Предвиждат се промени, свързани с минималната заплата Предвиждат се важни промени, касаещи минималната работна заплата. Седем от всеки 10 работещи в ЕС на минимална заплата имат финансови затруднения.
Мнозина от критично необходимите по време на пандемията работници, заети в социалните и здравните грижи, в чистотата и в селското стопанство, получават минимално възнаграждение, пише БЛИЦ, позовавайки се на "Монитор". Това показват данни Европейската конфедерация на профсъюзите, цитирани от българските синдикати. Феноменът "работещи бедни" все още съществува и дори се задълбочава. На европейско и национално ниво текат дискусии за европейска директива за минималните заплати. През октомври 2020 г. Европейската комисия обнародва предложението си за директива на ЕС за адекватни минимални работни заплати в съюза. Последните данни на директивата получават подкрепа от 10 държави в ЕС, сред които и България, със съответните бележки по нея. Шест държави подкрепят идеята. Сред тях е и Финландия, която доскоро беше твърд противник, е сред тях. Против директивата са Дания, Швеция, Австрия, Унгария и Полша. Трите балтийски държави нямат ясна позиция по въпроса. Проектът на директива ще бъде тема на кръгла маса днес, организирана от КНСБ. Все още не е ясно каква ще е българската позиция по темата, съобщава БЛИЦ, позовавайки се на БТА. Относно неравенства в ЕС, страната ни продължава да е първенец, като разликата между доходите на най-бедните и най-богатите е над осем пъти, при средно за ЕС около 5.2 пъти. Това са последните данни на Евростат. Две трети от хората у нас получават по-малко от средната работна заплата. Неравенствата, а високият дял на разходите за здраве спрямо общите приходи на домакинствата у нас доведе до нов тип неравенства по време на пандемията, счита икономистът от КНСБ Любослав Костов, цитиран от БЛИЦ.
Коментирай