Пияни пътници вадят ножове, налитат на бой, режат седалки и задяват кондукторките
, които в 90% от случаите са в предпенсионна възраст. Агресията отдавна не прави впечатление на никого. У нас продължава да се смята за нормално хората да мъкнат туби с вино, шишета с ракия, бохчи с баници, кокошки в клетка, кучета и котки с държавния транспорт, защото така на хората им излиза евтино придвижването от точка А до точка Б.
Да се качват почерпени още от перона – също не е проблем, защото всяка уважаваща себе си жп гара предлага изобилие от алкохолни напитки, макар че не навсякъде има ресторанти. Намират се в магазинчета, в които се продава всичко – от пяна за бръснене до патрончета с огнена течност и вафли.
Само преди дни 25-гжодишно момче пострада, след като е било удряно от друг пътуващ в пътнически влак на перона на гара Томпсън. Инцидентът станал посред бял ден. Жертвата била „помолена“ да слезе на перона, за да си изясни нещата с насилника. Битият така и не разбрал защо е бит. А побойникът забравил какво точно отключило юмручната му фабрика, но решил, че има право да раздава правосъдие – нищо, че го гледат непознати хора“. На място пристигнал патрул на полицията, който констатирал боя и организирал медицински екип, за да прегледат потърпевшия. С това случаят приключил.
Подобни инциденти ежедневно стават в мотрисите на БДЖ. Статистиката показва, че в пътническите влакове побоищата са по-чести, отколкото в бързите и експресните. Причината е, че между селата и паланките хората влачели различна стока – от животни до метли.
„Има влакови композиции, които отдавна са заприличали на кочина. Най-уязвимото място си остават тоалетните. Често с изпочупени чинии, без течаща вода, без хартия. Не е нужно да питаш някого къде е WC-то, защото миризмата се носи из коридора. По неприятните аромати се ориентираш накъде да тръгнеш, когато ти се налага. Често вратите на „двете нули” са затворени, защото вътре в тях някой пуши, или го е подгонил нагонът и е решил да задоволи страстите си. Пътниците са принудени да чакат с минути, докато заветната врата се отвори, или да търсят тоалетна в съседни купета.
Други висят в тоалетната, докато мине проверката на билетите. Обикновено това са
авантаджии, които редовно пътуват по определена линия. Те знаят със секунди кога като час минава проверката и бързат да се шмугнат в тоалетната. Номерцата им са плоски, но редовни.
В пътническите влакове има граждани, които пренасят всевъзможни вехтории от селата към по-големите градове като Велинград, Пловдив, София, където продават стари печки, ненужни домакински уреди, касетофони, чаши, ножове, вилици, сервизи. Вехтата стока се натоварва на бебешка количка. Отгоре се мята одеяло или стари парцали. Никой не проверява какво точно пренасят хората, защото жепейците нямаме такова право. В нашите задължения влиза да информираме полицията, ако забележим нещо нередно или пътник с ненормално поведение.
Но търговците на вехтории са кротки. Невинаги купуват билети за себе си. Разчитат проверяващите да бъдат милостиви към тях и да ги пуснат аванта, защото децата са гладни и жадни. Те не са от налитащите на бой. Агресивни са предимно почерпените, които казват, че с връщат я от погребение, я от сватба и затова са превъзбудени“, разказва Стамат Ангелов, който в продължение на дълги години е кръстосвал България на шир и длъж, благодарение на удобните машини. През това време се е нагледал на какви ли не хора по влаковете.
В днешно време нервите не само на младите българи, но и на старите били опънати до краен предел. Всеки „палел” от половин дума. Един се сърдел, че друг стои в коридора и гледа пейзажа през отворения прозорец. Друг – че някой ядял сандвич в купето, без да се съобразява, че вътре има дете, на което също може да му се дояде. Такива „дребни камъчета” често обръщали каруцата и скандалът бил в кърпа вързан.
Източник: Уикенд
Коментирай