Малко след гара Червен бряг на място загиват 9 души, сред които е и уважаваният проф. Рашо Рашев – бивш директор на Националния археологически музей към БАН.

Трагедията се разиграва на 28 февруари 2008 г.

Още толкова са ранени, а причината за огъня, лумнал сред 9-те вагона, така и не бе установена, макар че следствието течеше с пълна пара в продължение на година и половина.

 

Версиите за трагедията се сменяха като прогноза за времето. Като причини за пожара се изтъкваха различни доводи – от разсеян служител, през технически проблем, до палеж от разстояние, предварително подготвен и изпълнен с машини за масово поразяване, с каквито разполагат героите от теориите за световна конспирация.

 

Казват, че машинистът и неговият помощник така и не могли да понесат случилото се. Мъжът, стоял зад електронното табло и управлявал локомотива, се разболява месеци след инцидента. Той не могъл да удържи на стреса, разпитите и клетвите на роднините на пътниците, които обвинявали всичко живо на ред за смъртта на близките си. Постъпил в болница, но лекарите не успели да спасят живота му.

 

9-те жертви 

След няколко лета подобна съдба застига и неговия помощник. Георги Николов от Горна Оряховица започва да чувства, че няма сили и енергия да се справя с работните си задължения. Тръгва по лекарските кабинети, където специалистите се опитват да му помогнат. Резултатите не са сред обнадеждаващите. Пенсионират го, но финансовата помощ, която получава, и доходите на семейството му не позволяват пълноценно лечение. Две години по-късно Георги изпраща до редакцията на „Уикенд" писмо, в което накратко разказа за тежката си участ.

 

„След трагичния за цялата страна инцидент на 28 февруари 2008 г. на гара Червен бряг с пожара във влака София – Кардам, на който аз бях помощник локомотивен машинист, машинистът вече не е между живите, постепенно заболях и станах инвалид през 2010 г. Пенсионираха ме с инвалидна пенсия от 140 лева и 99 стотинки. Изпаднах в дълбока депресия с паническо разстройство вследствие на ужаса от преживяното. Болен и безработен се мъча да оцелявам ден за ден, тъй като заболяването ми пречи да си намеря работа и да издържам семейството си. Банката ще вземе и жилището, в което живея, защото не мога да погасявам вноските по ипотеката. Така семейството ми ще остане без покрив над главата си. Моля ви, добри хора, помогнете ми да погася ипотечния заем и да оставя след мен нещо на дъщеричката ми, като прехвърля на нейно име жилището. Ако може да отделите по 1 лев, 2 или 5 – колкото са ви на сърце. Никого не задължавам, само се моля на добрите хора, защото знам, че ги има сред нас”.

 

Притесненият мъж бе оставил банкова сметка, по която десетки хора от цялата страна му оказаха финансово съдействие.

 

16 години след трагедията в района на Червен бряг все още се намират очевидци, които твърдят, че влакът се запалил от нищото. Пътниците се качили, настанили, жепеец подал звуков сигнал и композицията тръгнала плавно от гарата.

 

Знае се, че трагичният инцидент е станал малко преди полунощ. Според някои причина за огъня е счупена луминисцентна лампа в купе №6. След счупването на лампата в кушет спалнята се запалило пердето, а от там огънят се преместил в целия вагон.

 

Малко след това пожарът обхванал и съседния спален вагон. Версията не е потвърдена, защото всеки вагон разполага с пожарогасители и инцидентът би могъл лесно да бъде овладян, дори от самите пасажери. Говори се, че сред жертвите имало и дете, починало от задушаване, но властите премълчали това, за да не разбунят духовете на обществото, което и без друго с дни коментирало злочестия влак.

 

Според информация от свидетели в едно от купе- тата имало буйна компания, която се забавлявала с музика и танци.

Веселяците пушели и нищо чудно незагасен фас да е станал причина за лумналия огън. Обезумели от паника хора са скачали през прозорците и вратите, което допълнително засилвало напрежението.

 

Директорът на Националния археологически институт с музей при БАН проф. Рашо Рашев, един от най-големите български специалисти по прабългарска и средновековна история, също бил сред пътниците.

 

Вероятно затова плъзва версията, че пожарът е умишлен и целящ гибелта му.

Причината била, че ученият бил възпрепятствал ограбване на няколко исторически обекта и успял да предотврати кражба на голямо количество златни съкровища. Главата му „изяли“ археологическите разкопки край село Дъбене и откритите там златни предмети от тракийско време.

 

Каквато и да е истината, едно е сигурно – историята с влака София - Кардам е най-тежката железопътна пътна катастрофа у нас от 1991 г. насам. И виновни за кошмара, разбира се, няма.

Източник: Уикенд