Лешоядите от фирмите за бързи кредити вече вият на умряло. Един от най-наглите им трикове за ограбване на клиентите, с който от години са съдрали кожата на безброй закъсали хора, вече е незаконен. Звучи абсурдно, но добрата новина дължим на Съда на Европейския съюз в Люксембург, а не на правителство, парламент или прокуратура, които имат правомощия да спрат действащата от години безобразна схема или да накажат алчните кредитори.

С решението си евромагистратите обявяват за незаконна т.нар. такса „поръчител”. Масово фирмите за бързи кредити изискват преди получаването на парите клиентът да си осигури поръчител. И то не какъвто и да е. Условието е гарантът да има над 2000 лева месечен доход и да няма никакви заеми. В случай че клиентът не може да намери, такъв става свързана с кредитора фирма. Срещу „скромна” такса за услугата. Толкова скромна, че тя често е два-три пъти по-висока от самия заем.
За капак, често клиентите разбират, че има такава такса едва след като вече са взели заема и изпуснали срока да намерят поръчител. Това автоматично ги натоварва с допълнителни суми за връщане.

След произнасянето на магистратите в Люксембург това вече е невъзможно. Т.нар. такса „поръчител" вече трябва да е част от позволеното по закон оскъпяване на подобни кредити, което е максимум 50% годишно. Друг е въпросът, че кредитните лешояди са измислили и още много начини да дерат по девет кожи от клиентите си. Като такса „бързина” за разглеждане на документи или пък опцията да ти донесат договора и парите у дома, от която обаче не можеш да се откажеш. За тяхната забрана остава да се надяваме на действия от правителството и парламента. Не че някой от управляващите се е трогнал по темата...

Решението на Съда на Европейския съюз за такса „поръчител” не важи автоматично със задна дата. Единственият начин измамените хора да си върнат грешно дадените пари е завеждане на дело срещу ограбилата ги фирма. Звучи сложно, но пък си струва, обясняват финансисти. По техни наблюдения, дори и при заеми от 500 или 1000 лева често от клиентите са прибирани по няколко хилядарки допълнително заради незаконната такса.

Примерите са кой от кой по-брутални. Подробности за тях може да се видят в делата на хора, осмелили се да съдят кредитните лешояди.

Като Костадин Петров (името е променено) от Бургас, на когото спешно му трябват 800 лева, за да плати операция на съпругата си. Тъй като парите са му нужни веднага, отчаяният мъж се насочва към фирма за бързи кредити. Без излишни подробности искането му не е одобрено. След кратък разговор със служителката в офиса се уточняват, че ще върне парите за половин година. Дамата зад бюрото любезно му обяснява, че изплащането е на 13 вноски. На всеки две седмици трябва да внася по 68 лева. Доволен, че си е осигурил нужните му спешно средства, Костадин се съгласява. Едва след като договорът е подписан, се изяснява, че в него има и специална клауза. Тя го задължава в тридневен срок да си намери поръчител по заема. Условията са той да е над 25-годишен, с чиста кредитна история и минимален осигурителен доход от 1500 лева на месец. 

В противен случай към взетия заем от 800 лева дължи неустойка от 550 лв., за която също текат огромни лихви. При последвалото дело назначената от съда финансова експертиза показва, че такса „поръчител” оскъпява бързия заем със 137% годишно,
при законов максимум от 50%. Фирмата от своя страна оспорва и твърди, че с предвидената неустойка има за цел да си компенсира загубите, в случай че клиентът не върне кредита. Съдебният състав от своя страна отвръща, че ако са имали съмнения в платежоспособността на клиента, изобщо не би трябвало да му дадат заем. Или поне да поискат намиране на поръчител, преди да отпуснат парите, а не чак след сключване на договора. Още повече че заради по-големия риск от неплащане бързите кредити са с лихви до 50%, а не около 10%, както при банковите потребителски заеми.

В друг случай, при заем от 3000 лева на клиента въобще не е дадена възможност да си осигури поръчител. Гарант автоматично му става неизвестна у нас банка, със седалище в Малта. За услугата си трезорът изисква „скромната” такса от 2310 лева, по която също си вървят лихви. Така вместо обявеното в договора за кредит 49,11% оскъпяване, то
става колосалните 319%. Напълно логично договорът е отменен от съда, след като измаменият клиент не се примирява, а си търси правата.

Вариация на такса „поръчител” е и изискването взелият заем човек да предостави банкова гаранция за същата сума. Това според финансисти означава, че получателят на заема има минимум такава сума на влог. Съответно, ако откаже да си плаща кредита, фирмата може да си възстанови загубите от банката. Най-логичният въпрос защо човек с банков депозит би взел назаем същата сума при 49% лихва, остава без отговор. В случая осъдилият фирмата клиент няма подобни спестявания.

Затова и при взети 1000 лв. накрая му искат да върне за половин година 3000 лв. След негова жалба до съда справедливостта все пак е възстановена. Магистратите постановяват да се върнат само получените хиляда лева, а съдебните разноски се присъждат на измамната фирма.
Източник: Уикенд