Управляващите трябва да пресекат с цялата тежест на закона престъпленията зад волана
Новините за жестоки катастрофи вече са част от ежедневието ни. Преди месец станахме свидетели как поредната публична личност - певицата Белослава - е хваната да кара пияна. Отзвукът от трагедиите на столичните булеварди “Сливница” и “Черни връх” още не е затихнал. Черната серия повдига много въпроси - за зрелостта на обществото, адекватността на законодателството и най-вече за отсъстващата справедливост - както към жертвите, така и към извършителите на пътно-транспортни произшествия. По тази и по други теми днес разговаряме с Лъчезар Каменов - експерт по пътна безопасност и ПТП.
Г-н Каменов, какви изводи трябва да си направи обществото и политическата класа от тежките трагедии в мирно време, причинени от пияни шофьори, лоши пътища и смешни наказания?
В обществото назряват все тези случаи, участници в които са известни личности , или медийно се нашуми покрай подобен казус. Това е лошо. Лошо от гледна точка, че в пъти повече трагедии остават незабелязани, в пъти повече семейства се сблъскват със суровата българска действителност и хаоса на административното лутане и чакане на възмездие. Изводите в такива моменти са, че първо трябва да се замислим, какво поведение ние шофьорите имаме в движението ни по пътищата и до какви огромни последствия може да доведе едно невнимание. Политическата класа пък, от друга страна, трябва да осъзнае, че именно тя е регулаторът, който трябва на пресече, и то с най-голямата тежест на Закона, подобни очебийни за обществото проблеми, и да намали драстично черната статистика.
- Кои според Вас са отговорните институции? Защо се размива отговорността и всеки чиновник си измива ръцете, а българите продължават да умират на пътя?
Тук проблемът е комплексен. Даже замисляйки се, всяка една институция, която има някакво отношение към този проблем , носи своята отговорност. На първо място е законодателят, който трябва да даде пълни и адекватни права на регулиращите органи да налагат санкции и да си влязат в ролята на основен лост за превенция. Да се даде широк обхват на Закона, как правораздавателната система ефективно да осъжда нарушителите. Самите регулиращи органи също са пример за това колко неефективно работи системата, и за съжаление, го виждаме всеки ден по пътищата. Пример може да дадем с радарите и камерите за скорост, поставяни на места - “хранилки”, и на такива, където по - скоро се има за цел да пълнят държавната хазна с глоби, а не съществено да наказват водачите за опасна скорост на рискови участъци. От друга страна и самите съдилища носят отговорност заради практиката си. Не е нормално за предизвикване на смърт по непредпазливост, наказанието да е условна присъда, или пък дори да е ефективна, самите състави на съда да залагат на минимумите в законовата рамка .Наказателния кодекс в тази си част е изключително слаб и тук трябват съществени промени. Проблемът с адекватността на пътната мрежа също е немалък. Пътищата в България са на последно място по качество в Европа, поддържането им е също значим фактор. Свидетели сме на отсечки, които нямат елементарна маркировка, табели, известяване. Да не говорим и за момента, че в по - западналите райони от страната, и самите пътища почти ги няма или са толкова остарели и компрометирани, че не отговарят на елементарни изисквания за безопасност. Разбира се, на последно място, но първо по важност, е манталитетът на шофьора. Не се ли научим че трябва да сме отговорни, внимателни и съобразителни с другите участници и конкретната пътна обстановка, резултат няма да има .
- Вие сте експерт с дългогодишен опит и работите в бранша. Разкажете повече за някои най-фрапиращите примери през погледа Ви?
За съжаление, примерите са стотици. Ще задам няколко реторични въпроса, илюстрирани с реални примери. Нормално ли е, пиян шофьор да блъсне 18 - годишно дете на пешеходна пътека, да го убие, същевременно да избяга и да се укрие, а съдът да му даде 8 - годишна ефективна присъда? Дори бидейки в затвора, но демонстрирайки добро поведение и работейки, виновния убиец може да излезе на свобода на четвъртата година. Или пък още по-зловещ казус - 30 годишен, неправоспособен, пиян с 1,2 промила алкохол, с 30 производства в полицията за това кратко време от живота си, лежал включително в затвора за подобни провинения, да предизвика тежко ПТП с няколко загинали, и за капак, да опитва да прехвърли вината на спътника си, който е убит от него на съседната седалка? Къде тук е регулиращата роля на системата? Къде и кога този човек, предвид многократните му нарушения, е бил възпрян по някакъв начин? Точно върху такива моменти промените в Закона трябва да наблегнат, защото видно държавата спи и всеки си прави каквото иска. И сегашните поправки, които Народното събрание прие, са първа стъпка към решаването на проблема, но категорично не са достатъчни. По телевизиите се говори няколко дни по темата, след това всичко се забравя, кардинални промени в Закона за движението по пътищата и Наказателния кодекс не се разписват, а въпросът добива актуалност чак когато подобни трагични инциденти се стоварят върху гърба, живота и мъката на невинните.
