Невъобразима смрад се носи в последните седмици в мотрисите на градския транспорт в София. Баби и дядовци очевидно пестят от памперси и поради тази причина вонята от тоалетната се е пренесла в градския транспорт. По стара традиция българите се къпят в неделя и вероятно тогава навъртелите „километраж“ си сменят и памперса. Възрастните не искали да се къпят от страх да не настинат в студеното време, та понякога пропускали неделния сапун с месеци.

„Положението е трагично. Вярно е, че хората живеят в недоимък, но лошата хигиена ще им докара здравословни проблеми. Повечето от тях не ползват парно и студуват. Има и такива, които си позволяват топло по един час от денонощието. Трети си лягат рано, за да може да са на топло под завивките. Четвърти въобще не се сещат да си перат завивките и одеялата, после се оплакват, че са нахапани от дървеници и какви ли не гадинки. Пети ходят на всевъзможни църковни литургии, за да са на топло поне няколко часа. Шести се возят в градския транспорт и дори заспиват по седалките.

Това са хора, които видимо нямат психически проблеми, редят се за банани, за мандарини, приготвят се за празници, пестейки, разбира се. Нека поне някой от роднините да им помогне с банята. С памперсите е ясно, че няма да стане, защото цената им се вдига непрекъснато и скоро ще трябва да харчат пенсията си само за тях.

Лошо впечатление прави, че възрастните хора поголовно ходят окъсани, с яката и кожуси от младите години. Видях жена с две различни обувки. Говореше си с нейна наборка, събирала пари за подаръци на внучетата. Купила си само едното лекарство, което й била изписала личната лекарка, второто решила да икономиса. Това е истински геноцид над пенсионерите, които тотално са абдикирали от грижата за себе си. Тези възрастни хора би трябвало да имат деца и внуци. Не може и наследниците да не се интересуват от роднините си, от това, в какви условия живеят, хранят ли се, зъзнат ли“, възмущава се столичанката Мария Стоянова.

Понякога възрастните така ароматизирали пространството, че гражданите се местели на други места в автобуса или трамвая. Положението в метрото било една идея по-добро, защото го ползвали по-млади хора.

Пенсионерите държали на автобусите, които се движели по-бавно от влаковете под земята. Кандилкайки ги от първа до последна спирка, често получавали един час безплатно топло, а понякога и разговор с непознат.

Пияниците и наркоманите допълнително внасяли цвят в градския транспорт, защото били тотално неконтролируеми. Често изнасяли речи за управлението на страната, устройството на света, ритали седалките и разговаряли с невидими същества. Любителите на синтетиката били предимно млади мъже и жени, които не се притеснявали да крещят, да ходят със смъкнати панталони или с чорапогащници с огромни бримки. Често падали от седалките, защото не можели да пазят равновесие, а и едната им ръка обикновено била заета с кенче бира. Пияндета си правили каквото искат. Сядали на седалките и уринирали, защото от студа не можели да задържат жълтата течност.

„На всички ни е трудно, но трябва да намерим начин и да се справим със ситуацията. Има бродяги, които редовно си спят в автобусите, и никой не ги закача, защото това ги спасява от бялата смърт. Контрольорите никога не са сваляли такъв човек от автобуса, нито са го будели за билет, макар да е „ароматизиран“.

Винаги се заяждат с такъв, който се е направил на тарикат и видите ли, забравил е да си купи билетче. Не зная какви европейци ще сме. Но в европейските държави няма как да се качиш без билет, защото на много места се плаща само с дебитна или кредитна карта още при качването. У нас нещата все не са така както трябва. Едни хора пътуват вмирисани, защото нямат покрив над главите си. Други имат дом, но не могат да си позволят топъл душ да си вземат“, продължава да размишлява г-жа Стоянова.

Източник: Уикенд