Диабетът и тъгата погубиха легендарната режисьорка Ласка Минчева. Не се предаде до последно

Ако животът на легендарната режисьорка Ласка Минчева можеше да бъде описан с няколко думи, те ще са телевизия, несломим дух и безкрайна мъка. Тя посвети целия си живот на телевизията в романтичните й години като дясна ръка на Хачо Бояджиев, но прекара последните си години прикована на легло от инсулт и напълно сляпа след прогресивно заболяване на очите. Господ се смили над нея и я прибра при себе си навръх Богоявление.

„Диабетът я погуби. От 4-5 дни се чувстваше много зле. Захарта й падна рядко, кръвното й събра границите. Идваха и от Бърза помощ. Преди това фолклорният певец Николай Славеев ходи специално до Турция да и донесе много скъпи инжекции, но и те не помогнаха. Отиде си няколко дни преди рождения си ден, когато щеше да навърши 83. Много ми е мъчно. Толкова се бяхме сближили, че бяхме като сестри. Душата си даваше за телевизия", разказа жената, която от две години денонощно се грижеше за Ласка Минчева.

Племенникът на режисьорката Атанас Михайлов изцяло бе поел финансирането на грижите за леля си.

Ласка имаше силен характер и беше свикнала сама да управлява живота си. Открай време е известна с това, че е пестелива на думите, но затова пък – много дейна в работата си. С нея са свързани кариерите на най-добри те ни поп изпълнители и големи културни събития и формати като „Мелодия на годината”, „Златният Орфей", „Ален мак, новогодишните програми на БНТ от златното време на телевизията. В края 90-те, когато се пенсионира от телевизията, също не стои без работа – нейно дело са грандиозните концерти на телевизия „Планета” в НДК, снима предавания за певците на „Пайнер“, макар и да гледа с нескрито снизхождение на чалга величията.

Тя бе дясната ръка на Хачо Бояджиев – двамата бяха невероятен творчески тандем. Започва работа с легендарния режисьор, когато тя самата е едва на 24 години. По онова време Ласка още следва оперно сценично майсторство и тонрежисура в Букурещ, а Хачо Бояджиев току-що се е завърнал в родината от Канада. Харесва я как работи и се оказва щастливата й звезда. Учи я на максимализъм в професията – винаги да дава най-доброто от себе си и да изисква същото от останалите. И макар че двамата са два остри камъка, се оказва че заедно мелят добро брашно. Замесват най-добрите ни забавни програми от времето на соца.

По време на записите на тв сериала „По хълмовете на времето” поставят в студиото на продукцията телефони -„петолъчки”, следят работата на Ласка, прослушват записите й.,

Друг път заради едно закъснение по време на запис на Тодор Живков за новогодишна програма едва отървава уволнението – изгонват я, че закъсняла. А сама отглежда детето си и работи почти денонощно. Животът й минава в телевизията, с изтощителни смени, в постоянен стрес. Срещу всичко това я пенсионират с 219 лева пенсия. Оттогава са страданията от диабета и постепенната загуба на зрението й. всичко се отключва след 2008 г., когато кола я помита, докато пресича на пешеходна пътека.

А някога очите й ни дадоха специален поглед към БНТ. Попада там през 1965 г. Благодарение на нея десетилетия се радвахме на прекрасни музикални предавания. Тя има почти всички международни и национални награди – „Златна Прага” за камерна музика, „Златният Орфей” за цялостно творчество и отразяване, „Радуга” от Москва, от Монтрьо, Швейцария...

Преди 7 години легендата на българската телевизия и шоу продукции бе сполетяна от най-голямото нещастие – единствената й дъщеря Вихра Смилова бе тежко болна и гаснеше пред очите й. Тя също дълго време е работила в БНТ, занимавала се е с пиар, но останала безработна. 51-годишната жена бе повалена от страшно онкологично заболяване, с инсулт и парализа. С неимоверни усилия и с помощта на приятели Ласка успя да я настани в хоспис. Състоянието на Вихра обаче беше изключително тежко и лекарите се бореха само да облекчат болките й.

„Някои си мислят, че съм милионерка, но това не е така. Нищожната пенсия от 200 и кусур лева не стига за нищо и не съм в състояние да откликна на нуждите на дъщеря си в този момент”, сподели тогава покрусената Ласка.

Болестта отнесе младата жена в небитието, оставяйки на сиротната майка имотни неразбории, които едва не я изхвърлят на улицата в старостта й.

Вихра никога не се е омъжвала, след смъртта на баща й – балетистът от операта Ненчо Смилов, преди 30 години, с когото Ласка била разведена, двете жени остават абсолютно сами. А когато два и голямата беда, на адекватна реакция, грижи и помощ от държавата не може да се разчита.

