Загадъчен поляк се свързва с майката на Сашо Сладура и започва необичайна кореспонденция с писма

Роденият през 1917 г. цигулар, художник, поет, бохем, голям разказвач на вицове Александър Николов е по-известен като Сашо Сладура. За него официално се знае, че е зверски убит в комунистическия концентрационен лагер в Ловеч и хвърлен за храна на прасетата. През последните години обаче в интернет пространството се разпространява съмнение, изречено от негови роднини.

Историческият детектив Борис Цветанов оспорда превърналата се в легенда смърт на Сашо Сладура и настоява, че интелигентни мъже като него, които знаят много езици, са използвани дори от комунистическата власт за тайни агенти. Официалната версия за смъртта на Николов е, че е изчезнал безследно през 1974 г.

Сашо Сладура е цигулар и бохем

Мария Паликарова, роднина на Сашо Сладура, разказва как един ден в къщата на майката на Сладура идва непознат поляк. Не е ясно защо търси майката на Сашо – казва само, че се интересува от известния музикант. Представя се като Казимир. След това посещение полякът започва да пише на майката и на роднините. В тези писма описва, че му се налага да пътува по света и заедно с писмата често изпраща кутии с шоколадови бонбони. Това е странна съвпадение, защото роднините си спомнят как когато Сашо идвал от София в Пловдив при майка си, винаги й носил шоколадови бонбони. В столицата просто се намирали по-луксозни бонбониери.

Странното съвпадение кара роднините да се вгледат в писмата на поляка – дали всъщност техният автор не е „мъртвият“ Сашо. Едни букви приличат на почерка му, други – не. Откриват още нещо странно – полякът вместо да изписва името си Kazimir, бърка и пише Kachimir. Дали пък СН по средата не означава Сашо Николов...?

Източник: вестник „Уикенд“