След периода на Нинова не се вижда вълна на млади леви, напротив виждаме ретро левицата в ход. Кремълска алтернатива на демокрацията зрее и расте пред очите ни, има умора от кризата, Това заяви в интервю пред Faktor.bg политологът Цветанка Андреева.

Ето какво още каза тя:

- Г-жо Андреева, на седмите поредни избори за три години ще се случи ли чудото, което хората очакват - стабилност, предвидимост, спокойствие и сигурни доходи? 

- Да наречем чудо съставянето на редовно правителство е сарказъм разбираем за политическата криза, но в случая е опасна степента, в която рецидивира невъзможността политиците да излъчат власт. Това е голям проблем, не просто заради функционирането на институциите.

Преди всичко липсата на власт родена от партиите е невъзможност да бъдат представени интересите на гражданите и очакванията им към властта в държавата. Служебната власт няма политическата отговорност да представлява социално-икономическите интереси на групите в обществото.

Служебното правителство макар и контролирано от парламента (след новите поправки в Конституцията) не може да бъде санкционирано от обществото. И тук се къса връзката между власт и общество по вина на политиците. Дори малкото подкрепа която им дава обществото те не могат да оползотворят. 
 

- Какъв знак ни дават партиите с кандидат-депутатските листи, след като там разпознаваме скандални лица - провален политик от партията на Цензурата, доцент, който мамеше гражданите по време на Ковид кризата, един измислен лорд, зам. министър на МВР от правителството на Иван Костов, та дори и самият Доган, който изглежда съвсем неадекватен за съвременните реалности?

- Да обявиш края на прехода и да видиш Доган завърнал се в Парламента означава провал за демокрацията. Ахмет Доган е символ от друго време, на Държавна сигурност. Той е белязал началото на прехода.

Участва в демократизацията в най-критикуваната й и компрометирана част – връзката на комунистическите тайни служби и новия ред. Доган е обвързан и е агент на ДС. Това го прави приемлив в ляво, на Изток, в ъндърграунда на прехода, но не и за измеренията на демократична европейска държава.

Разбираемо той се беше оттеглил и това гарантираше живот на харизматичността му сред мюсюлманския електорат. Завръщането му обаче не е в негова собствена полза и той вероятно го знае, не е в полза и на етноса, който вече е променил социално-икономическите си характеристики от преди 30 години.

Концепцията за „Новото начало“ в ДПС е потребността от нова енергия и ново лидерство и Доган можеше да съжителства перфектно с тази ситуация, ако беше приел демократизацията вътре в ДПС.

БСП вкара много екзотика в листите си, но тя не носи нов заряд. След периода на Нинова не се вижда вълна на млади леви, напротив виждаме ретро левицата в ход, която очертава поле в което обществото ще се представлява от лидери в говоренето за антиваксърство, джендъризъм и всякакви подобни формули произведени от кремълската пропаганда.

- Не трябва ли обществото да бъде по-критично и да претендира за тотална подмяна на проваления политически „елит“, който открито мрази и ненавижда? 

- Отношението между обществото и властта е предмет на самата демокрация. На този етап от кризата се интересуваме как се променя обществото? Опасявам се  че вече се трупа обществена умора. Умора не  от демокрацията, а от кризата, но тя ще рефлектира зле в цялостния процес на властта.

От историята на преходите знаем, че когато обществената умора срещне политическия популизъм, демокрацията минава на заден план и се заражда форма на тирания. Властта се концентрира в ръцете на малка група или един човек.

От това рисковано състояние за нацията, могат да ни измъкнат само консолидирани действия на демократичните политици. С цялата обществена критика към тях, те все още имат ресурса да спасят демократичния процес.

- Съществува ли опасност след мантрите за евроатлантическо мнозинство да си докараме кремълско – при подходящи резултати на БСП, Възраждане, ДПС – Москва и ИТН, с мощното рамо на президента Радев, което може да ни изстрелят в съвсем нежелана реалност?

- Разбира се, че това е алтернативата на демократичното и проевропейско развитие на страната. Ако демократите се провалят, те няма да бъдат изместени от невиждан до сега нов играч, а ще е под силата на политическата линия водена от президента Радев. Проруските партии в България могат да бъдат стратегически обединени и допълнени от проект и влиянието на президента.

Алтернативата на демокрацията зрее и расте пред очите ни. Дори отцепниците в ДПС , кръга на Доган се асоциира именно с влиянието на Москва. Подобно развитие няма да е нещо ново. Това вече се случи в някои източноевропейски държави и тук на Балканите.

- Предизвестени ли са според вас нови избори през 2025 година, или все пак ще има варианти за редовно правителство?

- Вариант винаги е имало, волята не е достигала. Суверенът на всичките последни предсрочни избори дава превес и преднина в парламента на проевропейските партии.

Опозицията им до сега беше слаба и разпокъсана, но от последният ден на 50-я парламент видяхме, че с агресивно поведение тя успя. Окупира парламентарната зала и не позволи на демократите да прогласуват решението си.

Ако си спомним началото на този злощастен парламент, той не успя да излъчи демократично управление, защото проевропейският кабинет на Росен Желязков не беше подкрепен от ППДБ и кръга на Доган.

Надеждата е, че в 51-то НС ППДБ ще успеят да надскочат собствената си да я наречем незрялост, а влиянието на кръга Доган в дясно ще бъде ограничено.

Източник: blitz.bg