Народната певица Николина Чакърдъкова, която на 4 септември навърши 55 години споделя, че празнувала рождения си ден няколко пъти с различни групи хора, макар да не е по големите и шумни партита. Правейки си равносметка за отминалите години съжалява за това, че не се е научила да свири на музикален инструмент, както и че няма шофьорска книжка и не може да кара кола.

 

При все, че мнозина вероятно ще кажат, че все още не е късно да стане шофьор, тя посочва, че вече е много по-мъдра и предпазлива от всяка една гледна точка. А и сега страхът надделява над смелостта. Няма за какво друго да е недоволна от живота си, дори и да е изпуснала нещо в годините назад, се опитва да гледа напред и да го навакса. Надява се само да е жива и здрава, за да може да постигне онова, което иска. Душата и сърцето й са тези, които й подсказват от какво се нуждае.

С напредването на възрастта се е научила да живее по такъв начин, че да се предпазва от неприятности. Човек колкото и да тъгува, че остарява, възрастта му дава плюсове. Щастлива е, че е помъдряла и се е научила да живее пълноценно, винаги премисля и претегля нещата, внимателна е…

 

Признава, че когато влязла в групата на 50-годишните била някак тъжна, сърдита и депресирана. Решила, че едва ли не най-хубавото в живота й е минало, но към днешна дата го оценя като твърде наивно от нейна страна. Оказало се, че да си на 50 и 50+, няма нищо страшно, тъй като всяка възраст си има своята красота и привилегии. Неотдавна си говорили с майка й, която скоро навършила 80. Тя й споделила, че в рода й имали две баби столетнички, едната от които издъхнала на 103, а другата – на 107.

 

Всеки от рода им се надява да носи техния ген и да е дълголетник, та не е изключено късметът да се падне и на нея. Смята, че си е взела лошото от живота и оттук насетне й остава само хубавото.

 

Като най-труден момент в живота си определя изпитанията, през които преминала през 2009 г., когато й открили тумор в бъбрека. Щастлива е, че към днешна дата това е само спомен. Винаги си пожелава хубавите неща да са повече и се стреми към това. Виждайки колко близки приятели са си отишли от този свят заради коварни онкологични заболявания, си дава сметка, че човек се ражда, идва на земята с някаква мисия и дните му тук са преброени. Смята, че почти нищо не зависи от нас. Докато сме на този смята, трябва да живеем пълноценно и по правилата, но има неща, които не са ни подвластни. Много хора се борят, но рано или късно земният път приключва. Просто само толкова са им били писаните дни… Не е справедливо, но това е съдбата. Може би ще се видим с тях някъде на друго място, разсъждава Чакърдъкова.

 

Твърди, че не са много хората, които през годините са злоупотребили с доверието й и допълва, че на всички тях е простила, но е прекъснала отношенията си, за да не се повтори предателството. Не смята, че продължаването на отношенията с човек, който те е предал има смисъл, защото след измяната няма как да му има доверие отново. Щастлива е, че в момента е заобиколена само и единствено от верни хора.

 

По повод развода на дъщеря й Мария, Чакърдъкова казва, че няма нищо необичайно в това, нито е първата, нито последната с разтрогнат брак. Спомня си, че когато се омъжвала й казала, че ако не дай си боже нещо се случи между нея и съпруга й, няма да вземе страна, нито пък ще си дава мнението. Достатъчно големи хора са, че да преценят как да продължат живота си, след като 5 години са живели заедно. Към днешна дата двамата са в нормални отношения, говорят си, споделят си грижите за децата. Единственото, което ги помолила при развода било да изчакат една година, без да изпускат жлъч и агресия един към друг – времето лекува. Радва се, че я послушали, тъй като когато нещо приключва, гневът у човек може да обиди и нарани отсрещния.

 

През лятото цялото семейство си отдъхнало 2 седмици в Гърция. Преди си мислела, че това е твърде дълго време за отдих, но признава, че й се е отразил добре. Решили поне два пъти в годината да се събират семейно за по-дълго. Не било лесно с 5 внучета, тъй като непрекъснато си ангажиран с нещо, но пък твърди, че умората била сладка. Нямала възможност да проведе и един спокоен разговор по телефона – едното внуче искало едно, другото – друго… И все търсели баба, нали е Супермен, всяка минута била около тях.

 

Признава, че релаксира най-пълноценно, когато е сам-сама вкъщи. Щастлива е, когато е господар на времето си, може да си изпие спокойно кафето, да гледа новините и да се рее.

 

За тази година е изчерпала квотата си за ремонти на дома – освежила го като го боядисала и сменила завесите. За догодина планира дизайнерско преформатиране на градината, за която отдавна няма време и я е поверила изцяло на грижите на съпруга й.

 

Откакто се помни, все е на някакъв хранителен режим и се стреми да не изпуска положението, за да не стане невъзможен процесът на отслабване. На 55 години обаче осъзнава, че колкото и да полагаш усилия и грижи за себе си, има невъзвратими изменения. Отслабва най-вече за да й е удобно в работата – на участия трябва да е жизнена и тонизирана и няма да е добре, ако не й стават носиите. Когато качи някой и друг килограм, веднага започва да се задъхва на сцената и не се чувства никак комфортно.

Източник: Уикенд