Когато душата на един народ гладува, тя става неудържима. Но „мъдрите“ управници, които този народ издържа вече повече от три десетилетия, изглежда нехаят за неговото страдание. Удобно устроени в луксозни жилища и добре платени, те оставят народа да се справя сам. Един политик дори цинично заяви, че „няма желание да се занимава с тази разбита държава“.

Какъв народ би търпял 240 привилегировани да се наслаждават на тристепенни менюта за символична цена, докато обикновеният човек плаща същото за купа чорба? Как е възможно тези „народни избраници“ – независимо дали работят или не – да получават по десетки хиляди лева месечно, докато пенсионерите, трудили се десетилетия, живеят в мизерия и оскъдица?

За четири години много от тях стават милионери, докато обикновеният пенсионер е принуден да се превърне в бедняк, просещ или ровещ в контейнерите за храна. За ситите всеки ден е празник, докато огромна част от българските пенсионери преживяват с минимални средства. А за работещите бедни – тези, които се трудят от изгрев до залез – животът е не по-малко тежък.

Тези дни властта реши, че Коледа няма да бъде празник за всички. Вместо това, тя ще бъде само за пенсионерите с доходи до 526 лв., оставяйки останалите без подкрепа. И как да се вярва на хора, които за две години похарчиха почти милиард за избори, вместо да вложат средствата в по-добро бъдеще за народа?

Дори в парламента справедливостта е пародия. Едни депутати, които постоянно се изявяват в медиите, получават същите възнаграждения като онези, чиито имена никой не е чувал. Работещите бедни се мъчат да оправят домовете си, докато други се радват на разкош.

Как се случва така, че мнозина от тези „народни представители“ влизат в парламента с ограничени средства, а само за няколко години се превръщат в милионери и собственици на множество имоти? Как се задържат във властта отново и отново?

Може би е време тези „лидери“ да си припомнят приказката на Елин Пелин „Изворът на Белоногата“. Ако поне един от тях се замисли над посланието ѝ, може би ще разбере как превърнаха България в държава-символ на несправедливостта. Защото истинският човек не е този, който усеща собствената си болка, а този, който чувства и болката на другите.

Източник: narod.bg