Изборите минаха, резултатът на т.нар. либерална общност е катастрофален, а в тв студиата и личните фейсбук профили тече равносметка. Но само от страна на „Демократична България“. Отчитат се грешки, дават се заявки, подават се оставки. Отсъстват обаче партньорите от „Продължаваме промяната“.

На 11 юни съпредседателят Кирил Петков обяви с пост в социалната мрежа, че ПП се събира да „осмисля в дълбочина“. Два дни по-късно, с кратко видео, пак във фейсбук, заснето сред зеленина, се обърна към симпатизантите с „Гледайте реванша“ и със заявката, че партията ще започне да комуникира с тях. Очевидно засега еднопосочно – с публикации в мрежите, възмущава се Клуб Z.

Има ли обаче комуникация вътре в ПП-ДБ? Какви процеси текат в партиите от обединението – „Продължаваме промяната“, „Да, България“ и Демократи за силна България? В една посока ли гледат или всяка се завръща към корените си? Изобщо: време ли е за време разделно?

Оставка

На 9 юни стана ясно, че ПП-ДБ е загубила над 300 000 избиратели. Резултатът ѝ отреди да е трета парламентарна сила, позиционира се като опозиция. В политическата практика една такава загуба води задължително до лидерски оставки.

И председателят на „Да, България“ Христо Иванов подаде своята ден след вота. Даде заявка и, че на предстоящия конгрес по избор на ново ръководство няма да се кандидатира, както и че няма да остане народен представител (ще се закълне като такъв утре, след което веднага ще депозира отказ). С всичко това Иванов декларира публично, че оставката му не е формална, а реална.

Какво предстои пред партията?

Макар и председател в оставка, според устава лидерът участва в оперативните органи Изпълнителен съвет (тесният) и Национален съвет (по-широкият). Мандат да взимат политическите решения получиха две от знаковите лица на партията – Надежда Йорданова и Божидар Божанов, а Христо Иванов само ще „подписва“ и „подпечатва“ официалните документи, посочиха членове на „Да, БГ“, с които Клуб Z разговаря.

Ситуацията ще остане такава дълго време, тъй като конгресът (Национална конференция) се очаква да е през януари догодина. Според източниците ни има няколко причини да е толкова отдалечен във времето. Първата е съвсем прозаична: летните отпуски и поредицата от избори. Втората: готвени промени в устава.

Третата: очакването, че за поста на Иванов ще има много кандидати и желанието в партията всеки от тях да има време да разгърне кампания. Сред спряганите имена са Надежда Йорданова, Божидар Божанов, уличеният в имотни схеми Ивайло Мирчев, Елисавета Белобрадова.

В устава сега е записано, че „Да, България“ се представлява от председател, но било възможно и с промяната му да се отвори възможност за съпредседателство.

Консолидацията

Но докато въпросът с лидерството е нов, този с консолидацията на дясното пространство и завръщането към корените е стар и отново ще бъде поставен на конгреса.

Тема ще е и дали ДБ трябва да е в коалиция с ПП, или двете формации трябва да останат само необвързани юридически партньори. Очаква се вторият разговор да се разгърне и в лидерската кампания, но той минава през първия – за отношенията с ДСБ.

Още от времената на Реформаторския блок битува идеята за обединение с единни колективни органи за взимане на решения. Идеята не е изоставена и днес – „Да, България“ и ДСБ да се обособят като партия с името на сегашната коалиция, но не се приема с отворени обятия от „костовистите“.

За консолидацията с ДСБ говори за последно Христо Иванов на Националната конференция на партията през март. На която бе приета и резолюция със следния текст „(…) да развиваме по-нататък ролята на „Демократична България“ като надградим организационно и програмно коалицията, за да гарантираме представителството на интересите на демократичната общност и хората от център дясното пространство и ефективното им участие в управлението на страната“. В резолюцията се говори и за Програмен борд в рамките на ДБ (която междувременно „Зелено движение“ напусна).

По-рано пък, през декември 2023-та, Националният съвет на „Да, България“ даде заявка, че: а) Ще кандидатства за членство в ЕНП, където член е ДСБ и б) ДБ трябва да се върне към корените си – да представлява десните хора в България. Което не означава че няма да си партнира с ПП.

Публична тайна обаче са страховете в ДСБ от обезличаване и превземане отвътре от партията на Христо Иванов. Макар на лидера ѝ Атанас Атанасов да принадлежат думите (от Конференцията през март):

„България има нужда от обединени евроатлантически сили и това е нашата задача. Ние в коалицията трябва да работим за обединение, за общи органи за взимане на решения. Да привлечем най-младия сегмент – ПП.“

А на Изпълнителния съвет на ДСБ изречението (пак от март):

„Съзнава важността от консолидиране на демократичната общност и необходимостта от обединяване в дясното пространство около „Демократична България“ като водещ политически субект. В т.ч. виждаме реализирането на този процес през по-дълбока консолидация в самата „Демократична България“.

Нюансът тук обаче е в ролята на „Промяната“ и в това какво точно се разбира под консолидация в случая, коментираха от ДСБ – става въпрос за единно взимане на решения между ДСБ, „Да, България“ и ПП, а не за сливане в една партия.

Източник: narod.bg