Лош избор ли е панелното жилище и нужно ли е да търсим начин да се избавим от него, та дори и на значително занижена цена, тъй като след 20-тина години вече няма да има никаква стойност? На фона на масовата пропаганда може и да се окаже, че има още живот в този тип строителство, та дори и предимства. След последните данни, че и панелните жилища вдигат цената си наравно с новото строителство, живеещите в тях се окуражиха и вече се надяват, че апартаментите им от соца може и да издържат още едно поколение. 

Според последната статистика поскъпването на новите жилища през третото тримесечие на 2024 г. е с 16,7%, като процентът за старите имоти е 16,5%. Ясно е, че не
само прясно изградените блокове намират купувачи, а си има кандидати и за другите – старият тип жилища продължават да се търсят – веднъж заради по-добрата квадратура на помещенията и втори път заради по-ниската цена, на която се продават.

Много от хората, прииждащи от цяла България в столицата, очевидно не могат да си позволят шестцифрени суми за ново строителство, та дори и за маломерно, и решават да вземат нещо в по-запазен панелен блок, отчитат брокерите. Според тях тъкмо солените цени на имотите са притиснали хората да намалят претенциите и да се задоволят с презрените панелки. А на пазара има изобилие от този тип, като някои са в прилични квартали на София.

Десетки експерти обаче не спират да насаждат тревога и стрес у собствениците на панелки, като постоянно отброяват годините до „смъртта им" и така ги притискат да продават. Предричаният срок на годност за някои блокове вече изтече, а сградите се оказват все още в добро състояние,
дори са по-надеждни от куп некачествено построени модерни сгради, издигнати с нискокачествен труд. Силно преувеличено е, че животът на едропанелните блокове изтича толкова бързо, с този проблем се спекулира. Ако са били построени по правилата и са експлоатирани нормално, животът им е доста по-дълъг от това, което се говори като гаранционен срок от 50 години, казват експерти от другия лагер".
Така твърдят немалко строители, инженери и архитекти, които припомнят нещо важно – точно панелките са едни от най-сигурните при трусове у нас, ако са експлоатирани правилно и в тях не са правени необмислени вътрешни преустройства от обитателите.

Всъщност най-големият проблем с всички жилища са точно преустройствата, бутането на стени и прекрояването на апартаменти, което може да засега якостта на сградата. Превръщането на терасите в част от кухненското пространство, обединяването на стаи може да се окажат и фатални при силен земен трус.

И внимание – конструкторите предупреждават, че при панелните сгради всички стени са носещи и помагат срещу колапса на сградата, обясняват експерти. Твърде опасни са ремонти в партерните етажи на сградите Живеещите на първите етажи са най-застрашени в случай на трус, предупреждават професионалистите.

И сградите тип ЕПК/ПК, и тези със стоманобетонни носещи стени са оценени като такива с относително по-ниска уязвимост и съответно те имат по-нисък принос към сеизмичния риск. Инженери проектанти дори уверяват, че старите панелни сгради в София са изградени така, че да може да устоят на трус 7 по Рихтер.

Експертите, настроени обективно към панелките, подчертават, че трябва да се прави разлика между гаранционен и експлоатационен срок на панелните блокове, и уверяват, че те са така строени, че да устоят не само на силните земни трусове, но и на времето.

Инженери разказват, че при проби в типична соцпанелка в столичния квартал „Дружба" става ясно, че връзките между отделните елементи са в отлично експлоатационно състояние и няма основания за тревоги.

Така се опровергава митът, че са били влагани и неконструктивни елементи като чували във фугите при изграждането. Въпросните блокове са изградени в съответствие с проектната документация от 60-те години на миналия век.

В София най-голям е рискът при земетресение за сградите със зидани конструкции и стоманобетонни рамки, строени преди 1987 г., се казва в доклада на „Софтплан", базиран на проучване от Световната банка. Според специалистите това са най-опасните сгради, в които би имало най-много жертви в случай на силен трус.

Какво може да се направи със старите панелки? Има няколко варианта за удължаване на техния живот според професионалистите в бранша. Вместо да се събарят старите сгради, те могат да се обследват и усилят конструктивно, а след ремонта собствениците им да се върнат обратно в тях.

Тъкмо по този начин, чрез временно настаняване на хората във временни домове, са санирани Голяма част от панелните блокове в Германия. Дали обаче у нас може да се получи подобен план?

Доклад на Световната банка разглежда и възможността за надстрояване на едропанелните сгради. Според този вариант хората трябва да продават правото за дострояване на още 3-4 етажа към блока си на предприемачи, за да укрепват сградата, а в същото време печелят от продажбата на новите жилища.

Мяркат се и идеи държавни или общински жилища да приютят временно собствениците на застрашени конструктивно стари жилищни сгради.

Конструкторите са категорични, че трябва да се проверят мерките за проверка на връзките съединенията между вертикалните и хоризонталните панели. Конструктивното обследване струва по-скъпо от санирането. Изолациите, разбира се, помагат, тъй като освен енергийните ефекти запазват връзките, като ги изолират от външни влияния на влага и ниски температури.

Проблемът при конструктивно обследване е, че за да се направи качествено, трябва да се разкрият връзките между панелите. За някои от тях може да стане и чрез външно наблюдение, но повечето трябва да се разкрият. Правят се и промени върху подове, стени в самите жилища, които после трябва да се възстановяват. Тези процеси обаче са свързани с преместване на живеещите в сградата.
Източник: Уикенд