От 1959-64г. славните мездренски каменоделци изградиха едно от най-големите си произведение поне в нашия Искърски край- каменното стълбище от асфалтовия път Мездра-Роман до връх "Косматица" Да забравим, че там е един от най-внушителните паметници на трите партизански отряда в този край - "Гаврил Генов", Червенобрежкия и "Дядо Вълко"! В момента по Нова Тв гледам граждански протест за "Клептуза" Велинград! Там се натискали да го приватизират. А аз се боря община Мездра и десетината частници, които имат документи, че гората е частна собственост, да вземат секири и резачки и да спасят каменното стълбище от самораслеците, които за половин век вече го закриват от погледа ни. Така хем старците от с. Кален и с. Горна Кремена ще получат дърва за зимата. И главно корени и стъбла на вече половинвековни дървета да не срутят каменната облицовка. Имам стари снимки как с щерката си на рамене съм изкачвал стълбата чак до върха, а сега то е непроходимо. Ако някой друг знае в България по-голямо такова каменно стълбище да каже и да го сравним . Нашето е около 3 хиляди и седемстотин кв. м. каменни стъпала и около хиляда и седемстотин кв. м. каменна зидария край него. Много ме зарадваха изявления на двамата министри от БСП Крум Зарков на правосъдието и Явор Гечев на земеделието, че щели да дават затворници да помагат при рязането и осигуряването на дърва за зимата на гражданите. И двамата лично познавах, а Ана Заркова ме знае как , като ватман в София скачах от трамвая да и дам мои дописки за в. Транспортен глас", а сетне и за в. "Труд", където отпечатаха и първата ми книга "Стоп кадър". С благоприятния отговор отидох във Врачанския затвор. Където пък преди десетина години началникът ми бе дал помощник и насадихме дузина рози на входа. Същата служителка ми обясни учтиво, че за да получа сега затворници е необходимо следното : Да платя по 30,75лв. на човек, да осигуря транспорт от затвора, ама не от Враца, а от Бойчиновци до мястото и обратно. Те ще имат обяд, не, не биха ми забранили да им осигуря нещо допълнително. Само че не бива да се хранят на място, а в затворено помещение. Съгласих се и с това - от върха до общината в с. Кален няма и 500 м. Но най-шокиращото и неизпълнимо остана условието - наетият затворник да има писмен документ, че преди това е изкарал курс за обучение по безопасно боравене с резачката. Оказа се, че нямат нито един такъв затворник. Значи двамата министри само ми подхвърлиха една несбъдната мечта - отново да се изкача по каменното стълбище до връх. "Косматица" преди да е срутен от природата!
Коментирай