Животът на легендарния киноактьор Иван Иванов, превърнал се в истински секссимвол на българското кино през 80-те години на миналия век, бе отнет от масиран инфаркт. Тревожната вест, че сърцето му не е издържало, долетя в сряда вечер.

 

Близки и приятели на актьора споделиха, че седмица преди да почине, той е получил масивен инфаркт в къщата си в Оборище. Съпругата му Петя Силянова го открила паднал до леглото му. Веднага е бил откаран в частната болница. „Уни Хоспитал" в Панагюрище, но положението било много тежко и актьорът изпаднал в кома. За съжаление, лекарите не можели да направят нищо, а Иван Иванов загуби четвъртата си важна битка за живота.

 

През 2012 г. му откриха рак на гърлото. След операции и успешно лечение артистът успя да пребори тежката болест. Гласът му стана дрезгав и по-тих.

Пет години по-късно, уви, ракът отново го покоси. И В този път терапията даде резултат, но актьорът загуби възможността да говори и можеше да общува единствено с бележки, Пишеше, опитваше се да изговаря някои думи, но за съжаление, коварната болест не му даваше мира. Успя да се пребори за втори път за живота си. Прекара тежко и КОВИД-19 и отново оцеля. Сърцето обаче го предаде в края на януари. Негови приятели разкриват, че именно прекараният тежко ковид е нанесъл трайни поражения на сърдечносъдовата му система.

 

Иван Иванов бе истинска легенда и тотална звезда в годините на късния соц. Неговият герой бунтарят Радо от филма „Всичко в любов" за една нощ го изстреля на върха в кариерата. На 28 години синеокият чаровник и все още студент във ВИТИЗ вече е звезда.

Години по-късно, уморен от славата, решава, че не може  да живее в суетата на столицата.

 

„Тръгвам си. Реших. Аз имам среща. И там вали. Какво пък, нека. Тук вече бях, нали?". Така в рими преди десетина години Иван Иванов описа защо е решил да избяга от София и да заживее далеч от суетата в китна къща в спокойното планинско село Оборище, близо до Панагюрище. Там да пийва кротко и умерено домашна ракия и вино, да  хапва салата и да се наслаждава на живота – както той си знае. На къщата, Която бе купил през 1986 г., бе сложил дървена табелка: „Дом за отдих и култура". Месец след като навърши 72 години актьорът, изиграл култови роли и в „Комбина”, „Лавина" и „Мечтатели” си тръгна от този свят завинаги.

 

Иван Иванов бе безкрайно талантлив като артист, бе верен приятел и човек с особен характер. Не мълчеше, когато нещо го мъчеше – но не правеше това публично, а пред близки и приятели. „Младостта ни е с филмите на Иван Иванов, който винаги е бил неотразим. Той винаги е бил и си остана звезда, която свети със собствена светлина, без да се звездее”, споделиха негови по млади почитатели. През последните 15 години предпочете да мълчи, не защото нямаше какво да каже, а защото не бе убеден, че ще бъде чут. Усамоти се в Оборище, там си бе създал малък бохемски кръг от приятели от селото. При него идваха и приятели и колеги от София, които той приемаше с обич и с желание.

 

„Не давам интервюта не за друго, а защото искам да си останем добри приятели, такива, каквито винаги сме били. И не го правя поради това, че се глезя, а защото така съм преценил. Намерих своето място на село. Общувам с хората за т.нар. простички неща. В киното прекарвахме по-голяма част от живота, но и тогава се занимавах с простички неща. Отивах и вършех конкретно, просто физическо действие, подплатено, разбира се, с емоционална. поддръжка.

Бях предан и отдаден на киното. Отивах, свършвах си работата и изчезвах. И тогава не участвах в т.нар. интелектуален елит. Мога да кажа, че моят живот се оказа праволинеен живот. Както се казва: „Каким я был, таким и остался”. Сега единствено се занимавам с живеене.”

