Дамян Дамянов – осиновеният син на комунистическото величие Райко Дамянов (зам.-председател на Министерския съвет от 1950 до 1962 г. и член на Политбюро от 1945 чак до 1962 г.) угасна в бедност и нищета в столичен хоспис. В края на дните си той нямаше свой дом, а преживяваше от символична пенсия и подаяния от приятели.

 

Дамян, който нашумя с поредицата си сензационни интервюта за фамилия Живкови и върхушката на БКП, се надявал, че един ден добри хора ще съберат достатъчно пари за инвалидна количка, с която да се разхожда и да контактува с малцината си приятели. Мечтите му така и не се реализирали, защото средства се набирали трудно, отделно съдбата не му дала никакъв шанс за оправяне и в ранните часове на 15 март душата му се преселила в по-справедливия свят.

 

От Нова година насам Дамян Дамянов тотално го закъсал със здравето. Почти не се хранел, но поръчвал на близките си да му носят различни видове храна, защото тази в хосписа не ставала за нищо. Хладилникът му преливал от всевъзможни продукти, които така и останали неконсумирани.

Дамян бил неузнаваем – измършавял и парализиран от кръста надолу. „Единственото, което можел да прави, било да ръкомаха с ръце. Всички били категорични, че „неговото не е живот“, единствено той кроял планове за бъдещето, въпреки безизходното си положение.

 

Кончината не била изненада за малкото му верни приятели, които със собствени средства организирали опелото и погребението му на Централните софийски гробища. Те не могли да се свържат със сестрата на единствения в страната министър на културата, просъществувал като такъв само за един ден, която по думите на едни живеела във Франция, а на други – в Германия.

Дамян не общувал с нея повече от 30 години. Нямал представа къде и с какво се занимава кака му. Тя също не се интересувала от житието му. Така се стигнало да освобождаването на тялото от моргата от негов близък, който пък се сдобил с копие от смъртния акт, защото оригиналът се полагал на кръвни роднини, каквито нямало.

 

След смъртта му станало ясно, че единствените му спестени пари, са около 1 200 лева.

 

Дамян Дамянов, макар и наследник на голямо „червено“ величие, макар и човек, който е обиколил целия свят, ял и пил от най-хубавите мезета и питиета няма никакво движимо и недвижимо имущество.

 

Огромният  тузарски апартамент на ул. „Сан Стефано“, близо до телевизията, обитаван от фамилията преди промените от 1989 г., отдавна принадлежал на наследниците на Атанас Буров. Същата съдба имали и двата гаража с размери на малки апартаменти, в които се помещавал цех за производство на хляб и хлебни изкушения. Според градската легенда Дамян Дамянов доброволно се съгласил да се изнесе от просторното жилище, като запази правото си на доживотно живеене в един от т.нар. гаражи.

 

Пред различните си познати той излизал с разнообразни версии. На някои се жалвал, че е прокуден от адвокати на фамилията Бурови заради „червената“ си  принадлежност. На други обяснявал, че е дал под наем гаражите, за да оцелява в трудните за него времена, като се е пренесъл да живее в гарсониера, а жилището продал и похарчил парите за храна.

Пред повечето познати споделял, че живее много тежко, защото всички шансове за намиране на читава работа се провалят, макар че говори няколко езика и има връзки къде ли не.

 

Дамян Дамянов обяснявал, че не си дояжда, защото разчита единствено на пенсията си. Поради тази причина обикалял заведенията в центъра на София и хапвал каквото има останало по масите. Думите му будели съчувствие у хората, които му давали по някой лев или пък директно му носели храна в „квартирата“ – жилище с неизяснен собственик.

 

След тежкия инсулт и престоя в няколко хосписа вече никой не бил в състояние да разбере кога говори истината и кога послъгва. Възрастният мъж се оплаквал, че никъде не се грижат добре за него. Настоявал да е сам в стаята, защото другите мъже му пречели. Докато имал сили, крещял по новодошлите и обвинявал персонала, че оставя вратата отворена, за да не настине.

Набеждавал ги, че хапват от портокалите и бананите, което не отговаряло на истината.

 

„Имах един много хубав живот, но това беше преди идването на демокрацията. Дните ми бяха вълшебни, приказни. Имах най-доброто от най-доброто. Жените сами ме търсеха, сред тях имаше и актриси, които са популярни и днес. И изведнъж какво – хоспис, но поне се грижат за мен. Сам няма как да се справя, нито някой може да ме гледа. От време на време идва по някой приятел и толкова. Радвам се и на телефонно обаждане, защото то е контактът ми с околния свят. В бъдеще бих желал да пиша, има какво да кажа на хората. Знам всичките тайни на фамилията Живкови, понеже израснах с Людмила и Владко“, обясняваше Дамян, който до последно припечелваше по някой лев с разказите си за Тодор Живков, Мара Малеева, Людмила Живкова, Иван Славков и другите членове на „червения“ клан.

 

Историите му за половата мощ на Тато, който се тъпчел с тестиси от бикове,  за да „вдига самолета“, често се повтаряли в медиите. Понякога синът на Райко губел нишката на събитията и прескачал от тема на тема, като за достоверност на историите никой не можел да гарантира напълно.

 

Припомняме, че през целия си активен живот Дамян се интересува от политика, социология, култура и история. Сладкодумникът е бил министър на културата за един-единствен ден през 1990 г. в кабинета на Андрей Луканов. Освободили го още на следващия ден. Завършил е с отличие „Философия и история“ в Софийския университет, магистър е по философските науки. 10 години е работил в Института по философия, след това в Института по изкуствознание, в Министерство на културата, бил е съветник на двама министри – Кръстьо Горанов и Димо Димов. Работил е в Централното управление на БАН с акад. Благовест Сендов и други учени.

Източник: Уикенд