли, тъй като нямаше толкова много автомобили. Обилният дъжд е бил в планината, откъдето идва калната вълна, която е рядка кал, но в нея не може да се плува. 

Проф. Рачев посочва, че 90% от загиналите, са хора, които са тръгнали да спасяват колите си. Очакванията му, са, че броят на жертвите ще продължи да се увеличава, тъй като тепърва ще се отводнява паркинг. От там ще излязат още жертви, тъй като хората са тръгнали да спасяват имуществото си, а не себе си. 

Топ климатологът съветва при подобно бедствие хората да пазят първо живота си, да се качат на висок етаж, на покрив, да не се закотвят в подземието на мола, тъй като в такива случаи автомобилът се превръща в ковчег – нещо, което всеки знае.
Източник: Уикенд