Гаази баба теке е интересно и живописно място на около 7 километра от Севлиево и на 3-4 километра от село Ряховците. В края на юни мюсюлмани и християни се събират при текето, за да почетат легендарния герой Гаази баба и да похапнат курбан за здраве. Святото място е добре поддържано и според хората в района дарява здраве заради някогашната лечебна сила на Гаази баба.
На турски „Гаази“ има значението на „Непобедим“, „баба“ е думата за баща. Свободният превод е „Непобедимият баща“, чийто гроб е място за поклонение до днес.

Местните мюсюлмани смятат, че нито клонка, нито цвете, нито нещо друго трябва да се взима от Гаази баба теке. В противен случай зли беди ще настигнат всеки, който отнесе нещо у дома от свещеното място. Преди столетия то е било християнска обител – мъжки манастир „Света Троица“ и Женски „Света Анастасия“. Тук е бил заточен игуменът на Преображенския манастир Теодосий. Знайно е, че манастирите и църквите се строят върху по-древни свети места, което означава, че вероятно и траките са почитали района.

От легендите и преданията, които се разказват за Гаази баба теке, се разбира, че много векове тук са се срещали необикновени сили, претворени в истории за змейове и герои с огромен ръст и вълшебни способности. От учителя Хюсеин Ходжев в началото на 2000 г. е записано следното предание: „Гаази баба бил родом от село Буря. Той имал шест братя, един от тях се казвал Демир баба. Гаази баба бил едър и много силен човек. Бил и голям юнак. Имало война коя религия да надделее. Водач на мюсюлманите бил Гаази баба. При една ожесточена битка, той бил много тежко ранен. Затова решил да напусне битката и да се върне в родното си село, в Буря, пътят за което. минавал през землището на село Малки Вършец. Там паднал до моста при шосето, облян в кръв. Точно тогава минал един овчар, българин, Вълко се казвал. Двамата се побратимили, защото Вълко помогнал на Гаази баба да почисти и превърже раните си. Гаази баба помолил овчаря да го качи на гърба си и да го занесе на върха, където сега се намира тюрбето му. Овчарят, който бил дребен на ръст, му казал: „Как мога аз, такъв дребен човек, да те занеса чак до горе?!. Гаази баба му отговорил: „Ти само се съгласи, пък качването от мен". Като чул това, овчарят се съгласил и веднага, на момента, двамата се намерили горе при върха. И това станало по волята на Аллах.

Там Гаази баба умрял от раните си, а след известно време умрял и овчарят. Турците от района погребали бабата в голям гроб, а овчарят бил погребан от българите на същото място в малък гроб. Върху гроба на Гаази баба турците направили тюрбе със седем стени, защото бабата имал шестима братя. Това тюрбе горяло, но след пожара направили друго на същото място и също със седем страни“.

От по-старите хора се знае, че истинското име на Гаази баба е Али. За него се вярва, че излизал от гроба си и се разхождал в гората във вид на пламък или на огнено кълбо с опашка.

Още по-интересен е друг вариант на легендата за Гаази баба. Преди стотици години на баира на Белия бряг над река Росица живял светец на име Гаази баба. Той притежавал невероятни свръхестествени сили. В равнината имало 5-6 малки селца, които той закрилял и на които с охота помагал. Вековните гори били пълни с диви животни. Сред тях живеела любимата сърна на светеца. Тя била със златни копита и златни рога. Селяните ловували в горите, но пазели сърната на Гаази баба. Един ловец обаче я издебнал, когато пиела вода от горския извор, и я убил. Гаази баба се разгневил и решил да накаже всички хора от селата, като им изпратил бури, наводнения и мор. Малко хора останали живи.

Един от тях – дядо Рахо, добър и праведен човек, отишъп при светеца и помолил за прошка. Гаази баба разрешил на дядо Рахо да събере останалите живи хора и да създаде ново село на посоченото от него място. Светецът взел един голям камък и го хвърлил на отсрещния баир. Камъкът паднал насред вековна дъбова гора. В подножието й се заселили оцелелите от бедствията хора. На името на дядо Рахо селото било наречено Ряховците. Когато умрял Гаази баба, хората от селото му направили гробница. Камъкът и днес пази следите от пръстите на светеца.
А гробницата на Гаази баба и мястото, където се намира тя, станали свещени и за християни, и за мюсюлмани.

Жителите на село Кормянско също имат свой вариант на легендата и свързват Гаази баба със змей – огнен и хвърковат, приличен ту на човек, ту на животно. Стари хора разказват, че раненият змей прелетял над баира на съседното село Дебелцово на разстояние от около 7 километра. Опашката му паднала там, тялото му – на Кормянското теке, а главата – на Ряховското теке. Преди повече от 130 години една селянка видяла змея като огнено кълбо. Други го виждат като светещо тяло, което бълва огън. Змеят бил погребан в Ряховското теке в дървен ковчег, в който е поставена керамична урна с праха му. В същата урна е погребан и Гаази баба.

В същото село Кормянско разказват, че Гаази баба бил голям лечител, на когото помагал българин. Гаази баба бил ранен при сражение на Кормянското теке. Намерил го овчар и Гаази баба го помолил да го пренесе на Ряховското теке. Овчарят му отговорил, че не може да го пренесе, защото е тежък. След настойчива молба овчарят го сложил да легне върху четвъртит голям камък. И като по чудо двамата полетели и се озовали на Ряховското теке. Погребението му се извършило от посветен, като тялото на Гаази баба било разчленено. Главата – погребана на Ряховското теке, тялото - на Кормянското.
Източник: Уикенд