 

Това бе изповедта на Иван Иванов през 2015 г. в Дома на киното, когато се честваше 100 годишнината на българското кино. Тогава актьорът за пръв път прие да се срещне със свои почитатели и да наруши публичното си мълчание.

 

„От актьорската професия отидох в друг свят – на думите. Но оказа се, колкото и нескромно да звучи след моите 5 книги, вече не ми се пише. Има такива периоди. Както не ми се играе. Така се случва. Случи ми се в един момент: казах си – ти си направил всичко. Нищо друго не ми остава, освен да остарявам на екран. Не ми се остарява на екран. Нямам какво повече да направя. То е направено. Повече не може. Да чакам следваща роля, да се усъвършенствам? Не, това е", бе болезнено откровен актьорът преди 9 години.

 

В края на 70-те и през 80-те го сравняваха с френския актьор и секссимвол Ален Делон. Дълбоките им сини очи и младежкият чар и на двамата бяха неустоими за дамите от различни възрасти. Самият Иван Иванов обаче не обичаше да го наричат „българския Ален Делон”. Пред приятели се усмихваше, че е българският Иван Иванов.

 

„Иван Иванов е най-красивото лице в българското кино, един от големите мъжкари”, изплака актрисата Милена Живкова, близка приятелка на Иван и на съпругата му Петя Силянова при черната вест за кончината на актьора.

„Комбина” осиротя. Останахме двама! Обичам те, слънце”, написа актьорът Ники Сотиров. Заедно с Иван Иванов и с Ваня Цветкова, той изпълни една от главните роли в хитовия шпионски соцекшън.

 

Покрусен от загубата е и друг приятел и състудент на Иван Иванов – Любен Чаталов. А Любо пък разказа, че двамата с Иван станали актьори съвсем случайно. Иванов е родом от Асеновград. Завършва техникум по механотехника с ниска диплома, заради която не може да влезе нито география, нито в Школата на МВР в Симеоново, нито право, както искал самият той.

През 1969 г. обаче става републикански шампион по джудо. В средата на 70-те години на ХХ век Иван, заедно с Любо Чаталов започнали работа в метеорологичната служба на софийското летище. Там обаче работел и техния приятел Слави, който няколко години кандидатствал във ВИТИЗ но все не го приемали. От слушане на репетициите му Иван Иванов и Любен Чаталов наизустили всички етюди. Накрая Слави ги навил да кандидатстват заедно с него на шега. Минали първи кръг, минали втори, трети, четвърти кръг и все чакали да ги скъсат.

 

„Все успокоявах Иван, че накрая ще видят, че за нищо не ставаме, и ще ни пуснат да си ходим“, откровен е Чаталов.

 

Професорите обаче откриват талант и приемат Иван и Любо.

„Останахме да следваме, защото преценихме, че по-добре да си студент, отколкото да работиш. Все щяха да видят, че за нищо не ставаме, и да ни изгонят.

Във втори курс обаче Иван Иванов засне „Всичко е любов“, аз пък заснех „Игра на любов" и като тръгна – чак до днес... А Иван взе, че си тръгна. По никое време… И ни остави", искрено тъжи Любен Чаталов.

 

„Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. В това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота.., казваше Иван Иванов. Макар че играе известно време на сцените на Младежкия и Военния театър, той не се смяташе за театрален актьор, а за киноактьор. И наистина камерата го обичаше, големият екран също.

 

Триумфът му в киното е с ролята на Радо във „Всичко е любов" на режисьора Борислав Шаралиев през 1979 г. Изпълнението му носи награда за дебют на Съюза на българските филмови дейци. Горещите любовни сцени между Иван Иванов и Янина Кашева също са сред емблематичните в българското кино. На Радо по някакъв начин приличат героите му от следващата ударна поредица филмови хитове: Асен в „Лавина" (1982) на Ирина Акташева и Христо Писков и Вас в „Комбина" (1982) на Никола Рударов, където са идеалната двойка с красавицата Ваня Цветкова, Траян от „Мярка за неотклонение" (1983) на Мая Вапцарова, когато Иван е само на 32.