След като не можа да измоли милост от Бога за единствената си дъщеря, Ласка напълно рухна. Точно на същата дата, само че година по-късно, самата тя попада в Окръжна болница – Бургас с инсулт и парализа на лявата половина на тялото. Тогава лекарите не даваха прогнози колко месеци или години ще продължи възстановяването й. Цели 7 години Ласка се бори за живота си. Навестяваха я приятели и не пропускаше да се чуе по телефона с колеги. Обичаше да й четат книги и беше луда за телевизия. Не пропускаше да слуша новините и да „гледа” стойностни филми с превод.

Преди да я повали инсултът, обичаше сама да пазарува с помощта на йоркширско териерче, което я водеше. Придвижваше се с тояжка, а по подскоците му усещаше стъпалата и праговете на тротоарите. Въпреки всичко тя не си позволи да хленчи и да се самосъжалява. „Каквото - такова”, отсичаше Ласка.

Няма да забравя юбилейния концерт на Българското национално радио за неговата 80-годишнина през 2015 г., когато Ласка ни помоли със свой колега да я придружим в зала 1 на НДК. Тя питаше къде точно са разположени артистите, какви са декорите, осветлението и сякаш наистина виждаше случващото се на сцената. По това време някъде покрай гостуванията в дома й тя сподели своята голяма тайна. През всичките тези години Ласка е крила една безкрайна разяждаща тъга. Баща й Георги Минчев е разстрелян с поета Никола Вапцаров на гарнизонното стрелбище.

„Нямам спомен от баща си. Била съм на 6 месеца, когато са го разстреляли. Бил е само на 32 години – млад, хубав. Когато съм се родила в мразовития януарски ден на 1942 г., той е бил нелегален и дошъл да ме види. Полицаят Никола Гешев бил пуснал копои да го следят кога ще дойде. Живеели сме в „Лозенец” в приземния етаж на една къща. Със самото влизане още на вратата са го арестували, даже не е стигнал до кошчето ми, за да ме види.

Веднага след разстрела майка ми Мара Михайлова ме е изпратила в Бургас при баба ми. Естествено, тя не ми е разказвала нищо, щадяла ме е. При нея съм била до постъпването си в първи клас.

Започнала съм училище на 6 години. Това, което съм чувала, а то е много малко, е от мама”, разказа ми самата Ласка Минчева.

Веднъж Ласка пътува в Чехия на турне с хор „Бодра смяна“. В Прага ги разпределят да спят по домовете на хората. Случайно попада в семейство на момиченце, чийто баща е бил колега на баща й в Минно-геоложкия институт, където Георги Минчев е завършил минно инженерство. От този човек Ласка научава, че баща й бил ръководител на нелегалните българи в Чехословакия. Като завършил, е станал деловодител, но продължил да работи като активист в антифашисткото движение и обикалял из цяла България по задачи. Бил е човекът, който

правел канала за оръжие. Арестували са всички от Централния комитет – той е бил един от последните закопчани и процесът е траял дълго. Гешев е бил безпощаден към тях. Когато съдията казва последната си дума и разбират че ще бъдат разстреляни, майка и написала писмо и хукнала да го носи на царя за помилване. Когато се върнала, те вече били разстреляни.

Ласка до последно пазеше това писмо

На библиотеката в хола и по стените бяха окачени снимки от онова време: родителите й – млади и влюбени, баща и с шапката тип „борсалино", каквито са се носели, снимката от полицейското му досие...

Майката на Ласка, която била шивачка, е шиела тоалетите на жената на Трайчо Костов. Името му също фигура в процеса. Той оцелява и по-късно е зам.-председател в няколко поредни правителства. Известен е като един от създателите на Народния съд и участник в репресиите след 1944 г.

Самият той става жертва на режима и при една от чистките в БКП след показен 4 политически процес през 1949 г. е осъден на смърт и обесен на 16 срещу 17 декември същата година. Посмъртно е реабилитиран.

Ласка ходила да търси протоколи по делото от архивите, но много от документите липсвали там. Половината от следствените документи са били фалшиви, писани от полицаите, защото

никой не е казал и дума по делото, което е било поръчково. Единствено Вапцаров не е издържал на мъките и проговорил отчасти. Нещата не стоят така, както са в делата от 1942 г. Шестимата са били жестоко инквизирани с нагорещени железа. До такава степен са били измъчвани, че не са знаели какво говорят.

Когато влачели Георги Минчев към гарнизонното стрелбище за екзекуцията, краката му са били прекършени, ноктите изпочупени и е оставял кървава диря. На разстрела е бил приклекнал. Двама са го държали за ръцете.

Ласка Минчева избягваше да разказва тази история. Дори и колегите й в телевизията не бяха чували за нея. Умишлено не казвала, защото не искала да я съжаляват за това, че е сирак и да чувства някакво снизхождение към нея и работата й.

Източник: Уикенд