ОБРЕЧЕН: Брат Галев убит от рак в последен стадий, върнал се да умре в България

„Брат Галев“ Ангел Христов – Геле, чиято смърт, обявена на 3 юни, развинти болните въображения и роди най-невероятни версии, е бил тежко болен от рак, разкриват сензационно хора от обкръжението му. Диагнозата на Геле е неизлечимо онкологично заболяване на белия дроб. Тя му е поставена преди няколко години. Влизайки във финалния стадий Христов решава да се завърне тайно в България, за да умре след най-близките си хора.

След аутопсията като конкретна причина за смъртта му съдебните медици посочват запушена коронарна артерия, имало е и множество тромбози в кръвоносните съдове, които са затруднили кръвообращението.

Според слуховете Геле е живял поне от една година в България. След като му е поставена тежката диагноза и се оказва, че не му остава много живот, той предпочел да прекара края на живота си у дома, при семейството си, с което винаги е имал силна връзка. Живял е незабележимо и без да афишира присъствието си – не че и МВР е положило много усилия да го търси. Умира в дома си, сред най-близките си хора. Мистерия остава как и откъде е дошъл в страната. „В Дупница всички знаехме, че вече си е тук”, казват хора от града.

„Очите” и „ушите” на ДАНС би трябвало да са засекли появата в страната на издирвания от Интерпол бивш полицейски служител, въпреки че е по-удобна версията официалната версия – появил се е само ден преди да почине, разчувствал се е и е паднал, покосен от инфаркт, коментират ветерани от службите. Да припомним между другото, че дирекция „Национална сигурност” в Кюстендил през 2020 и 2021 г. се управлява от самия Пламен Тончев, който остава там до назначаването му за шеф на цялата Агенция.

Несъмнено, Геле е преминал (друг е въпросът дали само веднъж) държавната граница като „бял човек”, най-малкото защото е бивш полицай, с много приятели в службите, а е и човек с финансови възможности и знае как да го направи, вместо да заляга в шубраците на зелената граница или пък да се промушва в претъпкан камион с бежанци.

Такива утопии сподели ръководството на МВР, както и абсурдния вариант, че Ангел Христов е върнат в страната вече мъртъв.

„Компетентни” криминалисти споделиха от телевизионния екран и други свои фантазии, коя от коя по-нелепи: че е отровен, че инфарктът е предизвикан, че е убит в Дубай… само не се появиха в този контекст и извънземни! Последно, вътрешният министър Демерджиев изказа предположение, че може да е влязъл от Гърция, в натоварени часове на граничния пункт, когато контролът е по-хлабав, но категорично не бил долетял със самолет.

Ангел Христов и Пламен Галев бяха наречени от медиите братя Галеви, въпреки че нямат родствена връзка. Свързва ги работата им в отряда за борба с тероризма. Пламен Галев е от Дупница, а Ангел Христов е роден в Сандански, където живеят сестра му и брат му, също полицейски служител.

Геле няма нищо против да остане в сянката на Галев. По негови думи: „Пламен винаги е бил лидерът. Той е водещият в нашата връзка. Винаги съм го признавал, той е по-умният. Пламен е емблемата. Казват братя Галеви, не казват братя Христови. От доста време сме заедно, но иначе ни обявиха за братя от незнание.”

Приживе колега на Ангел Христов и Пламен Галев в отряда на баретите е не по-малко нашумелият Златомир Иванов-Баретата, с когото запазват приятелството си. Алексей Петров пък е бил командир на звеното, в което служи Пламен Галев.

По думите на самия Ангел Христов те напускат държавната работа със „страхотни скандали”. „Оттогава сме обидени и не искаме повече да бъдем държавни служители – казва той. – Участвахме в разработки и по наши дела са дадени тежки присъди, има и доживотни присъди. Върнали сме на държавата исторически и културни ценности, които по онова време струваха над 3 милиона паунда. Сред тях беше и една от осемте запазени досега в света цигулки „Страдивариус”.

За конкретните причини, които ги карат да напуснат отряда, Ангел Христов намеква: „Имаше момент, в който работехме по контрабанда. Засякохме следния разговор: „Едно нещо като не става с пари, става с куршуми.” Ставаше въпрос за нас. Идваха да ни предлагат пари, за да се откажем. Точно тогава държавата се отрече от нас. След всичко, което се случи по-нататък, си тръгнахме силно огорчени. Тази обида я има и досега, но в същото време остана самосъзнанието ни на служители от МВР.”

С реномето на бивши барети двамата и още няколко техни приятели от отряда акостират в Дупница през 1993 г.

Официалната версия е, че са изпратени, за да дадат отпор на вилнеещите из района остриета на ВИС и Иво Карамански, и най-вече за да контролират трафика на синтетичните наркотици от фармацевтичния комбинат в града. Пламен Галев има опит в тази работа. В годините на соца той работи под прикритие в завода и като обикновен „охранител” успява да разбие канал за износ на психотропни вещества.

Награден е с високо държавно отличие, по-късно е пратен на полицейски курс на ФБР в САЩ, а не в Будапеща, където отиват повечето кадри на МВР.

Източник: narod.bg