Интересен образ е Марин Маринов в „Стената" (1984) на Емил Цанев. Той е млад специалист, икономически директор на строежа на язовирна стена, който вярва в дисциплината и финансовия ред.

 

Иван Иванов се бори хем срещу системата, хем срещу себе си. Вече му е доскучало от амплоато на секссимвол и бунтар. Въпреки това приема ролята на младия учен Сашо с революционен дух в сериала „Нощем с белите коне”. на Зако Хеския, който се превръща в телевизионен хит. Другите му ангажименти обаче са в поръчкови продукции - капитан Илиев в „Ударът“ (1981), Симеон в „Борис I (1985), на Борислав Шаралиев, както и обилно награждаваната роля на

бащата на българската социалдемокрация Димитър Благоев в „Мечтатели” (1987) на Иван Андонов.

Последният филм, в който се снима преди промените на 10 ноември, е „8% любов” на Владимир Краев.

 

Краят на 80-те е особено тежък период за Иван Иванов. Още ненавършил 40

години, изведнъж актьорът се почувства стар и ненужен. Българското кино е в криза и забравя за един от големите си талантливи и обаятелни актьори. След 1989 г. Иван Иванов и другите щатни актьори към Киноцентъра – Джоко Росич, Любен Чаталов, Филип Трифонов, Павел Поппандов, са уволнени.

 

Иван едвам свързва двата края и сериозно си мисли дали да не започне работа като охранител в бинго зала. Изкарва по някой лев от участие в чуждестранни продукции като „На лов за червения октомври” (1990), започва да дублира филми. Печели субсидии за няколко филмови сценария, но така и остават незаснети, защото няма достатъчно пари.

 

Звездата от „Всичко е любов“ отива в началото на 90-те на гости при приятел в САЩ, където стои около 2 месеца. Работи като бояджия, чисти апартаменти, боядисва врати, кастри дървета. Успява да спечели малко пари. Съпругата му талантливата актриса Петя Силянова е на щат в театър „София" и успява да издържа семейството. Тя е плътно до Иван и му вдъхва кураж да не се предава.

 

В средата на 90-те той се завръща в киното в сериала на режисьора Румяна Петкова „Гори, гори огънче“. През 1999 г. играе трафиканта Пацо в „Стъклени топчета“ на Иван Черкелов. През 2002 г. е бос на мутрите в „Асистентът“ на Илия Костов. В „Другият наш възможен живот“ на Румяна Петкова се завръщат на екран заедно с Ваня Цветкова – той е емигрантът Лъчезар. През 2007-а се появява в тв сериала на БНТ „Врабците през октомври“ на режисьора Анри Кулев.

 

„Щом осъзнаеш, че нещо ти се е случило, трябва да имаш доблестта да го приемеш, да се научиш да казваш „Да”! Тогава всичко, което ти се е случило, става съществено. В един човешки живот няма нито миг несъщественост”, написа актьорът легенда. А от всичко той най-много се плашеше от невежеството.

„То е в основата на всички беди, то ражда всичко грозно. С него не можеш да се бориш.”

 

- И... се слагаш в обувките – чистите.

И... се пъхваш в ризата – бялата

И... погалваш с ръце сърцето си – топлото

И... му даваш кураж да

върви, да тупти...

То си знае посоката.

 

Любовта между Петя и Иван пламва във ВИТИЗ

С първата си съпруга, която е медицинска сестра, Иван Иванов не живее дълго. От нея обаче има син Георги, който е кадърен юрист и работи в съда. Преди 6 години Георги и жена му станаха родители на малкия Георги. Втората съпруга на актьора - актрисата Петя Силянова, е голямата му любов. Двамата живяха заедно над 40 години. Любовта им пламва във ВИТИЗ, където учат заедно в един клас. Съвместни репетиции, спектакли и така искрата на любовта покорява младите артисти едновременно.

