Преди години, Йоско, съпругата му Ваня и брат му Пламен създават клуб по конен спорт като част от стратегията му за легализиране на бизнеса. Първоначалноти наименованието на клуба е "Атила", но през 2019 година се преименува на "Атила Й". Намеренията им са били да се занимават с развъждане и отглеждане на коне, обучение на състезатели, треньори и съдии, както и организиране на състезания.

През годините клубът разполага с четири елитни коня и с двама жокеи. Те участват в турнири както в България, така и зад граница. Йоско има дългогодишна любов към конете, което потвърждават и неговите близки.

Въпреки че полицията и прокуратурата го считат за един от най-мощните наркобосове в България и името му се асоциира с убийството на Косьо Самоковеца в Амстердам, той продължава да отглежда няколко елитни коня в село Калояново, до Сливен. Изглежда, неговата страст към конете надминава желанието му за легален бизнес, което се отразява на финансовата ситуация. Фактът, че не е успял да заплати дължимият данък от 9 000 лева, за фигура от неговия калибър, е странен.

Това съвсем не е първият му сблъсък с данъчните органи. В миналото, поради мащабни манипулации с ДДС, неговата фирма "Екоседиментс" се оказва с дългове към НАП за над 4 милиона лева. Впоследствие, Йоско прехвърля собствеността си на Йордан Яньов, за да избегне събирането на задълженията.

Преди това „Екоседиментс” е прилежно източена, като милионите левове печалба са прехвърлени в други сметки.

Йосиф Йосифов-Йоско в никакъв случай не е случаен играч. През годините той винаги е бил рамо до рамо с видния социалист Асен Гагаузов и с бившия пътен шеф Веселин Георгиев.

Известният като Батко Веселин Георгиев навремето спонсорира клуба по конна езда на Йоско с 40 000 лева.

Още тогава цял Сливен е наясно, че пътният шеф и гангстерът въртят общ бизнес. Твърди се още, че два от 4 елитни състезателни коня на Йоско не са негови, а на съпругата на Веселин Георгиев и на дъщерята на един от братята на скандалния бивш пътен шеф.

Нещо повече, според запознати Йоско има важна роля в препирането на откраднатите милиони от строителството и ремонта на на пътища и инвестирането им в светъл бизнес. Връзките между Йосифов и Георгиев са направени от Асен Гагаузов, когато той е сливенски кмет. По това време - средата ба 90-те, Йоско е негов бодигард. Докато Гагаузов управлява Сливен, Йосифов се превръща от местен бандит в „добре облечен бизнесмен“.

Негови фирми поемат голяма част от апетитния бизнес в града, а бригада от мутри тероризира ромското население, за да гласува на избори за кандидатите на БСП, спомнят си паметливи жители.

През 1999-а Асен Гагаузов дарява на Пламен - брата на Йоско, апартамент в елитна кооперация на улица „Лъдженска”, в идеалния център на Сливен. В тази кооперация живеят и роднини на Гагаузов, жилище там има и Веселин Георгиев - Батко. Градът тогава коментира, че фамилията на Йоско се е настанила в сградата, за да охранява новия сливенски елит.

Истинският възход на подземния бос обаче започва след като Гагаузов става министър, а протежето му Веселин

Георгиев - Батко - началник на Пътния фонд през 2005 г. Тогава Веселин Георгиев дава на Йоско концесии за добив на инертни материали за строежа на магистрала „Тракия“.

Това са гарантирани поръчки на стойност над 60 милиона лева. „Лесно е да се досети човек, че половината от усвоените милиони от баластра са се връщали към Батко и Братко”, казват запознати с аферата.

Освен в Сливен, и в Стара Загора коалицията между държавник и мафиот дава плодове. Там Йоско и Веселин Георгиев правят фотоволтаични централи край село Тополчани.

А когато Червените покровители на Йоско падат от властта, той си намира нови господари.

Фирмата му „Екоседиментс” в края на 2009 г.,вече при правителствона ГЕРБ, печели концесия за добив на инертни

материали от находище „Богданово-запад” в община Средец. Схемата се повтаря - чакълът на Йоско се влага в магистрала „Тракия”. Част от сделките обаче не са с изрядни документи и така се натрупва 2 млн. лева неплатено ДДС.

През 2012 г. от НАП се усещат и започват проверка. Сливенският мафиот прехвърля правата върху находището на фирма на „Инертика”, чийто собственик е неговият адвокат.

„Екоседиментс” също продължава да дълбае камъни, като се простира из цялата страна. Сред обектите й е и бившата уранова

мина край гара Лакатник. Добитият оттам чакъл е с изключително висока радиоактивност, но това не е пречка камъните да се използват при ремонт на пътища в Искърското дефиле. Дори са влагани и при строителството на сгради в района.

Еколози много пъти алармират за безобразията с урановия чакъл, дори мерят с гайгеров брояч радиоактивността на пътя.

Резултатът е няколко пъти над нормата. Подаден е сигнал до прокуратурата, но без полза, нямало престъпление според бранителите на закона.

Все пак мафиотът е принуден да се срещне с Темида, но едва след като убива двама души при катастрофа. Мъртвопияният бандит забива бронирания си джип в микробус с хора, тръгнали на работа призори по пътя за дома си в полите на Витоша. При зловещия удар на място загиват З2-годишният Станислав Михайлов и Димитър Кирчев, на 53 г.

Други двама от-буса са ранени.

По време на делото адвокатите на Йоско казаха, че и той е с тежки травми на гръбнака и мозъка след удара. Уж щял да остане до живот инвалид. Медици се заклеват пред съда, че Йоско не може да стои в седнало положение. След броени дни журналисти го засичат да се разхожда наперено в центъра на София, при това на двата си крака, без инвалидна количка.

След дълги перипетии Йоско е осъден на 6 години затвор. Вместо в килията, тайно е настанен в столичната болница „Токуда”, уж да си лекува гръбнака. Дори и в болница, осъденият мафиот би трябвало да е с отнети лични документи. Нищо подобно обаче не се случва. Йоско прехвърля фалиралата си фирма на бедняка Йордан Яньов. В заверения пред нотариус договор изрично е вписан номерът на личната му карта, която би трябвало да му е отнета от властите, понеже се води затворник от 2014 г. Не минава много време и Градският съд решава, че Йосифов се е поправил „зад решетките”, които в действителност той почти не е помирисвал, и го пуска предсрочно на свобода.

Има ли изненадани?!

Господинът се прибира в дома си, в палата на разстреляния Филип Найденов-Фатик, който е купил за скромните 80 хил. лв., докато според брокери струва десетки пъти повече, и то в евро.

Ясно е, че официалната цена на сделката е за пред властите.

Йоско трудно може да докаже солидни доходи, които да му позволят да си купи подобен луксозен имот.

Дори и въпросните 80 000 лв. се оказват трудни за доказване, показва проверката на НАП срещу семейството му. За да спаси положението, Йоско представя десетки печеливши фишове от Тото и залагания на футболни мачове. Подобна схема не е негово откритие, а масово се използва от мафиоти.

Източник: Уикенд