Ще го бъде ли „Син поток“, или все пак България ще извоюва своя "Южен поток"?
На 1 декември миналата година руски президент Владимир Путин обяви след среща с турския си колега Реджеп Ердоган, че слага край на проекта „Южен поток“. И вместо него Русия ще започне изграждането на нов газопровод през Черно море, който вече в югоизточната ни съседка наричат „Син поток“. Основната причина за спиране на проекта, според Путин беше нежеланието на България да разреши реализацията на проекта. Притисната между ЕС и Русия, страната трябваше да избира, дали да остане без поредната финансова инжекция като наказателна мярка, или да рискува и да сътрудничи на Русия. Резултатът е ясен, а спирането на „Южен поток“ факт. Изявлението на руските власти, че смятат да строят газопровод през Турция, който да минава край гръцката граница и така да дадат кранчето в ръцете на Ердоган доста притесни Европа. Но дали това не се оказа пореден политически блъф, за да може Брюксел да отстъпи спрямо санкциите срещу Русия? Ето и няколко от големите неизвестни в уравнението. [caption id="attachment_436539" align="aligncenter" width="300"]
Ще се реализира ли "Син поток", или ще се окаже прекалено рисков?[/caption] Финансова независимост и оскъпяване на проекта „Газпром“ държеше да финансира проекта със собствени средства, като за „Южен поток“ бяха предвидени 7 милиарда долара. Сумата щеше да щеше да се възстанови от транзитните такси и разходите бързо да се компенсират. След санкциите от страна на ЕС и спирането на изграждането тръбопровода край България, проектът се оскъпи до рекордните 23 милиарда. А това се превърна в твърде скъпо удоволствие за компанията, особено в условията на криза. При преговорите с Анкара, Москва както обикновено оставя финансовите въпроси някъде на заден план, като първо се обсъждат всички останали условия. Но дали в този случай, реализацията на „Син поток“ няма да се окаже по-скъпа и от довършването на „Южен поток“? Вече се говори, че новия газопровод би струвал над 31 милиарда. Сума непосилна дори за "Газпром" в момента. Собствените средства в условията на кризата, обхванала Русия, и ограниченията за използване на европейските капиталови пазари, изглеждат като голям лукс за "Газпром" днес. Паралелно с това, компанията търпи загуба след загуба във финансовите отчети и вече обяви намаляване на капиталовите разходи с 8 милиарда долара. Кой ще държи газовото кранче на Европа? Финансовата страна на въпроса е само един от проблемите, с които „Газпром“ и Русия трябва да се справят. Една от големите руски банки се съгласи да финансира проекта, но в същото време тя е в черния списък на ЕС за санкционирани корпорации в Русия и реално може да се окаже безполезна. Възниква и друг въпрос — ще остави ли Русия, Турция да държи контрола над газовите доставки за Европа? Годишно за стария континент се изпращат над 160 милиарда кубика газ, а синьото гориво досега винаги е било един от инструментите, с които Русия провеждаше политиката си в еврозоната. И едва ли би искала да загуби контрола върху него, пише faktor.mk. Предоставянето на контрола на тръбопровода в ръцете на Турция не изглежда като ход, на който руската страна би се решила. Дали все пак „Южен поток“ няма да бъде реализиран? Маневри на Изток за заблуда на противника Докато Европа и Русия спорят за Украйна, а САЩ се опитва да дирижира световния енергиен бизнес, Китай е на път да се окаже най-големият победител в цялата драма. Фактът, че руските власти договориха изграждане на енергиен газопровод, който да пренася по 38 милиарда кубика газ годишно за Китай, притесниха немалко европейските държави. Въпреки че сама по себе си сделката е колосална, огромния китайски пазар, пак не може да компенсира загубата на клиент като Европа. Въпросът е дали Русия ще се съгласи да играе по европейските правила и ще довърши „Южен поток“ или ще рискува със „Син поток“ и един рисков партньор като Турция, която не е толкова зависима от газопровода, тъй като гледа и към друг енергиен проект пряко касаещ Европа — TANAP.
Коментирай