Наум Шопов възкръсна 11 години след кончината си

11 години след кончината си, Наум Шопов възкръсна на сцената на Народния театър. Това се случи миналия уикенд на премиерата на спектакъла „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер. На финала прозвуча и гласът на големия артист, записан преди години в роля от същата пиеса.

Режисьорът Асен Шопов, който след 3 месеца трябва да празнува 91-ви рожден ден, върна спомена за големия актьор, заедно с когото преди години напуска София по политически причини и заживява в Бургас. Това става, след като поставя в столицата пиеса на Георги Марков през 1967 г. Спектакълът е свален от тогавашното партийно и държавно ръководство. Заради несъгласие с цензурата Асен Шопов се мести в крайморския град, а заедно с него тръгват актьорът Наум Шопов с половинката си Невена Симеонова. Тримата започват работа в Бургаския театър.

56 години след тези събития, седмица след втория тур на местните избори у нас, в разгара на две войни – в Украйна и Близкия Изток, и в условията на жестока икономическа криза, режисьорът постави в Народния театър спектакъл с фокус върху изконни човешки добродетели като чистата любов, честността в отношенията и душевната чистота, противопоставени на суетата, интригите и стремежа към власт.

„Коварство и любов” от Фридрих Шилер е писана в края на 18-и век. Пиесата е създадена с идея, че театърът има мисия да проповядва морал и божествено правосъдие. В актуалния момент и от сцената на националния театър на България, тя насочва погледа от глобалните

проблеми към конкретната личност, индивидуалните копнежи, ценности, грехове и изкупления, от чиято съвкупност се формира човешкият живот. Основни действащи лица са двама влюбени, чиято любов изглежда невъзможна, тъй като са от различни обществени прослойки – той е благородник, а тя - обикновено момиче. Влюбените стават жертва на жесто заговор, а единственият начин любовта им да остане жива е смъртта.

Подобни сюжети изглеждат невъзможни от гледна точка на съвременния човек, 240 години след като е писана пиесата. Такива конфликти поне в западния свят се случват изключително рядко и със сигурност вече не са така актуални, както във времето на Шилер. Затова пък сме свидетели на повсеместно девалвиране на добродетели. Хората като че ли все по-често забравят истинското значение на думи като любов, чест, дълг, искреност, душевна чистота.

Спектакълът „Коварство и любов” припомня какво наистина означават те. Това може и да изглежда леко встрани от острите проблеми на днешния ден.

От друга страна, обаче звучи като красива приказка, която връща вярата в човека. Неслучайно много зрители си тръгнаха с насълзени очи след премиерата.

Режисьорът е ангажирал за роля сина на своя приятел Наум – Христо Шопов.

„Тази вечер тук има двама „шопи”. Мен не ме бройте! Единият е Христо, а другият – Наум. Чуйте го!”, каза той по време на поклоните след представлението. В залата прозвуча запис на една от финалните реплики в пиесата, произнесена преди години от големия артист. Христо Шопов се справя добре с ролята си на жесток и безскрупулен аристократ, готов да рискува щастието на собствения си син.

Образът на този син е поверен на все по-нашумяващия актьор Павел Иванов, избран и за ролята на Георги Аспарухов – Гунди в биографичния филм за футболната легенда, който се очаква догодина. Момичето, в което той е влюбен и което е въплъщение на всички човешки добродетели, е изключително талантливата Жаклин Даскалова. Тя прави силно впечатление в няколко спектакъла в Народния театър, включително „Бурята" от Шекспир – представление на големия американски режисьор Робърт Уилсън.

За тази актриса най-вероятно тепърва ще се говори много, и то с положителен знак.

Евгени Будинов създава комичен образ, който разведрява настроението а Александра Василева е забележителна като „падналата жена” с високо обществено положение. Аня Пенчева има малко реплики, но се справя идеално с образа на обезумялата майка на главната героиня. Бащата е Веселин Мезеклиев, когото широката публика познава от сериала „Мен не ме мислете”, а Валентин Ганев е и асистент-режисьор, и актьор в представлението. Заслужава да се отбележи също така забележителната сценография, която е дело на режисьора и е базирана на „Страшният съд” на Микеланджело в Сикстинската капела, както и разкошните костюми на Цвета Маринова.

Преди Асен Шопов пиесата е била поставяна в Народния театър още шест пъти, последният от които – през далечната 1940-а.

Източник: Уикенд