Ако сте любители на натуралните биохрани, бъдете особено внимателни, защото нелоялни търговци злоупотребяват с надписите „100%: натурален“,
„100% със съдържание на...“. Това може да звучи много добре, но невинаги отговаря на истината. Примерите хич не са малко – и с „натуралните сокове, и със сладкишите, меда и още куп храни, които се водят „био” производство.

Съвсем през просото го карат със сладкишите и лакомствата като кексове, торти, курабийки и сладки, рекламирани като натурални, уж с изцяло биосъставки, но още при първата хапка явно личи, че са претъпкани с куп вредни добавки. Практика е в сладкарниците, където се продават насипните лакомства, изобщо да нямате представа какво консумирате – етикети липсват, има единствено цена – колко струва продуктът.

Неприятната новина е, че подвеждащите етикети са особено опасни за хора със сърдечносъдови проблеми и диабет, чието здраве може наистина да се влоши след консумацията на вредни храни. Продукти с растителната стевиа например така са описани, че не става ясно какъв тип в подсладителят и дали е такъв заместител на захарта, какъвто организмът ни може да поеме.
Потребители се оплакват, че са купували протеинови барчета, на чиято опаковка пише, че са без захар, но при изследване се установява, че са претъпкани със сладката субстанция. 

Нискокалоричен например невинаги означава, че стоката съдържа необходимия брой калории, който има оригиналният продукт на дадена марка.
Така е и с нискомаслените, и с ниското съдържание на въглехидрати, уточняват експертите.

Внимавайте и при покупката на оцет. Бутилките с оцет и кисела имитация са наредени една до друга на рафтовете в магазините. Така купувачът просто смята, че вижда два еднакви продукта, като единият е на по-ниска цена, и най-често избира по-евтиния. На етикета, разбира се, има ябълка, грозде, което също е подвеждащо.

Ако не прочетете внимателно, няма как да разберете, че може да изберете заместител на оцета, който може да съсипе зимнината ви. Киселите овкусители са основно продукти, използващи синтетична оцетна киселина – петролен дериват Е260, чиито най-големи производители са гигантите в петролната и химическа промишленост – Бритиш Петролеум Кемикълс и Селаниз. Българинът масово приготвя туршии със заместител на оцета. Става дума за алтернатива на оцета, т.нар. оцетна киселина или кисел продукт, а всъщност имитации или дори фалшификати и ментета.

Над 90% от производителите на имитации умишлено заблуждават, че продуктите им са подходящи за консервиране, което става със снимки за зимнина и надпис „за консервиране" на етикета.

Залъгващи са и изображения на туршии, зеленчуци, салати, ябълки, грозде и детски лица, както и с надписи „винен вкус”, „винен аромат" и „аромат ябълка” на синтетичните продукти, в които няма естествена суровина, а само вода и Е-та, предупреждават експертите. Затова, гледайте върху етикета изрично да пише „оцет”.

Под наименованието оцет в търговската мрежа може да се предлагат продукти, получени чрез оцетно-кисела ферментация или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на вино, плодове, плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход. Всички останали кисели овкусители (основно продукти, използващи синтетична оцетна киселина – петролен дериват Е260) нямат право да използват наименованието „оцет. Защото оцетните заместители просто не са пригодни за консервиране.

Много често производителите въздействат с графични трикове – думата „Оцетен“ е изписана на етикета с намаляващи букви и „заместител” с дребен шрифт и така на бърз поглед се виждат първите букви - „оцет”, а заместителят едва се съзира. Друг графичен трик са изписване и акцентиране върху думите „винен и „ябълков” чрез използване на по-голям шрифт и по-ярък цвят, което също въздейства при покупката.

Не за първи път стават скандали с продавания в търговската мрежа зехтин, рекламиран като „екстра върджин”. Съдържанието вътре обаче изобщо не отговаря на етикета и понякога в бутилката изобщо няма зехтин, а просто маслиново олио.
Затова експертите призовават хората внимателно да четат етикетите и да следят за всякакви видове хранителни добавки, Е-та и т.н., които са вредни за здравето. 

„Няма благоприятни добавени по неестествен начин съставки в дадена храна“, смятат специалистите от бранша. Пазарувайте много внимателно и на фермерските пазари, които са особено примамливи за купувачите. Защото изобщо не е сигурно дали купувате от лоялен търговец, или просто някой си приписва екокачества на продуктите, за да вдигне цената им. На въпросните тържища, така популярни около празници, повечето стоки се таксуват „био”.

Преди да вземете, задължително четете етикетите или поразпитайте продавача с едно наум какво точно съдържат продуктите, които се предлагат.

А неотдавна столичанинът Христо Петков съобщи, че възрастна жена, която всяка седмица ходи до „Метро" и купува кутии с краве сирене на ниска цена, след което го разопакова и го продава на тържища на тройна цена, лъжейки, че е домашно производство на зет й. За съжаление недобросъвестни търговци често пробутват стока, която може да е домашно производство, но в никакъв случай не съдържа само натурални съставки.

Потребителите са особено недоволни от продължаващите номера с неясно описание на етикетите И дребните шрифтове. Върху много от стикерите, надписите са с толкова дребен шрифт, че възрастните хора или потребителите с лошо зрение едва ги разчитат или пък изобщо не могат. Така и при желание от страна на потребителите да се информират какви съставки съдържа избраната от тях стока, няма как да го направят.

В хипермаркетите, на витрината с нарязани колбаси и сирене, цената е изписана с адски дребни буквички, и то на произволни грамажи, така че купувачът да не вижда добре, спрян от стъклото и да не може да си направи сметката колко пари трябва да даде. Друга тема е, че продавачките винаги мерят по-голямо количество от поръчаното от клиента.

Същата е историята и със задължителната информация на етикета на български език, когато стоките са вносни, произведени в трети страни. Уж от години има солена глоба, но на много продукти липсва добавен етикет на български език. Това е масова практика, особено при стоките, доставени при онлайн поръчки.
Източник: Уикенд