Години след източването на Държавния резерв – изгоненият от Доган Мехмед Дикме къта милиони от политиката

Бившият земеделски министър Мехмед Дикме се оказа милионер, благодарение на кариерата си в политиката. С името на Дикме е свързано скандалното източване на Държавния резерв през 2003 година. Тогава Министерството на земеделието и храните, начело на което по онова време е именно Дикме, пусна информация за задаваща се зърнена криза, дължаща се на лошата реколта. За да се избегне глад за зърно, министър-председателят Симеон Сакскобургготски беше „посъветван“ да отвори хамбарите на Държавния резерв, за да не се стигне до надуване на цените на насъщния. През въпросния период Дикме взема решенията, излизащи от името на ДПС. Пак той разпорежда на министъра от ДПС Неждет Моллов, уж отговарящ за Резерва, какво да говори пред камерите и под какви решения да сложи подписа си. След тази зърнена афера в джоба на Мехмед Дикме влизат огромни суми. За които бившите му съратници до ден днешен питат колко точно са, но без да получат отговор. Без отговор са и въпросите защо, 18 години по-късно, най-мащабната кражба в сферата на селското стопанство, все още е ненаказана. Не е ясно и кой и защо покрива съучастието на Мехмед Дикме в нея. Оказва се, че през 2003 година държавното жито не отива в силозите на мелничарите, както уж трябва да бъде, а е натоварено на кораби и изнесено зад граница. Само месец след това България е изправена пред перспективата за истински глад и четворно повишение в цените на хляба и брашното. С цялата си наглост, министър Дикме реализира и втората част от пъкления си план за собствено обогатяване на гърба на българите. Бившите му колеги от Кърджали разкриват, че уж, за да успокои пазара, той предлага безмитен внос на брашно. Което на практика принуждава хлебозаводите да внасят на баснословни цени брашно от БГ зърното, изнесено зад граница с помощта на тогавашния министър. Фирмите, които изкупуват деблокираните 94 хил. тона от Резерва са Златна Тракия АД, Адонай-7 ЕООД, Трансекспрес ООД, ИЛС АД, ЕСТ-Маркет - Франция и Манекс ООД. Кои от шефовете им са си пили ракията с бившия министър дни преди той да обяви заплаха от хлебна криза, историята мълчи. По този повод опозиционни депутати тогава с право питат не са ли погрешни посланията, отправени от министерството за състоянието на реколтата?. Не са ли погрешни прогнозите за зърнения баланс, на базата на които тогава бе разрешено да се деблокира остатъкът от стоковия фонд? И колко пари е прибрал Мехмед Дикме да да допусне няколко уж дребни грешки, които бележат един от най-мащабните хайдутлуци в историята на селското ни стопанство? Изготвеният тогава доклад за проверката на наличното зърно в страната, изготвен от хората на Националната служба по зърното и фуражите сочи, че резултатите от развитието на зърнения пазар оправдават взетите от правителството мерки за регулиране на вносно-износния режим и за деблокиране на пшеница от Държавния резерв, и че по този начин пазарът у нас се е стабилизирал. Остава открит обаче въпросът дали търсената стабилност трябва да се постига за сметка на ненаказани кражби от държавните хамбари, извършени за лична изгода и в ущърб на българските зърнопроизводители и мелничари. Защото покрай хвалбите за ефекта от нулевите мита темата за наказуемостта на конкретни субекти, облагодетелствали се с държавно зърно и печелили, без да инвестират в засяване, прибиране и преработка на пшеница, остава на заден план. Като министър преди години той е одобрил и няколко проекта по САПАРД на покойния вече Стефан Шарлопов. Така че не е изненада, че след като бива изхвърлен от властта, Дикме създава обща компания с него – „Евроагроконсулт 2005“, с която двамата продължават да усвояват яко пари, отпуснати от Брюксел. Покрай скандалите с източването на резерва се завихри и друг, при това с изключително пикантна нотка. Говори се, че Мехмед Дикме е бил изключен от ДПС заради интимната си афера с Лидия Шулева – най-богатата царска министърка. Която успяла да го подлъже да й осигури десетки милиони от престъпна схема с приватизационни сделки, които по онова време тъкмо набират сила. Първите искри между двамата прехвърчат баш на първото заседание на коалиционния кабинет, а видимо неопитният в изкуството на любовта министър лесно попада в мрежите на зрялата дама, която няколко месеца по-рано погребва съпруга си. Израсналият сред конкервативни мюсюлмански порядки министър до тогава и хабер си е нямал за изкусните и доста извратени сексуални адети на отегчените богати политички от царската партия. С присъщата си чистосърдечност той охотно споделял пред бившите си колеги от Движението за тънкостите на оралните ласки, аналните броеници, щипките, желираните ороматни смазки и прочие иширети, които и до днес не са си пробили път в кърджалийско. Веднъж приклещен в мрежите на сексуалната стръвница, владяла по царско време първо социалното, а после и икономическото министерство, земеделецът лесно пада плячка на корупционните й щения. Явно плътската възбуда толкова му била замъглила ума, че не усеща как ахмашки го подвеждат да влезе в престъпна схема покрай сделките от приватизацията. Мълвата говори, че с няколко негови подписа Шулева си осигурява десетки милиона британски лири, а съдбата на хилядите тютюнопроизводители е заложена на карта след сделката за Булгартабак. Тогава съпартийците му разкриват пред Доган мащабите на уйдурмата, а Дикме е подложен на другарски съд в партийната централа. В израз на мъжка солидарност лидерът не го изхвърля със скандал, а го оставя да се изслуе тихомълком по терлици. Онова, което докачливият ардинец и до днес не може да прости на почетния председател, са солените шеги по адрес на сексуалната му неграмотност и откровените гаври, че вместо да защитава интересите на турското малцинство, е станал жиголо на стари дами. Обида, за която бившият министър търси реванш и до днес. Въпреки всички скандали, до ден днешен Дикме се радва на охолен живот, благодарение на източените от политиката милиони. И безнаказан управлява печелившия си консултантски бизнес, при това от луксозен офис на самия пъп на София. С цялата си наглост той дори се гласи отново да влиза в политиката, след като обяви, че се включва в нова, протурска партия, която да е алтернатива на ДПС. Очевидно откраднатите преди 18 години милиони не са му достатъчни. И ако си мислите, че след скандалите екс министърът се е опитал да гради честен бизнес, жестоко се лъжете. Говори се, че сред клиентите на консултантския му бизнес са персони от калибъра на ВИП затворника Миню Стайков. За когото Дикме, използвайки връзките си, прокарал през фонд „Земеделие“ огромни проекти, които докарали на Стайков финансиране с европейски пари. Пари, отишли незнайно къде. Неслучайно след ареста на Стайков Дикме изпаднал в ужас да не бъде погнат и той. Очевидно обаче този стрес му е минал и той отново се е заел да се прави на партиен строител. Източник: Crimes.bg