На 7 октомври 2023-та година, бойци на терористичната организация "Хамас" нахлуха в Израел и взеха 250 души за заложници, като убиха 1200 цивилни граждани в една от най-кървавите акции след Холокоста. Някои от жертвите обаче оцеляха след повече от 55 дни в плен и бяха върнати на семействата си. Други - не. Миа Шем, на 24 години, е една от "късметлийките", които успяват да оцелеят в лагерите на "Хамас" в Газа. Наскоро тя говори на официално събитие в Лондон, където направи смразяващи разкрития за преживяванията си в тунелите на смъртта. А разказът й не остави безучастни не само публиката, но и много държавни лидери. Дори президентът на собствената й страна, който отдавна е заявил "Израел не прощава. Израел не забравя! Израел ще отмъсти за своите жертви".

Миа Шем, която губи част от ръката си по време на отвличането, разказва наистина ужасяващи подробности от живота си в плен. Тя е била заплашвана, че няма да бъде върната при близките си. "Ще останеш тук, при нас. Ще се ожениш за някой от нашите бойци и никога няма да се върнеш у дома", говорели й похитителите й.

"Бях отвлечена заедно с приятеля си, когото така и не видях. Държаха ме в подземие с решетки, заедно с още десетки жени, които не можеха нито да легнат, нито да се изправят. Мястото беше толкова тясно и задушно, че беше кошмар да стоим там. Още по-ужасно беше, когато бях заключена сама в стая, без врати и прозорци. Един пазач постоянно наблюдаваше всяко мое движение, а жена му с дни ме оставяше без вода. Мислех, че ще умра", спомня си част от кошмарите, през които е преминала Миа.

Най-ужасно е, че когато стрелят по ръката й, никой от похитителите не й оказва и елементарна медицинска помощ. Оставят я да страда с дни, чакат състоянието й да се влоши, докато я подлагат на ужасяващ психологически тормоз, със заплахи, че няма да види семейството си. Краят на кошмара настъпва, когато след видеозапис с нейно участие, тя е една от първите, предадени от органите на "Хамас" на правителството на Израел след 55 дни страдания и мъки. Миа е съкрушена, когато ги вижда, но и никога не забравя това, което й се случва. Нейните разкази разкриват още, че отвлечените й сънародници са били подложени на мъчения, побой и унижения, при които са се молели да бъдат убити. Някои от тях, така и не успяват да се съвземат психически след преживяването.

Хадат Шарви е друга жертва на терора, оцеляла от посегателствата на терористите. В нощта на нападението, тя и приятелят й правят опит да избягат с кола от фестивала, но бойците ги обграждат. Те бягат и се крият в полето, като по пътя Хадат е принудена да стане свидетел на ужасяващи сцени на смърт и насилие, които са трудни за разказване. Тя пише съобщения за сбогуване с баща си, когото е убедена, че няма да види, тъй като се крие само на 10 метра от терористите, когато му пише.

"Не мислех, че ще го видя отново", споделя Шарви. След трагедията дълго време тя не може да спи или да шофира, а всяко почукване за нея е като взрив на граната. Днес се среща с други оцелели от сблъсъците с "Хамас" и разговорите с тях сякаш й помагат. Въпреки че не е попадала в плен, самият факт, че е преживяла толкова близо смъртта, променя изцяло живота й.

Един от най-потърпевшите - Омер Венкерт преживява повече от 505 дни в лагерите на "Хамас". Бивш управител на ресторант, той е само на 22, когато го отвличат на 7 октомври. На 23-я си рожден ден буквално се пречупва и се подготвя ритуално да умре, след месеци в плен. Бит  с железен прът, пръскан с пестициди, оставен почти да умре от глад, Венкерт споделя, че след 197 дни в плен е бил сигурен, че никога няма да се върне у дома. "Сбогувах се с всички. Знаех, че съм минал точката на пречупване. И дори в онзи миг да бях върнат по някакъв начин в дома си, при семейството си, вече не бях пълноценен човек", споделя Омер.

Той обаче успява да оцелее след 505 дни в плен и е върнат при една размяна на военнопленници. Случилото се в лагерите го бележи за цял живот. А сънародниците му искат възмездие заради преживените изпитания.