Оказва се, че капацитетът по конституционни въпроси Наталия Киселова, е племенница на дългогодишния шеф на разузнаването по време на президента Георги Първанов – Кирчо Киров. Нейни колеги от факултета припомнят, че на младини Киселова живеела при чичо си Кирчо, покрай когото създала ценни познанства.

Киселова е завършила Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2002 г. и три години по-късно вече е преподавател по конституционно право. През 2007 г. защитава докторската си теза. През последните години тя преподава не само в СУ, но и в Академията на МВР. 

Навремето Георги Близнашки, който е професор по конституционно право и беше служебен министър-председател, запознава Наталия Киселова с бившата вицепрезидентка Маргарита Попова, припомнят запознати. Това познанство изиграва огромна роля в кариерното развитие на младата юристка.

Киселова става експерт в постоянната комисия по въпросите на държавната администрация в парламента. Като правосъден министър Маргарита Попова я кани за експерт в министерството. След това като вицепрезидент я лансира при Росен
Плевнелиев. В неговия екип Киселова е последователно съветник и секретар по правните въпроси. По това време е изпратена и на специализация в Кеймбридж и в Московския държавен университет „Ломоносов“.

Само че десни симпатизанти са разочаровани, понеже веднага е припомнено, че Киселова само няколко месеца преди да отиде при Плевнелиев, е била убедена социалистка. 

Тя е в ръководството на младежката организация на БСП и пише дописки за дейността на новия комсомол във в. „Дума“ Бащата на юристката – Васил Киселов, пък е шеф на БЗНС „Александър Стамболийски" в родния й Казанлък, а земеделците са коалиционни партньори с БСП още от времето на соца.

Освен почитатели, които казват, че Киселова в голям капацитет по конституционно право, тя има и критици. Студенти от "Юридическия факултет“ на СУ. „Св. Климент Охридски“ периодично я обвиняват, че е плагиат. Пишат още, че ходи на лекции видимо почерпена, Групата, която воюва с Киселова се е нарекла „Будни студенти“. Твърденията им са, че тя като автор на книгата „Политически права на българските граждани“, писана за нейната доцентура, е копирала цели параграфи и страници от наши и чужди автори.

Изброяват и точно откъде е заимствала: от „Медиите в Европа“, издадена във Велико Търново с автори Милко Петров, Мария Попова и Мария Вазински, от „Конституционно-правни аспекти на свободата в медийната дейност“ на доц. Д-р Райна Николова, труд, публикуван на сайта на Нов български университет, а също и от „Конституционни основи на института на предложенията, сигналите и жалбите“, с автор Маргарита Чешмеджиева. Според проучването на „Будните студенти“ е преписвано и от „Доклад относно състоянието на правната среда за реализирането на референдуми в Република България“, който е направен по проект на „Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива“ с председател бившата депутатка от Зелените д-р Даниела Божинова в партньорство с Центъра за изследване на пряката демокрация – Арау, Швейцария. „Будните студенти“ изброяват и други автори, но който се интересува подробно от този списък, има го във фейсбук.

От университета досега няма публична реакция на тези твърдения за плагиатство. 

Чичото на доцентката – ген. Кирчо Киров след като ръководи 10 години Националната разузнавателна служба, бе даден на съд. Запознати припомнят, че когато става шеф на разузнаването, той няма достъп до тайните на НАТО, понеже е кадър на бившата Държавна сигурност. Това обаче не е пречка да ръководи външното ни разузнаване с години, което явно може да се случи само в България. Изтекли тайни доклади от Американското посолство в София определят ръководството му на разузнаването като „отчайващо“. Самият Киров пък е описан като подлизурко, който се държи на поста, защото има достъп до досиета“.

След като се раздели с високия си пост, Киров беше назначен за съветник на премиера Бойко Борисов. Мотивът беше, че така щял да забрави тайните, които знаел. Това обясни самият Борисов.

Срещу Киров обаче започнаха три дела. Обвиниха го за присвоени милиони левове и за разгласяване на държавна тайна, понеже в телевизионно интервю разказал как български шофьор е спасен от смъртно наказание в Иран. Чу се, че с парите били купувани скъпи ловни пушки за Първанов. Това обаче така и не беше доказано. Появиха се и версии, че част от парите били дадени като пенсии на шестима шпиони, които работели за нашето разузнаване. Те били вербувани в няколко страни по света и получили общо 5,1 млн. лева при оттеглянето си, но нямало начин да се издадат документи, за да не се разкрие самоличността им.

Бедите се струпаха над главата на Кирчо Киров веднага след като той напусна разузнаването, което ръководи от 2003 до 2012 г. Неговият приемник Драгомир Димитров, по-късно пратен за консул в Германия, разпореди проверки и така тръгнаха като един вид отмъщение въпросните обвинения за източените пари. Кирчо Киров на свой ред заяви, че зад ударите срещу него стои Цветан Цветанов, а целта била да се удари по Георги Първанов, който в онези години се готвел отново да стане лидер на БСП.

Версията на Кирчо Киров е, че парите са раздадени за освобождаването на медиците в Либия, за отвлечените в Судан пилоти през 2011 г., за. похитените български моряци от сомалийските пирати в Аденския залив през 2010 г., за откупа за хуманитарната работничка Данка Панчова, също попаднала в плен на сомалийските пирати. Затова за тези разходи нямало документи. Днес Кирчо Киров се подвизава в управлението на сдружение с гръмкото название „Световен антитерористичен съвет“. В тази структура виждаме висши военни от времето на Тодор Живков и търговци на оръжие.
Източник: Уикенд