Настъпва ли краят на независимите централни банки?
Край на независимите банки. Бизнесът на Америка се тресе и то сериозно. Но още по-сериозно се тресе банковия сектор. Никой все още не знае какво ще означава председателството на Доналд Тръмп. Всъщност още не знаем и какво точно ще означава "Brexit". Но има две много тясно свързани помежду си последици и от двете събития: Дойде краят на ерата на независимостта на централните банки и едновременно с това — загуба на влиянието на академичните макроикономисти, коментира Волфганг Мюнхау от "Euro intelligence" за "Financial Times" (FT). Независимостта на централната банка зависи от две условия. Първото и по-важното е, че има широк консенсус за целите на паричната политика. Второто е, че независим съвет на централната банка, обикновено състоящ се от специалисти — икономисти, може да постигне тези цели. Първото от тези условия е нарушено, а второто е увито в "мъгла". Според консенсуса от 1989-2016 г. — златната ера на финансовата глобализация, централната банка трябва да има за цел ниска положителна инфлация. Това се подкрепя от макроикономическите теории, разработени през 80-те години. Изглежда нормално, новото поколение икономисти, обучени в ново генериране на икономически модели, да постигне целите, които обществото е поставило, без да са подложени на натиск от политиците. Тръмп открито оспори този консенсус. За "FT" неговите икономически съветници казват, че с Федералния резерв, САЩ са създали "фалшива икономика" и че новоизбраният президент иска да види такъв председател на ФЕД, който ще защитава собствените му позиции. Британският премиер Тереза Мей използва почти същия аргумент, критикувайки Английската централна банка и предупреди за "неприятни странични ефекти". И в двата случая политиците търсят промяна във фискално — паричния микс: свободна фискална политика и стегната монетарна политика. Но как може да се постигне това, ако вашата централна банка е независима? Инфлация под 2% се превърна в политическа цел на Европейската централна банка, ЕЦБ по различни причини. Германският икономически елит никога не е вярвал в нея. Според Юрген Панти, бивш член на изпълнителната комисия на ЕЦБ, европейските договори говорят само за необходимостта да се поддържа ценова стабилност. Неговият аргумент е, че инфлационните темпове от 0-1%, както са в момента, са напълно в съответствие с идеята за ценова стабилност. В резултат на това, няма причина, поради негативните лихвени проценти да се ускорява инфлацията, а още по-малко пък това да се случи чрез количествено облекчаване или друга политика. САЩ и Великобритания имат по-слаби форми на независимост на централната банка, така че това може скоро да се промени. Първият етап ще бъде избора на политически съвместими управители и членове на съветите на паричните политики, които са повече политически настроени от сегашните академици. Така Тръмп и Мей ще унищожат мрежата и не е задължително това да се случи с официално премахване на концепцията на независимата централна банка. [caption id="attachment_499869" align="aligncenter" width="604"]
Независими банки? Край с това[/caption] Периодът на финансова глобализация трансформира академичния икономист в активен политик — като централен банкер и дори министър на финансите, завършва Мюнхау. Следващото десетилетие ще донесе съвсем различни лица и институционални механизми.
Коментирай