Тази вечер гледахме "Клетниците", Les Miserables (2012), гениален филм, може би най-хубавия филм, който съм гледал.
Сега ще трябва да го гледаме и на кино, а и да запазим билети за оригиналния мюзикъл, който се играе в Лондон от 25 години. Като знаеш какво се пее, е по-лесно. Изобщо не е това, което повечето хора си мислят. Изкъртващо представление, страхотна музика и актьори. Просто оставаш без дъх, както се казва. Няма една слаба секунда, да ти даде да се разсееш някъде или да ти се доспи. 10 от 10 по моята класация. "Клетниците", Les Miserables (2012) е един прекрасен филм! Интересно е как атмосферата на Романтизма е показана със средствата на изразяване през 2012 година, че всичко да звучи актуално. Макар и жанрът да е мюзикъл, вътре няма да намериш нито една лиготия, както повечето хора биха очаквали. Това е един невероятно мъжкарски филм. В него просто се говори за неща, които липсват в нашия живот - любовта, саможертвата, революцията... Съвременната музика (супер гениална!) те кара да гледаш на сюжета като на чисто нов сюжет. Героите са толкова убедително изградени, че съпреживяваш с тях и най-леко загатнатите им вълнения. Някой да ми каже: "Аз не съм романтик!" Ами върви тогава да гледаш "Клетниците", да те видим! Ще виеш като вълчица и ще бършеш сълзи и сополи два часа и половина. Не са ли много два часа и половина? НЕ! Даже са малко. Не ти се иска шоуто да свършва! А и то продължава. Музиката продължава да звучи, почваш да ровиш и да четеш допълнителни материали по темата, пускаш клипчета от Тубата, теглиш саундтраци, изкушаваш се дори да отидеш на истински мюзикъл. И най-феноменалното е, че това се случва в информационното общество. Как Виктор Юго се вмества в информационното общество с неговите Жан Валжан, Жавер, Козета, Гаврош, Фантин и Мариус? Вмества се идеално!!! В момента Русия се вълнува от една драма за един полуинтелигент, който разфасова жена си и оставя трите си деца да се гледат сами. Този случай изважда наяве съществуването на цяла класа от десетки хиляди московчани, които са дошли в столицата, за да станат звезди, започнали са да се занимават с "креативна" работа - копирайтинг например, и сега са се оказали безполезни за обществото, като имат по 3 до 5 деца, но не ги гледат. Когато тези деца им омръзнат, ги изхвърлят през прозореца, примерно. Нямат пари да наемат самостоятелна стая, а живеят с още десетина души в една стая, но имат гледачка за децата (на която не могат да платят). Карат скъпи коли, но нямат какво да ядат. Това се оказва истинска епидемия и е резултат именно на информационното общество. Началото на тази епидемия е хубаво описано от Виктор Пелевин в "Generation "П" преди 14 години. Днес наблюдаваме ужасните последствия от нея. И точно в този момент да видиш как Жан Валжан отдава живота си на едно чуждо дете, дете на проститутка, е много актуално! Бърка директно в раната. Къса сърцето и фърга :-)
Коментирай