След 30 години! Думите на Татарчев още парят

Точно 30 години ни делят от встъпването в длъжност на първия демократично избран главен прокурор в най-новата ни история. Промените заварват начело на прокуратурата Васил Мръчков - главният прокурор по времето на Възродителния процес. Обвинител номер едно слиза от прокурорския пиедестал на 14 декември 1989 г, а веднага след него, в рамките на няма и година, главен прокурор е Евтим Стоименов. В периода 1 ноември 1990 г. - 19 февруари 1992 г. Главна прокурора се оглавява от Мартин Гунев, който е известен с това, че е първият, който започва делото за убийствата в последните лагери на комунизма. Гунев иска да отпадне давността за престъпления срещу човечеството със задна дата.Той подава оставка, а за негов наследник е избран адвокатът Иван Татарчев. Той е главен прокурор в периода 17 февруари 1992 г. - 21 февруари 1999 г, един от най-колоритните личности на своята епоха. По негово време вилняха мутрите, затваряха се банките, огласяваха се списъците с кредитните милионери и пирамиди. Репресиран от комунистическия режим, заради убежденията си лишаван за 5 години да упражнява адвокатските си права, Татарчев започна тотална чистка в прокуратурата. Първа в списъка бе Татяна Дончева. За по-малко от 3 месеца от институцията са уволнени повече от 1000 прокурори.Татарчев започна процесите срещу членовете на Политбюро на БКП. Най-известните са срещу бившия живков министър на икономиката Огнян Дойнов и срещу бившия премиер Андрей Луканов. На 16 февруари 1999 г. той напусна кабинета на обвинител номер едно, за да влезе в него Никола Филчев. Но проблемите, които започнаха още по негово време между изпълнителната власт, прокуратурата и партиите, не са намерили решение и до днес. А думите му, публикувани в много от ежедневниците до последния му ден, звучат повече от актуално.  "Майка ми беше светица, дядо ми - главен прокурор" Аз съм първият демократично избран главен прокурор на България. Може би това е и по наследство. Моят дядо по майчина линия е бил също главен прокурор в началото на 20-ти век. Той се казва Иван Крафт и е бесарабски българин. Майка ми беше светица. Тъгувам много за нея, след като я изгубих. Тя живееше до смъртта си с мен. Радостта й беше да помага на бедните.  "И камъни съм дялал, и съм бил зидар" Когато се дипломирах, подадох молба за работа на много места, но навсякъде ме отхвърляха като неблагонадежден. Така станах каменоделец. Работих пет години все в центъра на София. Аз съм един от строителите на тогавашния партиен дом, днешния хотел  "Шератон“ и ЦУМ. И съм дялал камъни, и съм попълвал зидария. От мен обаче каменоделец не ставаше. Но не съжалявам за този период, защото стигнах  сам до убеждението, че не трябва да се прави разлика между хората заради тяхното материално или обществено положение, а единствено според това какво представляват като личности.  "Мразя комунизма от дете“ Мразя комунизма като теория и като практика. Винаги съм го мразил, от дете. Но това не означава, че съм политическа личност. Анекдоти са твърденията, че изпълнявам нарежданията на управляващата партия СДС. Едни ме упрекват, че съм син прокурор, обаче други намекват, че съм червен.  "Обичам вратовръзките, имам петстотин“ От петгодишен ходя с вратовръзка. Най-напред ходех с папионка, после – с вратовръзка. Имам над петстотин вратовръзки, това е една от моите слабости. През лятото нося копринени костюми, с копринени вратовръзки. Това е навън. А пък вкъщи обичам да ходя облечен с пижама. Не само сутрин. Щом се прибера от работа, слагам пижамата - обезателно едноцветна - и джапанките.  "Котката Михаела беше най-близкото ми същество“ Любимата ми котка Михаела дойде у нас от улицата през 1989. Кръстих я Михаела, понеже беше  "Свети Арахангел Михаил“ в този ден. Имал съм много котки, но Михаела не беше като другите, а беше извънземно същество, с интелект на човек. Когато ме заболеше сърцето, идваше, лягаше точно там и болките ми постепенно минаваха. Михаела живя с мен 14 години и няколко месеца. Умря в леглото ми една сутрин, а приятелите ми се уплашиха, че от мъка мога да умра и аз. И ми подхвърлиха друга котка, в кашон. Кръстих я Ксения.  "За хубавите жени си заслужава да се живее“ Нищо човешко не ми е чуждо. Имал съм връзки с различни жени и никога не съм ги крил. Не съм привърженик на брака, той за мен е една отживелица. Но ако беше станало, някоя щеше да си вземе белята. Аз съм темерут и с мен се живее тежко. Не понасям женската ревност, от нея много съм патил. Имам няколко приятелки - и нови, и стари, но едната е най-постоянна. Придружава ме по коктейли, едновременно е мой лекар, шофьор и секретарка.  "Всяка сряда разговарям със затворници“ По характер не съм жесток. Аз въведох практиката Главният прокурор всяка сряда да приема затворници за разговор. Един от тях ми изпрати писмо, че ще ми съобщи за много сериозни престъпления, които продължават да се вършат. Беше в последните дни на декември. Дойде в кабинета ми и го попитах:  "Какво ще ми кажеш?“ Той ме погледна гузно:  "Нищо не мога да ти кажа, ама наближава Нова година, ако можеш да ме спонсорираш с някой лев". Имах в джоба сто лева. Дадох му ги. Така приключи срещата ни.  "Давам много на просяци, за мен парите нямат значение“ Парите и имотите не представляват нищо за мен. Всички пари, които имам, за мен не са средство за инвестиции, нито източник на лихви с натрупване, а за ежедневни нужди. Никога не знам колко лева имам в джоба си. Разправяха, че имам един милион франка в швейцарска банка, че имам два парахода и мандра. Глупости на търкалета! Имам само един имот в село Долен, Гоцеделчевско - една плевня върху река, която купих за четири хиляди лева на времето и щях да я ремонтирам, ама то иска време и средства.  "Барона е цвете в сравнение с червените обвиняеми” Недобросъвестните политици и обслужващите ги вестникари продължават да раздухват въпроса защо съм пуснал обвиняемия Боян Петракиев – Барона на свобода срещу парична гаранция. Впрочем, на свобода са и други обвиняеми като Александър Лилов и Андрей Луканов. И мен ако питате и сравнение не може да става между щетите, нанесени от Петракиев на частни лица и огромните вреди, причинени на държавата от хора като Лилов и Луканов. За мен техните обвинения са много по-тежки.Барона е цвете в сравнение с червените стратези, които са обвиняеми.  "Луканов разправяше, че сме братовчеди“ За убийството на Андрей Луканов допускам, че може да е някакво разчистване на сметки. Не отидох на погребението. Той разправяше, че сме били някакви далечни братовчеди, но не знам дали е истина, не съм проверил. За мен той беше един опасен човек. Намерихме ревизионни актове, от които се вижда какви суми са платени на съпругата му за едно нейно лечение в чужбина. И аз имах здравословни проблеми, които не съм лекувал в България, но не съм използвал и един държавен лев. Отказах да се лекувам в Хюстън, където се е лекувал Петър Младенов. Мои приятели емигранти ми платиха лечението във Виена и в САЩ  "Не съм пял с Карамански, проститутки са ми сядали на колената” Писа се, че съм пял песни с Иво Карамански. Самият Карамански го каза в едно интервю, обаче аз никога не съм пял - нито с него, нито без него, не го умея това. Нямам данни на певец. Ако си пусна гласа, ще прогоня всички. На един Ивановден, помня, Иво Карамански беше в същото заведение, в което и аз бях отседнал. На коленете ми не бяха проститутки, както някъде пишеше, а една журналистка. Проститутки на коленете ми наистина са сядали, но не и тогава.  "Не съм опъвал чадър над  "Мултигруп“ Медиите ме заливат със словесна помия. Срещу мен се води битка - атаките са неоспорим факт, имам обяснение. Предстои тотална приватизация - раздържавяване на крупни предприятия. Ако прокуратурата е подчинена на изпълнителната власт, няма да има никаква възможност за контрол върху тази приватизация. Министър Богомил Бонев би трябвало да знае това, но продължава своята кампания срещу прокуратурата, основана на клевети и грубо преиначаване на фактите. Онзи ден по радиото заяви, че прокуратурата е опънала чадър над  "Мултигруп”. Това няма нищо общо с истината. Нищо общо! Да се твърди от МВР, че от страна на прокуратурата е имало чадър над  "Мултигруп” е опит да се прехвърли вината от болната глава на здравата.  "Някои искат да имат главен прокурор - играчка“ Някои хора искат да имат главен прокурор, който да изпълнява всичките им заповеди. Искат главен прокурор - играчка, с която да си играят. Но аз ще отстоявам докрай на нападките и опитите за вмешателство в моята работа. Надявам се, че здравият разум на депутатите ще надделее и опитите да се подчини съдебната власт на изпълнителната ще останат без успех.  "Днешното ВМРO e голямо разочарование за мен“ Аз съм почетен председател на ВМРО. За мен това е свещена организация, създадена от родолюбиви българи, които още при основаването й през 1893 година ясно са изразили какви са целите и стремежите й. Един от тези основатели е Христо Татарчев, който е брат на моя дядо.Като почетен председател на ВМРO изпитвам голямо разочарование. От избирането ми досега никой от ръководството не ме е потърсил нито веднъж за нищо, включително за участие в заседание. Има много недостатъци в работата на Красимир Каракачанов. Той е син на жълто-червен номенклатурчик - Дончо Каракачанов, който беше депутат във Великото Народно събрание и после беше дясна ръка на Светослав Шиваров (лидер на БЗНС).  "Омръзна ми от кьорфишеците на МВР“ В края на април 1998 година ще излезем с директора на Националното следствие Бойко Рашков с общо изявление по повод зачестилите случаи на полицейска бруталност. Най-фрапантен е случаят, когато един задържан човек беше пребит по най-жесток начин в Добрич. Не е имало здрава част по тялото му! Така е бил премазан, че е получил наранявания навсякъде - по главата, белите дробове, бъбреците. Целият е бил смазан от бой! Има категорични данни, че спрямо двама от арестуваните за бомбата, която избухна пред редакцията на вестник  "Труд“ е упражнено насилие - и дори е налице медицински документ за единия. А министър Богомил Бонев твърди, че аз трябвало да разследвам как в процеса на следствието за тъй наречения  "атентат срещу свободното слово“ са си оттеглили показанията.  "Хвърлят ми списъци, които не стават за нищо“ БНБ хвърли на парламента списък на така наречените  "кредитни милионери“. А парламентът го хвърли на мен. А той е негоден за работа в следствието. Аз го препратих в икономическа полиция - да го разшифрова, да открие кой се крие под всяко име, посочено в него. И самите служители на полицията имат много главоболия с всичко това. Защото всяка банка има клонове в цялата страна. Не са посочени и адресите на лицата, които са получили милионите като кредити. Тоя списък не става за нищо! Още повече, че само фактът, че някой е получил кредит, не означава, че е извършил престъпление. Още по-малко, когато кредитът е даден от държавно предприятие. И думите на премиера Костов, че не си гледаме работата, са думи без покритие. Така е, защото господин Костов не е юрист и не познава нещата. Тия дни в пресата се тиражира и информация за списък с имена или псевдоними на корумпирани магистрати, изготвен от МВР. Изглежда, че е поредния блъф, понеже никой не ми е предоставял подобен списък на мен.  "Главният прокурор го мразят до смърт“ В края на моя мандат - февруари 1999година, вече мога да кажа, че да си главен прокурор не е някакво предимство. Ако си гледаш работата, те хулят от всички посоки. Мнозина си мислят, че това място е особено привлекателно. Мераклиите за поста, ако го заемат, ще разберат какво значи да те мразят до смърт, какво е да търпиш непрекъснато упреци, че покровителстваш бандитите или пък че не успяваш да ги заловиш. А то залавянето на престъпниците е задължение на полицията, а не на прокуратурата. За да може съдебната власт да действа, извършителят трябва да бъде заловен. Не бива да се забравя и друго -причините за престъпността не са в поведението на хората от съдебната власт. Основната причина е икономическа – бедността.  "Изпитвам погнуса от политиците, които спасявах“ Изпитвам погнуса от политиците, които спасявах, докато бях Главен прокурор. Сега те ми отвръщат с удари под пояса и с други долнопробни неща. Като казвам, че ме е гнус от политиците, недейте да мислите, че имам предвид политическите си противници. Уважавам някои. Покойният Николай Добрев знаеше моите убеждения, а аз неговите и на политическа основа не бихме могли да разменим в разбирателство и две думи. Но той се държеше като мъж – винаги коректно, когато беше на власт.  "Не очаквайте затворите да се напълнят с кредитни милионери“ Рано или късно банковите дела ще приключат в съда. Само не очаквайте тогава затворите да се напълнят с арестанти – кредитни милионери и тъй нататък. Това, че едно лице е длъжник, защото не си е върнало парите, не означава, че е извършило престъпление. Може да се търси отговорност, когато получаването на кредита е станало с измама. Много пъти, за да се получат кредити, са давани подкупи, но това става на четири очи.  "Пожелавам Филчев да не бъде лакей на никого“ Моят приемник Никола Филчев е отличен професионалист. Имам впечатления от него като съдия във Върховния касационен съд – прекрасен юрист, с богата практика, високо ерудиран. Мисля, че и той, като мен, ще отстоява независимостта на съдебната власт . Аз безкомпромисно я отстоявах и затова станах мишена и за левите, и за десните политици.  "Костов се оказа фатална личност“ Кой е сложил  "бръмбарите“ в апартамента на Главния прокурор Филчев е въпрос с понижена сложност. Това е някой, който иска да се снабди с компромати за Главния прокурор, защото се страхува от съдебна и политическа отговорност. Откриването на подслушвателни устройства в дома на Главния прокурор Филчев е престъпление по Наказателния кодекс. Но е факт, че Костов се оказа една фатална личност, която се подигра с идеите, в които вярвахме и аз, и по-голямата част от обществото – идеите на СДС. В момента аз не виждам път за излизане от политическото блато.  "България беше слуга на СССP, а сега е на САЩ! Сегашните ни управници със слугинската си външна политика скоро ще превърнат България в колония на САЩ. Навремето България беше слуга на СССР, а сега пък – на САЩ. Това не мога да го понеса! За мен е недостойно и отвратително поведението на управниците и се надявам те да си получат заслуженото.  "Приватизацията у нас е разбойническа“ Истината е, че все още има нещо останало от държавната баница и всеки от управляващите гледа да дърпа от нея. Заблудиха ни, когато гласувахме, че това, което беше при Костов, няма да бъде при Царя. Тази приватизация продължава да е разбойническа. Навремето приватизираха  "Кремиковци“ за един долар срещу задължения на новия собственик да се платят някои борчове. Не се плати, тия борчове растат и даже една част от тях държавата ги опрости, за което няма право, защото дружеството е частно.  "Тройната коалиция бе неморално съглашателство“ Сегашното правителство на България - на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев – е едно съглашателство, което е неморално във всяко едно отношение. Как може една търговска партия, наречена НДСВ да влезе в съюз с правоприемниците на БКП, която бе отявлен враг на монархизма? Това е недостойна политическа сделка и тя няма да приключи добре. Бившият премиер Симеон Сакскобургготски заграби земи, които нямат нищо общо с фамилията му. Аз никога не съм имал симпатии към Живков, но вече ми се струва, че Сакскобургготски е по-нагъл от него.  "Борисов си правеше имидж с показни акции” Румен Петков е мъжествен и принципен човек, ще добър министър. Моите политически разбирания са коренно противоположни на неговите – той е комунист, аз съм антикомунист - но мисля, че той ще бъде добър министър. За Бойко Борисов - главният секретар на МВР, който влезе в конфликт с Петков и току що напусна МВР – мнението ми е друго. Недопустимо е по този начин да се води борба с престъпността – с тези показни акции, със самоизтъкване, с биене по гърдите, с желание за по-голям имидж, за по-голяма длъжност, за още една звездичка на пагона.Това са недостойни неща.За разумния човек в България бъдещето е трудно за предвиждане. Показателно е, че у нас са богати и проспериращи са не образованите и умните, а крадците и подлеците.