Озоновата дупка над Арктика се затваря
По един месец изолация годишно може да спаси планетата за години напред. Тази теория проучват все повече учени, които с изумление наблюдават промените в климата, които настъпват през последните седмици. Ударът по световните икономики се оказа благотворен сякаш за Земята. И озоновата дупка над Арктика вече се затваря, свидетелстват специалисти. Но не заради Covid-19 и масовата изолация. Най-голямата до момента озонова дупка, забелязана над Северния полюс е започнала да се затваря. Тя бе най-голямата дупка формирана над Арктика и учените с тревога я наблюдаваха откакто се формира миналата година. Експертите от службата за наблюдение на атмосферата "Коперник" коментираха, че досега не са виждали такова нещо. Но все пак те отричат това да има отношение към карантината и са на мнение, че затварянето е предизвикано от необичайно силен и продължителен полярен вихър, който е донесъл въздух богат на озон над Арктика и е допринесъл за възстановяването на атмосферата там. Полярните вихри са ветрове, които се въртят обратно на часовниковата стрелка и се формират около Северния полюс. Така задържат студения въздух около Арктика. Обичайно те са по-силни през зимата и по-слаби през лятото, но този е бил формиран преди дни и е бил изключително силен. Дупката над Арктика е по-малка отколкото тази над Антарктида, но будеше сериозни притеснения. Учените обаче успокоиха, че и тази на Южния полюс е започнала да се затваря и миналата година е била с най-малкия диаметър от откриването й преди 40 години. И застават зад позицията, че социалната изолация поне до момента не е причина за по-бързото затваряне на озоновата дупка. [caption id="attachment_626824" align="aligncenter" width="300"] Озоновата дупка се затваря сн. Туитър[/caption] Така или иначе обаче, ще се наложат промени не само в социалния ни начин на живот, но и чисто физически. На земята живеят вече близо 8 милиарда души, голяма част от които съсредоточени в големите градове. И ако не се потърсят безопасни за околната среда начини да съществуваме, скоро може да открием колко по-негостоприемна може да бъде планетата ни. Или въобще да останем без нея.
Коментирай