Зоологът по професия д-р Петър Берон от над 30 години се занимава активно с обществена дейност. В началото на 90-те години, той бе ръководител на Координационния съвет на СДС и депутат във ВНС, а впоследствие се кандидатира за вицепрезидент и стана зам.-шеф на парламента. В момента пък изпълнява длъжността председател на Съюза на патриотичните сили „Защита“ и отново е кандидат за Народното събрание.

 

И макар мнозина да са изненадани, на 84-годишна възраст, той отново е кандидат за депутат, макар, както самият той се изразява да е трябвало на тези години вече да е умрял, се оказва, че е жив и се е кандидатирал от ВМРО и партия „Защита“, на която от доста години е председател и като такъв му се полага да е начело в някоя от листите.

Водач е във Видин и втори във 24-ти МИР след първия – Карлос Контрера.

 

Надява се хората да им повярват, че са почтени и могат да свършат нещо, но знае, че е малко вероятно да влезе. И въпреки това е решил да дразни „доброжелателите“ и да се разбере, че е жив. В никакъв случай не възнамерява да си скубе косите, че не е станал депутат, бил е такъв в две народни събрания и зам.-председател на парламента. Той се връща от там, накъдето са тръгнали всички момичета и момчета, участващи в листите. Ако все пак успее да влезе в НС, ще е доайен сред депутатите и като такъв ще открие първото заседание, както се полага. 

Подчертава, че ако наесен отново има избори, може пак да се запише за участие. Ако пък се избере редовно правителство и то изкара 3-4 години, не възнамерява да се кандидатира повече, ще остави други да движат държавата както намерят за добре.

Смята, че след като човек на 80 като Байдън може да управлява света като президент на САЩ и се кани да се кандидатира за нов мандат, той също може да продължи да е в политиката.

 

Според мнозина, както и според сина му, който в момента работи в парламента, „старите кучета в политиката трябва да се оттеглят“, тъй като са с белези на старото и трябва да дадат път на младите и образованите. Той обаче му отвърнал, че те навремето дали път – имало няколко млади премиери – Филип Димитров, Жан Виденов, Сергей Станишев, Кирил Петков, но народът не харесва резултатите от дейността им.

 

Определя сина си като изключително интелигентен и допълва, че е с добра подготовка и 3 години е бил в Брюксел като представител на нашето Народно събрание в Европарламента. Дълго е живял и в Щатите, но няма положително отношение към хората от поколението на баща си и донякъде е прав. След промените през 90-те се появиха всевъзможни типове. Едни бяха алчни, други мошеници, а други служеха на чужди посолства…

 

Категоричен е, че не би приел предложение за министерски пост, тъй като е твърде стар, няма министър на 84 години, а и не е редно да има, тъй като според него по-младите ще се справят по-добре. Навремето е канен за министър и в двете правителства на Андрей Луканов, но не приел, тъй като имали решение на координационния съвет на СДС да не участват. По негово предложение обаче Луканов преобразувал Комитета по околната среда в министерство.

 

Ако стане депутат ще си върши работата в НС, а след като приключи актуалният му мандат ще си продължи с науката и експедициите. Годините са пред него и времето е негово, отбелязва шеговито, смеейки се. Истината обаче е, че има много важни ръкописи за довършване и работи по поредицата книги „С Петър Берон по света“. Досега са издадени 7 тома, до края на годината трябва да излязат и още два. В музея пък имат огромни колекции, за които няма да му стигнат и два живота да ги оправи. Напоследък по експедициите не събира толкоз много, колкото мъкнел преди.

 

Пет дни в седмицата прекарва по 10 часа пред компютъра, а в края на седмицата заминава за Кокаляне, където главата му си почива активно, а тялото му се раздвижва с работа в градината. Последно засадил домати, краставици и боб.

 

Отдавна не е бил на експедиция, ходи му се на много места – в Мадагаскар, Колумбия, Венецуела, Чили и Аржентина – все страни, които не е посещавал, но за пътуване са нужни свободно време и пари. Преди години успявал да намери средства за това, но напоследък не търсел. Реши ли да тръгне нанякъде, е убеден, че ще събере нужните средства. Освен това всяка експедиция изисква двумесечна подготовка, както и екип. Налице е и проблемът с пренасянето на колекциите през граница, което за съжаление става все по-трудно.

 

За късмет до момента не са му конфискували експонати на границата. Преди години нямало рентгени и било лесно, на границата заявявал, че държи лични вещи в чантата и преминавал без никакъв проблем. Пренесъл е редица материали откъде ли не, но никога не е събирал забранени и редки видове. Лошото сега е, че онова, което носи, се съхранява в спирт и на митницата няма да му позволят да го качи в самолета. Трябва разрешително от еди-кой си и става една… Най-сложно е при дългите пътувания – минава се през много страни и трябва да разполага с цял куп документи за пренасяне и т.н.

 

Три години е работил в Нигерия в службата за борба с бракониерството и 36 месеца е спал с пушка до леглото. Смята за лошо това, че вече позагубва чувство за страх и нищо не го плаши. Докато се спускал с въжета в пропасти три пъти, е бил на крачка от смъртта и дори и сега на 84 години се спуска, но спазва правилата, които са като военен устав. Слизал е къде ли не, но е жив.

 

Язвата, заради която преди години бил приет по спешност в болница, засега мълчи и всичко е наред. Но при криза и липса на медицинско заведение наблизо, направо си отива. Предупреден е винаги да е на най-много половин час път от добра болница, за да може при проблем да отиде и да спрат кървенето. Не е мислил да се подлага на хирургична интервенция

 

На тези години няма нищо оперирано по себе си, единствено изключение е през 1993 г., когато скъсал сухожилията на два пръста на ръката си в Албания, при спускане в пропаст и се наложило да го шият. Има дълъг списък със забранени храни и напитки, които не трябва да консумира заради язвата, но не го спазва. Избягва само пърженото и профилактични прегледи не прави, защото ако му открият болест, ще се притеснява. Аутопсията след години ще покаже какво и как е било, категоричен е д-р Берон.

 

Дядо му – бащата на баща му, починал на 94 години като до последно си пушел и пиел. Чичо му пък издъхнал в Канада на 98 години. Той самият никога не е пушел, а и от доста време не близва алкохол. Преди си позволявал по чашка в компания, но с напредването на годините спиртните напитки започнали много бързо да му замайват главата, затова предпочита изобщо да не се докосва до тях.

Източник: Уикенд