Георги Стефанов Стоев става популярен с прозвището си Джеки Стоев, което му носи късмет в живота и растеж в кариерата. Той несъмнено е сред най-обичаните родни режисьори, сценарист, артисти и писатели. Филмът му „Спас и Нели“ му носи огромна популярност, както и мемоарната му книга „Бай дъ уей“. Приятелите му се шегуват, че книгите му се четат лесно – може да се почнат и отзад, и отпред, а може и от средата. Майтапът тръгва от Джони Пенков по време на презентация на творба на Джеки Стоев.

 

Триото Джони, Джеки и Чарли, пък е познато на цялата страна и няма нужда от задълбочено представяне. Психиатърът от филма „Шменти капели“, винаги е имал завидно чувство за хумор, умение да стои над нещата, а когато се налага – да прави почти философски анализ

 

Джеки е роден на 22.03.1941 г. в София, завършил е биология в Дрезден, а преди това същата специалност в Софийския университет. Тази година посрещнал рождения си ден в глад, тъй като прави 15-дневно гладуване, в което време приема само вода, тъй като му предстои заснемането на новия му филм „Аве Мария“. Тъй като снимките ще продължат 3-4 седмици с 12-часов работен ден, трябва да е бодър и в отлично здраве, а единственият начин да го постигне, е с гладуване.

Той подчертава, че гладолечението далеч не е измишльотина и припомня, че всяко животно като се разболее, спира да се храни и пие предимно вода. Не крие, че макар и на 83 години, се чувства в топ форма. Не крие, че обича да получава подаръци, но допълва, че най-много от всичко, обича да го хвалят.

 

Към днешна дата се занимава с два проекта, които задвижил преди 16 години, но не му бил даден шанс да ги развие, тъй като нямал субсидия. В „Аве Мария“ се разказва за една гореща любов по време на студената война, а другият му проект е научно-документален и в него се разказва за телепатията – тема, интересна за всички хора, затова не се съмнява, че ще пожъне голям успех.

 

Не го притеснява това, че българите се нареждаме някъде на последните места в класацията по щастие, тъй като това е свързано с народопсихологията ни – всеки от нас има най-много един комшия, който е по-добър от него. „Как да сме щастливи в такъв случай?!“, пита Джеки Стоев. Според него човек е богат, когато има достатъчно, че да не мисли за пари. Неотдавна гледал филм за фамилията Рокфелер по телевизията и признава, че му станало много мъчно за тези хора…

 

Една от внучките му се самоубива, заедно с децата си, друг внук пък го изяли канибали някъде из Африка… ето това е истинска мъка, заключава Джеки Стоев. Освен това му прави впечатление, че в последно време младите у нас не правят разлика между радост и удоволствие. Макар разликата между двете да е огромна, те ги приемат за едно и също нещо. Докато можеш да получиш удоволствие, радостта всеки сам трябва да си я изработи.

 

Признава, че вярва в предопределеността на съдбата и допълва, че имал приятелка, която гадаела по-добре от Ванга – получавала информацията от „някакви отгоре“. Съжалява, че тя вече не е между живите, за да му разкаже за живота горе, каквато идея имал, но е убеден, че „тези горе“ ни помагат.

 

Старостта не го плаши, не се страхува и от смъртта, дори я определя като нещо абсолютно естествено.

С пиар експертката Диана Дамянова, са два остри камъка, които би трябвало трудно да мелят брашно, ако обаче живееха заедно. Джеки Стоев признава, че макар да са официално женени, не живеят заедно повече от 25 години, през което време се скарали само веднъж, защото играели карти, а тя като хванела карти започвала да се държи не като интелектуалец, а като политик – иска все да е права. В подобни моменти не се интересува от истината, та затова се скарали. Казал й: „Съжалявам, че навремето не се ожених за теб. Ако го бях направил, щях да искам да се разведа. Сега какво да правя?!“. Тя на свой ред е поела ангажимент, никога да не го нарича „идиот“ повече от два пъти дневно, а той почти не й изневерява… Твърди, че ако човек е в командировка или пък пиян, не се брои за изневяра. Дори мисли, че ако никой не знае, не е изневяра.

 

Не вярва тя да му изневерява, защото за целта, трябва да намери някой по-хубав и умен от него. „Хайде, за по-умен, не е трудно, но по-хубав…“, заключава той.

Източник: Уикенд