Тя не може да преодолее мъката си по него
Последната изгора на журналиста Милен Цветков, който изгуби живота си при нелеп инцидент навръх Великден, разтърси мрежата. Милена Иванова не може да преживее внезапната му загуба. Няма никакво съмнение, че на нея й е най-трудно, защото двамата са живели заедно. В този ред на мисли по всяка вероятност всяко нещо в жилището й навява спомени за него. [caption id="attachment_630398" align="aligncenter" width="300"]
Тя не може да преодолее мъката си по него[/caption] Ден след навършването на 40 дни от кончината на Милен Цветков, тя се обърна към него. Обръщението на Милена бе с доста прочувствени думи. Те успяха да провокират сълзи дори в хора, които не са познавали отблизо Милен Цветков. "Светъл път на душата ти, любов моя. Почивай в мир. Обичам те", написа тя. Като допълнение последната любов на журналиста сподели тяхна обща снимка. Фотосът е направен по време на една от техните разходки през зимата, пише plovdiv24.bg. Припомняме, че малко след нелепата смърт на журналиста, Милена Иванова изля мъката си в драматична публикация в профила си в социалната мрежа.
Тя изля мъката си в драматична публикация
"Бяхме сключили безмълвен договор. Когато той спреше, спирах и аз. Когато ускореше ход, аз също забързвах. Когато единият от нас решеше да завие, завивахме и двамата. Подавам глава и оглеждам пътя от двете страни, но, уви. Безсмислено е. Бяхме като двама души, водени от едно и също желание, като двама индивиди с един-единствен ум, като две същества с общо тяло. Изведнъж настъпи самота, тревога, тишина... Дали не е претърпял злополука, докато разсеяно съм гледала встрани? Страхът, че се е изгубил, и тревогата, че е в беда, отстъпват пред друго чувство. Ами ако е решил да продължи пътуването без мен? След известно време осъзнавам, че колкото и да го чакам, той никога няма да се върне. Поне не на това място. Изборът е да продължа или да остана и да умра тук. Да умра. Тази мисъл ме изкушава. Вдигам очи и поглеждам пътя пред мен, но той като че ли се е превърнал в блато. На няколко метра пред мен се простира кално тресавище. Безброй локви и глинести участъци сочат, че по-нататък пътеката става хлъзгава и опасна... Не от дъжд обаче е пропита земята. Това са сълзите на всички, минали по този път, които са оплаквали загубата. Мисля, че и моите... скоро ще оросят пътеката...“, пише тя.
Коментирай