 

„В трети курс започнахме репетиции на изпитните ни спектакли. В „На дъното” по Максим Горки, Иван играеше Сатин. В същото време беше избран да снима „Всичко е любов”. От ВИТИЗ не го пускаха. Тогава той каза: „Напускам класа. Искам да снимам в този филм". Слава богу, стигна се до споразумение – няколко дни снимки и после репетиции. А ние пък трябваше да продължим репетициите. И аз много самоотвержено реших да репетирам вместо него.

 

Научих текста му, подавах важни сигнални реплики, движех се по мизансцена...

Да върви работата. Нали сме колеги, нали сме приятели”, разказа Петя Силянова в свое интервю. Двамата вдигат скромна морска сватба в Созопол през юли 1983 г. А когато се ражда синът им Стефан, Иван е на снимките на филма „Нощем с белите коне”.

 

„Дойде при нас сутринта в болницата да ни види и отиде на снимки, а там им казал: „Роди се Гетсби!“, разказа Петя. И двамата подкрепят сина си в избора му да стане рапър и режисьор. Като певец е известен с артистичния си прякор Wosh МС. Петя и Иван единствено не са особено сигурни, че Стефан трябва да участва в шоуто „ВИП Брадър”, но в крайна сметка подкрепят влизането му в Къщата. Стефан спечели риалити формата през 2018 г., а миналата година стана и татко. Заедно с приятелката му кръстиха сина си Иван, така че във фамилията расте още един Иван Иванов. Актьорът бе много щастлив от раждането на второто си внуче, кръстено на него.

 

„Всичко е любов“ го превърна в лгенда

Филмът „Всичко е любов“ от края на 70-те години разбива социалистическия реализъм и показва едно друго лице на живота и на любовта. Лентата не само превръща Иван Иванов в звезда, но вдъхновява много млади хора да се борят за любовта и за своя път в живота и да не се отказват при най-малката трудност. Филмът е вдъхновение и за деца в неравностойно положение.

 

Героят на Иван – Радо, е дете на разведени родители и живее в трудово-възпитателно училище. Там е известен с това, че е много добър, както на гладко бягане, така и с препятствия, което особено помага при бягането му от училището. При едно от тези бягства до София се запознава с Албена – момиче от добро семейство. Между тях се заражда любов. Албена забременява. Семейството й не одобрява връзката й с Радо и майката я принуждава да направи аборт.

Радо усеща, че нещо не е наред и отново бяга от училище. Когато пристига в София обаче, вече е твърде късно – Албена е сломена, а майка й се обажда в милицията да приберат беглеца. Двама влюбени от два свята избират своя път в любовта. Той рискува и бяга, за да я спаси. Тя се страхува и бяга, за да я изгуби. Смелостта и надеждата, честността и страхът, тревогите и „помощта“ на родителите се объркват в една силна история, в която и красотата, и опасността – всичко е любов.

 

„Иван Иванов е човекът, който е изиграл много важна роля в моя живот, както и филмът „Всичко е любов“, изненадващо призна преди години Христо Стоичков. В годините, когато се оказа, че годишният доход на Иван Иванов е под 60 лева – пари, които получава като авторски права от филмите, Камата успя да убеди премиера Бойко Борисов и неговото правителство да отпуснат персонална пенсия за заслуги на големия актьор. Така поне държавата успя да съхрани достойнството на един от значимите си творци. Легендарният футболист пък пожела Иван Иванов да участва в документалния филм за него „Стоичков“, а на премиерата на документалната лента великата осмица подари на Иван Иванов едни от най-ценните си реликви – маратонките, с които игра на САЩ 94 и фланелката от четвъртфиналния мач с Мексико. „Непрана!“, както подчерта Ицо. „Обичам този човек!“, успя да каже тогава Иван Иванов, просълзен от жеста.

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!

Източник: Уикенд