Трагичната съдба на Мариана Димитрова

Името на актрисата Мариана Димитрова остава завинаги в националното кино с филмите „Осъдени души“, „Мъжки времена“, „Дами канят“ и др.

Оказва се обаче, че най-сияйната актриса от сцената и екрана рядко е щастлива в интимния си свят. Тя е своеобразна жертва и на тримата си съпрузи, макар да се омъжва за всеки от тях по любов – от малка се прехласва по интересните мъже, отличаващи се от тълпата.

Тъкмо този стремеж я въвлича във втория й брак, а в третия я отвежда до фатален финал. На 1 юни 2005 г., Мариана Димитрова се отказва доброволно от живота, без да открие отговорите на вечните въпроси „Какво е любов? Радост или мъка? Или всичко това наведнъж?“. Малко преди това споделя: „Не искам да умирам като чужденка в Америка“.

Тя има колебливи отношения със съдбата още преди идването си на бял свят, което е твърде колебливо. Майка й я ражда в с. Козаревец и двете оцеляват на косъм, но Мариана никога няма да има брат или сестра. Вероятно именно тази липса я подтиква към бурни отношения с околните още от детската градина, където е и първият й двубой с представител на силния пол – сбива се с щуро като нея съседче по маса, което й нанася толкоз силен удар в окото, че завинаги й остава кафяво петно.

В гимназията самочувствието й вече е завидно, тъй като е убедена, че ще стане актриса.

Там тя е изявен лидер – дирижира оркестър, командори випуска на бригада в Девня, понякога плаши юношите с наболи мустаци – толкоз, че никой не смее да я ухажва.

За кратко флиртува с доста разпасан младеж от съседния механотехникум, с когото е и първата й целувка на дежурното романтично място – пейка край Дунав.

Тъй като никак не й харесва, тази случка я отказва да се пробва в секса.

Мераците на мъжете в София, накъдето тръгва с плисираната поличка и бялата риза от училищните рецитали, бързо блокират рефлексите й на кокетка и във ВИТИЗ прави своя избор – Продан Димов. Женят се набързо и Мариана ражда сина им Иво едва 19-годишна, но не спира и за ден. Любовта им трае точно 3 години и се развеждат когато тя завършва академията. Наема гледачки, за да гледат Иво, докато тя пътува заради участия в киното.

Малко по-късно идва и поканата от Едуард Захариев за филма „Мъжки времена“, който се влюбва от пръв поглед в 16 години по-младата от него Мариана. Тя също е омаяна от интелекта му и космополитния му чар, той е нейният Пигмалион. Захариев обаче често се изявява като тъмен балкански субект – ревнува я и обезумява дотам, че гледа подозрително Григор Вачков, когото Мариана нарича „духовен учител“. С него издържа 16 години и отново следва раздяла.

Когато се разделят обаче няма и глътка въздух, нито пък свобода, тъй като следващият й съпруг д-р Игор Куценок, отново я вкарва в клетка.   

Отношенията между тях стават сериозни след развода й и тя бързо забременява с дъщеря им Александра.

През 1996 г. Едуард Захариев умира от рак и тя приема тежко новината.

Мариана изиграва последното си представление у нас през 1997 г., след което е принудена да замине за САЩ, където Куценок да гради кариера.

Първата й среща с Америка е тотален шок – битката за душевно оцеляване няма нищо общо със сладникавите романтични комедии от Холивуд. Сривът в психиката й е смайващ – до степен, в която се пита дали не е  направила най-голямата грешка в живота си. Мъжът й обаче е далеч от идеята да се занимава професионално с нея. Разкъсва се и от мисълта за сина й Иво, който остава в България, тъй като по настояване на Куценок за него няма място в Америка. Написва три книги.

Тя все пак периодично се прибира за кратко в България, за да види болната си майка и да уреди документите на сина си Иво за заминаването му.

Докато Мариана снима с Микеле Плачидо и Ричард Чембърлбейн, никой от журналистите не й обръща внимание, но когато надушват, че битието й в САЩ е съпроводено с душевни терзания, не може да се отърве от тях. Всички те недоумяват как жената с непреклонен нрав се примирява да е епизодик в американската сага на мъжа си.

Големи са вълненията около пристигането на сина й в Америка. Тъй като няма нерви да изтърпи американската елементарност в колежа, Иво става бачкатор на строеж, където пада от високо скеле. Престоят му в болница е тримесечен, а има и риск за живота му. Мариана ежедневно шофира по два часа дневно в посока, за да го види, да го ободрява и убеждава, че и това ще мине. Не след дълго обаче бива застигната от шокиращата новина, че в борбата срещу болката, Иво се е пристрастил към дрогата. Започва поредната й битка в опит да спечели войната. Депресиите й се възраждат и отново я спохождат черни мисли.

Съпругът й Куценок обаче не се трогва от всичко случващо се и категорично й забранява синът й Иво да прекрачва прага на дома им. Заклеймява го като наркоман и не го иска в дома си. заради множеството проблеми у дома, тя отново посяга към цигарите. Според циркулиращите клюки, Куценок иска развод от съпругата си като междувременно я тъпче със силни успокоителни, които я разстройват още повече.

Когато един ден Мариана чака Иво напразно, скитащ се като клошар из българските плажове, а Александра хладно я информира, че ако родителите й се разведат, ще остане без баща, актрисата избира полета към смъртта – от осмия етаж на паркинг в МОЛ, тъкмо навършила 51 години.

Трагичната вест стига до София, където всички са потресени от решението на Мариана, както и от странното поведение на съпруга й. Тя е погребана в България, тъй като това е предсмъртното й желание. Докарват тялото й в ковчег и полагат тленните й останки в Централните софийски гробища.

Източник: Уикенд