Известният композитор, цигулар, пианист и актьор Андрей Дреников почина преди дни на 73-годишна възраст. Поколения деца израснаха с песните „Улица крайбрежна“, „Нашето бебе“, „Песен за приятелството“, „Балонче“, „Мечо“, „Песен за малчуганите“, „Песен за мечтите“, „Какво си, приятелство мое“, „Песен за космонавта“.
Макар причината за кончината му да не бе официално съобщена, запознати издават, че преди около две години са диагностицирали маестрото с рак на простатата. Уж се повлиял добре от лечението, но преди около месец здравословното му състояние внезапно се влошило.
„Обичайте се, мили хора, бъдете добри! Подпирайте се, давайте си по едно рамо в тези прекалено трудни времена!“, казваше Анди през последните години от живота си. За многобройните си роднини, приятели и колеги той бе известен с добротата си и с таланта си. Андрей Дреников много се гордееше с гените си и посочваше, че е родственик с Бачо Киро и Александър Дюма-син.
Той се изявяваше и като импровизатор, певец, драматичен и комедиен актьор, шоумен и автор на голяма част от текстовете на своите песни. Композираше от ранна възраст в различни жанрове. Творчеството му обхваща стотици детски песни, музика за над 110 постановки за драматичен и куклен театър в София и страната. Написал е музика за много радио- и телевизионни новели, филми, предавания. Като композитор и изпълнител изнася стотици концерти за деца и възрастни със своя музика.
Получава награди за театрална музика, над 40 награди за детска музика и награди за естрадна музика на различни поп фестивали. Автор е още на балет-приказка, пиеси за цигулка, пиано, виолончело и други инструментални композиции.
„Загубих брат си - прекрасният човек и творец Андрей Дреников! Отлетя, както беше песента му в отвъдното! Ще го помним с добрината и любовта към децата и хората! Да почива в мир!“, написа във фейсбук пианистът Иван Дреников.
Родителите на Андрей и Иван – Жана Даскалова и Петко Дреников, са изключително талантливи музиканти. Те са сонатна двойка – пиано и цигулка. Интересно е родословното дърво на фамилията. Дядото на Андрей по майчина линия – Андрей, на когото е кръстен, е внук на Бачо Киро. Отгледан е от най-малката дъщеря на Бачо Киро – баба Димитра. Дядото отива да следва медицина в Монпелие.
Там се влюбва от пръв поглед във французойката Валери Дюма. Тя пък е внучка на писателя Александър Дюма-син. В началото на миналия век дядото на Андрей довежда съпругата си в България и се установяват в Дупница. Дреников цели 45 години работи в театъра като композитор. Кариерата му на театралната сцена започва през 1979 г., а две години по-късно е поканен от корифея на българския театър Любен Гройс за музиката на пиесата „Театър, любов моя!“ от Валери Петров в „Театър 199”, с участието на Славка Славова и Таня Масалитинова.
„В живота си винаги съм казвал, че много уважавам амбициозните хора, но почти ненавиждам болно амбициозните. Имах много щуро детство, палувах и играех на воля и въпреки това при страхотна конкуренция бях приет първи в музикалното училище и трети в Консерваторията, след Минчо Минчев и Димитър Данчев. Имам прекрасни спомени от младежките си години, защото общувах с невероятни музиканти. С Емил Чакъров бяхме приятели и два пъти сме свирили с него двойни концерти за цигулка – от Моцарт и от Вивалди. След това всеки пое по своя път, защото Съдбата е различна и разнолика за всеки“, казваше Андрей Дреников.
Поклон пред паметта му!
Източник: Уикенд
Коментирай