- Следващият въпрос засяга една доста тежка и болезнена тема, но вярвам за нашите читатели отговорът Ви ще бъде изключително полезен. Как близките на загинал на пътя могат да потърсят възмездие? От кого следва да търсят отговорност и каква е тя?
Може ли един редови гражданин сам да се справи с ходенето по инстанции?
Системата в България категорично не е узряла до такава степен, че обикновен гражданин да може да се самозащити. В случая трябва адекватна защита от компетентен адвокат. От другата страна на подобен казус стои виновният, на когото не му се влиза в затвора и се защитава до последно, както и застрахователната компания, която трябва да изплати обезщетение за претърпените болки и страдания на пострадалите. Тук всеки е чел или е станал свидетел на точещи се с години дела и процедури. Застрахователите плащат много трудно, спорят всячески относно размера на обезщетенията и това прави процеса още по - задължаващ пострадалата страна да си наеме адекватна защита, която да постигне резултат. Иначе е почти невъзможно, или ако е, то обезщетението е в пъти по - малко и занижено от реалното.
- Нека се върнем към политическата страна на въпроса. В публичното пространство вече беше изразена тезата, че ефективната борба с ПТП-тата минава през борбата с наркоразпространението, т.к масово причинителите на катастрофи са седнали дрогирани зад волана.
Какви законодателни промени следва да бъдат направени за да се намали черната статистика?
Като казваме, че живеем в демокрация, то демокрацията не би трябвало да се разчита като анархия, всеки да кара безумно и да убива хора, с “оправданието”, че се е дрогирал или напил. Нима трябва невинни хора да умират и страдат по пътищата заради едното удоволствие или зависимост на някой си? Смятам, че редно би било до се създаде бързо съдебно производство и да няма възможност за обжалване или споразумения. Виновния трябва да започне да изпитва веднага тежката ръка на Закона. Задължително трябва да се създадат нови и експресни лаборатории към всеки областен град, които само за два часа да изкарват резултатите. След това моментално да влизат в сила наказанията. Тук смятам да акцентирам върху един проблем. В заложената рамка до 1,2 промила най - тежкото наказание е отнемане на книжката за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева. При 2 промила алкохол обаче, виновния отива на съд, и при тази ситуация той има възможност за самопризнание и съответно подписване на споразумение с прокуратурата. Тук идва интересният момент. Получава се така, че ако нарушението от този тип е първо за шофьора, то той получава наказание в пъти по - малко от това в заложената рамка за до 1,2 промила, и имаме много такива случаи, в които реално нарушителя е осъден условно на половин година , и книжката му е отнета за по 3 - 4 месеца . Тук тежестта на правораздавателната система отива директно в канала . Как един такъв нарушител би бил сплашен и как би си взел на поука да съобразява поведението си занапред. Частично с новите промени, законът позволи отнемането на автомобила . Обаче! Да, отнемат ти автомобила ако си употребил над 1,2 промила. Да, ще ти вземат колата ако си употребил алкохол над 0.5 промила, ако вече си бил осъждан за управление с над 1.2 промила . Да, ще ти вземат колата и ако си бил дрогиран. Ако си блъснал и убил някого - също. Но големият пропуск и най-голям парадокс е, че ако пиян си убил някого умишлено, тогава въобще не ти се взима колата, а ако откажеш да те тестват, също няма отнемане в полза на държавата. В тази част на разпоредбите трябва спешно тази градация да не е в обратния ред и в новия парламентарен сезон тези безумия да се изчистят.
- Друго мнение на независими експерти сочи, че лошото състояние на пътната мрежа също способства за увеличаване на инцидентите, включително и тези с фатален край. Съществува ли пряка връзка според Вас между ПТП-тата и окаяните магистрали и пътища в България?
България търпи сериозен застой, заставайки на последните места в света по качество на пътищата, като на двойно по-предни места се нареждат държави като Таджикистан, Пакистан, Албания и Танзания. В случая най-обезпокоителното е, че в сравнение с подобни на нас държави в Европейския съюз нямаме почти никакъв напредък. Данните красноречиво показват, че въпреки похарчените 2,2 милиарда лева за ремонт и поддръжка на пътищата в периода 2017-2020 година, България продължава да изостава значително спрямо страните от ЕС. Считам, че това налага да бъдат предприети значителни структурни и кадрови промени в управлението на пътищата, както и създаването на адекватно законодателство, което да промени пътнотранспортната среда в България, все пак предстои нов програмен период и това е една възможност да започнем да възстановяваме адекватното пътната ни система, която е пряка причинно-следствена връзка за тежките катастрофи. Националният статистически институт излезе с доклад за 2022 година и данните са изключително притеснителни. Категорично се отчита ръст на катастрофите и ранените , като са регистрирани 6 609 тежки ПТП -та, в следствие на което са загинали 531 души и са ранени над 8400. Изхождайки от това мога да кажа, че решението за войната по пътищата е в ръцете на държавата. И разбира се - в осъзнатостта и личната отговорност на шофьорите.
Коментирай