Български строители живеят сред ла*на и дървеници в Германия

Нашенци са били измамени с предложение за работа от некоректна фирма, злоупотребяваща с тежкото им социално положение и им предлага поне 2000 евро месечна заплата, с уточнението, че може да получават и повече. „Осигурява“ им и безплатна квартира в немския град Хамбург. И макар на думи фирмата да им обещава бързо стъпване на краката във финансово отношение, то на практика ситуацията далеч не е толкоз розова, колкото я описват предварително.

 

Ето каква се оказва реалността – общежитието се намирало в отдалечено от центъра предградие и далеч не изглеждало така, както било показвано на снимките. Оказало се, че бачкаторите трябва да плащат за една нощувка по 10 евро, или общо 300 евро на месец, които се удържали от първоначално договореното възнаграждение. Стаите за обитаване били изключително тесни, но затова пък наблъскани с по 4-5 кревата, които често били поставяни един над друг и прикрепени към стените. Топлата вода била на режим, често и липсвала. Пускането на пералната машина се заплащало допълнително, като тарифата била 4 евро на едно завъртане. Тези и много други неща озадачили нашенци, които побързали да се оплачат на фирмата, изпратила ги на гурбет в Германия, но вече не могли да се свържат с телефоните, с които разполагали.

 

Един от „опарилите” се с инициали Г. М., разказва, че условията били повече от потресаващи. „Ще започна с това, че в Североизточна България има доста безработни хора, които са предимно от малцинствата – турци и цигани. Всички те искат да имат достоен живот, да хранят семействата и децата си, а не да крадат и да вършат измами. Родината ни обаче не може да предложи такива условия. Така се стига до търсене на работа в чужбина. Има един много популярен сайт, където всички ровят с надежда. Там уж голяма фирма беше публикувала

 обява, че търси строителни работници за Хамбург. Условията на работа били отлични, заплащането също, квартирата – безплатна, а храната – евтина, защото близо до общежитието имало голям хранителен магазин. Всички работници пазарували от него и си готвели в стаите.

 

Какво обаче се оказва? Пристигнахме в Германия с раздрънкани автобуси. Настанихме се и дойде първият шок. Мислехме, че ще сме в по-широки стаи, по двама души – така ни беше казано. Но нямаше стая с по две легла. Всички бяха с четири и едно походно, което се разгъваше по средата на стаята, ако дойде нов човек.Канализацията не работеше. Навсякъде се носеше една остра и неприятна миризма, която два-три часа след настаняването ни бе попита сякаш и от дрехите ни.

 Тоалетните – до една изпотрошени

 

На един етаж да има 2-3 работещи, останалото е леш. Често лайната плуват по пода на банята, но няма на кого да се оплачем. Когато направим опит, винаги се намира служител, който ни обяснява, че сами сме си виновни и че е така, защото сме българи, сиреч не сме знаели как да си чистим, как да оправяме нещата и сами сме запушвали мивки и канали.

 

Положението е отчайващо, защото повечето от нас разчитаха на първата заплата и търпяха със стиснати зъби. Когато дойде денят, в който трябваше да вземем по 2000 евро, последва неприятна изненада. Разбрахме, че имаме куп удръжки. Почна се с наем – 10 евро на ден, което ни ощети с 300 евро, мина се през пари за пускането на пералнята – по 4 евро на едно завъртане, по 20 евро на калпак за кабелната телевизия.

 

Стигна се до глоба за лоша хигиена. Това е единственото нещо, за което немците имаха право – за десетките празни бутилки алкохол, които се търкаляха под кревати и маси, празните кутии с консерви, пастети и всякакви торби от хранителни продукти, плюс дрехи, пръснати по кревати и столове. Според тях работниците много пиели. Ходели неадекватни из сградата и често не знаели къде се намират. Подобно поведение те не толерирали. Трябвало да има ред.

 

Обаче при нас е безредие – 90% са цигани и турци. Има такива, които даже не говорят добър български език, какво ли остава да четат и пишат или пък да знаят поне малко немски. Те никога не са ходили на училище, не са излизали и в чужбина. Наистина софрата, пиенето и картите са нещото, което им се удава. На тях трябва да се каже точно и ясно какво да правят, защото сами няма да се сетят, нито ще проявят инициатива. Целият им ден може да мине в игра на карти. Това на един германец няма как да го обясниш – той си мисли, че има нещо нередно в поведението им, че не са добре психически и физически.

 

Така глобите от всякакво естество се увеличаваха и в крайна сметка взехме по около 1000 евро, колкото да си покрием разходите, защото в Германия не е никак евтино.

 

Ами то за какво отидохме тогава?!

В близкия супер, където пазаруваме, за 20-30 евро не можеш да си напълниш торбичката с продукти. За тези пари може да си купиш хляб, нещо за мазане, цигари и алкохол, че да можеш да спиш, защото има дървеници, които ни хапят. Гадинките обичат да смучат кръв от шията и меките части на тялото. Но са толкова мутирали, че хапят дори по пръстите на ръцете.

 

Когато решихме да се оплачем от отношението на германците към нас и от условията на живот, се оказа, че просто няма на кого. Телефоните на фирмата са изключения, обявата пък е свалена от популярния сайт. Пари за връщане реално нямаме, пък и имаме сключен договор за година и половина. Накъде да поемем, кому да се оплачем?”, споделя препатилият Г. М., който бил нещо като ръководител на строителите, защото знаел английски и малко немски език.

 

Неговите нерви обаче не издържали. Той се надявал да пести и да праща малки суми на близките си, но нито едно излишно евро не се задържало в джоба му.

 

Разходите изскачали един след друг. Пестеливите немци монтирали душове, които били енергоикономични. През 2 минути топлата вода спирала. Къпещите се трябвало да натискат бутон, за да я пускат.

 

Бутонът се намирал в коридора. Налагало се да излизат чисто голи и насапунисани и да прекъсват хигиенизацията си.

 

Имало платена баня, до която нашите хора не пристъпвали. Потънали в прах и кир, голяма част не се къпели в продължение на седмици. Единственото, което миели, било лицето, подмишниците и интимните части.

 

Общежитието било на три етажа. На последния по ирония на съдбата живеели две украинки и две рускини. Украинките въртели най-древния занаят. Вземали по 500 евро на сеанс и приемали мераклии от цял Хамбург. Желаещи за ласки не липсвали.

 

Рускините работели като чистачки по домовете. Прибирали се каталясали и бързали да обръщат бутилките с водка. Сутрин излизали рано и по цял ден ги нямало. Те били леко затворени и подминавали българските строители с вирнати глави. За сметка на това украинките винаги били в приповдигнато настроение и готови да се отзоват на всяко мъжко повикване.

 

„Ситуацията е трагикомична. Българите мизерстваме с наядени от дървениците задници, рускини и украинки се ненавиждат, но заради войната търпят и живеят под един покрив в Германия, която мразят, защото ги е била нападнала през Втората световна война. Вечер всички се събират около алкохола, без значение кой откъде е, колко пари има в джоба и за какво мечтае. Често се шегуваме помежду си с: „Добре дошли в общежитието на обречените!“, обобщава ситуацията Г.М.

Източник: Уикенд, crimesbg.com