Симеон Сакскобургготски осъди България

Одобрени са му 5 хил. евро разходи

Съдът в Страсбург дава 6 месеца на Симеон Сакскобургготски да се разбере с държавата за обезщетение. Бившият премиер и наследник на българските царе – Симеон Сакскобургготски, осъди България в Страсбург заради наложения през 2009 г. мораториум върху имотите му. Припомняме, че с него му беше забранено да се разпорежда и да ги експлоатира. [caption id="attachment_678398" align="aligncenter" width="300"] Одобрени са му 5 хил. евро разходи[/caption] Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) призна, че държавата е нарушила правото му на собственост и на справедлив процес, съобщава Лекс.бг. С решението си магистратите дават срок от 6 месеца на правителството и царя, за да се разберат какво обезщетение ще получи за материалните вреди, които са му причинени. От поисканите над 40 хил. евро разходи съдът присъжда само 5 хиляди евро – за процесуално представителство и за пощенски разходи. Мораториумът, за който е осъдена страната, е приет през декември 2009 г. Той засяга всички т.нар. царски имоти, които бяха върнати на Симеон Сакскобургготски и семейството му след падането на комунистическия режим. Забраната трябва да е временна, до приемането на специален закон, но действа вече 12 г. и все още не е отменена. Имотите на практика са отнети от наследниците на Борис III и Фердинанд още през 1946 г., когато царското семейство е принудено да напусне България. Година по-късно е приет Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници. С него всички движими и недвижими имоти на бившите царе и техните наследници в страната се обявяват за собственост на Народната Република България.

Царските наследници успяват да си върнат някои от имотите

През 1998 г. тогавашният главен прокурор Иван Татарчев атакува в Конституционния съд (КС) конфискационния закон от 1947 г., който е обявен от съда за противоконституционен. Въз основа на съдебното решение Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза подават искания за възстановяване на собствеността им съответно до областни управители, кметове, общински служби по "Земеделие и гори" и поземлени комисии. Царските наследници успяват да си върнат някои от имотите, като например двореца "Врана". За резиденциите "Кричим", "Ситняково" и "Саръгьол" продължават съдебните битки. Именно заради именията в Ситняково, Сарагьол, Бистрица и Врана и невъзможността да се оспори забраната за прехвърляне на собствеността им е осъдителното решение срещу България. Заради забраната за период от по-малко от две години жалбоподателите не са имали възможност да се разпореждат с тези четири имота. Мярката засяга гражданските им права и задължения, посочват магистратите от Страсбург. Те отбелязват допълнително уникалния характер и символичното значение на разглеждания случай, който включва бившето царско семейство и тяхното положение в Република България. В решението се обсъжда подробно всеки един от претендираните имоти и съдебните актове за съдбата им. За резиденциите в Ситняково и Саръгьол европейските съдии стигат до извода, че бившите царе Фердинанд I и Борис III не са били собственици на тези имоти в качество на частни лица. Затова се приема, че наследниците им не могат да претендират за тях. Цитират се и решенията за имота в Кричим. За него се приема, че е придобит от Интендантството като държавен орган и затова царските наследници нямат права върху него.

Двамата със сестра му претендират за възстановяване на 16 500 дка гори край Самоков и в подножието на Рила

Със заведените жалби Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза претендират за възстановяване на 16 500 дка гори край Самоков и в подножието на Рила. Преди мораториума жалбоподателите са започнали дърводобив. Затова се оплакват от пропуснати ползи от търговската експлоатация на горския фонд. Въпросът за собствеността на горите все още е висящ пред съда в София и затова в Страсбург не се произнасят по него. Докато текат делата и мораториумът действа, царят и сестра му са задължени да се грижат като добри стопани за имотите. Така например Симеон Сакскобургготски представя документи, че е похарчил 1 233 495 лв. за ремонт и поддържане на резиденция "Врана", където се настанява след връщането си у нас. Симеон Сакскобургготски и сестра му се позовават в жалбите си на случая с бившия крал на Гърция. Съдът преценява, че казусът с аристократите от южната ни съседка е различен. Това е така, тъй като преди да бъдат отчуждени от гръцката държава, исканите имоти са били собственост на членове на кралското семейство като частни лица. За имотите на българските монарси се цитира "списъкът на Кимон Георгиев" по закона от 1947 г., в който са изброени "лични имоти, собственост на бившия крал". Те са описани преди това от Интендантството – службата, която отговаряла за цялото материално осигуряване на монарсите, пише bgdnes.bg.