Анастасия Мозер: Българките са много модерни, но невинаги елегантни

Анастасия Мозер е изживяла много тежко кончината на близката си приятелка и съратничка Петя Ставрева, която бе покосена от скоротечен рак и напусна този свят през май, малко след като стана народен представител от ПП-ДБ.

Почетната председателка на „Обединени земеделци“ се е затворила в дома си в Щатите, където живее от години, а от партията й са категорични, че е в добро здраве, въпреки достолепните й 87 години. Нещо повече – те очакват през пролетта Мозер да се прибере в България.

 

„Тази пролет г-жа Мозер не успя да дойде до София, но я очакваме през  май 2025 г. Много иска да отиде да се сбогува с Петя, която я наследи в партията. Тя се чувства добре, но полетът от Америка е дълъг и има риск за изостряне на някои болежки, заради това реши да пропусне, но ако се чувства добре ще дойде през следващата година“, казаха от партията. Мнозина в политическите среди обаче се съмняват, че славната земеделска лидерка ще се завърне пак в родината си.

Д-р Анастасия Георгиева Димитрова – Мозер, е славна фигура в родната политика в годините на прехода. Тя е главен секретар на БЗНС от 1992 до 1997 г. и народен представител в 37, 38, 39 и 40-то НС. В онези години земеделците са сериозна политическа сила и неизменно попадат в парламента най-често в коалиция със СДС. Родена е на 30 юни 1937 г. в София. Дъщеря е на видния български политик Георги Димитров – Гемето (лидер на БЗНС – „Пладне“) и на Мария Димитрова. Заедно с родителите си емигрира от България в края на 40-те години, след като не се подчинява на новата комунистическа власт и най-вече на съветското присъствие.

 

Като дъщеря на видния български политик още от ранно детство Анастасия Мозер има възможността да наблюдава ключови процеси в политическия живот на българското общество. Години по-късно, когато се завръща от живот в чужбина, Анастасия Мозер сама се впуска в политиката, като продължава завета на баща си с новото превъплъщение на БЗНС и става народен представител в продължение на 4 години.

 

Животът й е изпълнен с перипетии, които тя разказва в книгата си „Щрихи от един живот в трудно време“ - документ, свидетелстващ за три етапа от българската

история. Той засяга някои от най-травматичните и все още будещи спорове събития, определили пътя на България от царство, през народна република към демокрация и членство в ЕС и НАТО. Това е разказ за една изключителна съдба в едно тежко и изпълнено с перипетии време.

 

Бащата на Анастасия е лекар-рентгенолог, работил е доста време в Александровската болница.

 

Земеделец и депутат от Ловеч. През 1942 г. е осъден на смърт поради това, че БЗНС се обявява против съюза с Хитлер. Когато отиват да го арестуват, успява да избяга. През войната е в Близкия изток, откъдето действа много сериозно за България. Тя в този момент е вражеска на демокрацията страна. Но той чрез радиото, в което участва, прави така, че хората да разберат, че българският народ е на други позиции.

 

„След 9 септември 1944 г. е посрещнат по един грандиозен начин още на границата. Това веднага го поставя в полезрението на комунистическата партия. Защото Земеделският съюз, който тогава е бил със 700 000 членска маса и 300 000 младежки съюз, почва сериозно да ги безпокои. И комунистите тръгват срещу баща ми – като лидер на този Земеделски съюз. Забраняват му да участва в последния събор на земеделците в Плевен. Поставят го под домашен арест. Той обаче успява да се изплъзне. Нещо, което е изключително, защото ние тогава живеехме на третия етаж в

къща на столичната ул. „Граф Игнатиев“. Имаше милиция пред нас – горе, долу, отпред. Но той успява да се изплъзне на милиционерите – както на полицаите преди това! Помага му майка ми. Това е описано в биографията на баща ми, която е написана от моя съпруг Чарлз Мозер. Баща ми бяга от къщи на 23 май 1945 – вечерта. На другия ден е било празник - 24 май. Мама видяла, че единият от входовете е без охрана, и казала на баща ми. Тате излязъл от вратата, качил, се на асансьора и слязъл долу. Заминал за Америка с редовен паспорт. След като тате напуснал, майка ми била арестувана и изтезавана цял месец. Но след това,  слава богу, успя и тя да замине при него“, споделя личната си история г-жа Мозер.

 

Тя заминава за Щатите през1962 г., по времето на Хрушчовото размразяване. Разделена е с родителите си в продължение на цели 17 години. „Брат ми така и не ги видя повече – той почина през 1956 г. През 1952 г. мен ме изключиха от всички училища завинаги, но година по-късно все пак ми разрешиха да се явявам като частна ученичка. И така завърших гимназия. След това пък не ми даваха работа. За нас, децата на „враговете на народа“, нямаше никаква работа. В началото кандидатствах в университета. Но там на списъците пишеше: деца на врагове не се допускат до изпит. Почнах да работя в цех на Централния кооперативен съюз, надомно шиех копчета преди това. С много зор ме взеха в тоя цех на ЦКС. Работех на преса за капачки. Редовно подавах молби да ми се даде разрешение да замина при родителите си. Но непрекъснато ми отказваха. И после през 1962 г. изведнъж ми разрешиха. Заминах за Вашингтон, където живееха моите родители. Там завърших висшето си образование“, признава легендарната земеделска лидерка.

 

Мозер получава бакалавърска степен по френски език и магистърска от Института за езици и лингвистика към католическия йезуитски университет „Джорджтаун“ във Вашингтон. След това получава докторска степен по романски езици от университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон. Работи като журналист за  „Гласът на Америка“.

 

Завръща се в България през 1992 г. след дълги години в емиграция. Тя е основател и лидер (до 2011 г.) на партията БЗНС – Народен съюз (след 2008 г. „Обединени земеделци“). От 2008 до 2011 г. е лидер на партия Обединени земеделци. Директор е на вестник „Народно земеделско знаме“. Стига дори до заместник-председател на Народното събрание, когато за такива се избираха реални политически фигури, а не недоразумения.

 

Със съпруга си Чарлз се запознава на вечеря у сръбски емигранти във Вашингтон. Нашенката си представяла, че ще види някой скучен белобрад професор, но той се оказал младо чаровно момче. През 1968 г. двамата се венчават в протестантската църква „Свети Агнес" във Вашингтон, но по настояване на младоженката правят и втора церемония в източноправославния сръбски храм „Свети Лука“.

 

„Съвместният ни живот започна доста трудно. Ходех на работа, учех и домакинствах, а Чарлз си стоеше вкъщи и смяташе, че единственият му ангажимент е да пише научните си трудове. Един ден ми кипна и му казвам: „Да не си мислиш, че си взел за жена една българска слугиня?!“, признава земеделската лидерка.

 

Анастасия Мозер все още е суетна като 18-годишна девойка. Колекционира скъпи бижута. Има цял гардероб модни обувки. Доверява, че е наследила тази „мания“ от майка си, която навремето склонила да се омъжи за Г. М. Димитров, само след като й обещал, че всеки месец ще й купува по чифт обувки.

„Старая да съм прилично облечена. Защото, гледайки някои от коментаторите в изборните студия, бях много неприятно изненадана, че имаше и облечени с така модерните дънки с дупки. Това според мен е подигравка.

Все пак човек трябва с уважение да се облича. Аз съм следвоенно поколение, когато и да искаш, не можеше да си намериш прилична дреха. Затова ми е обидно, като ги видя облечени с тия дупки. През тия трудни времена не сме ходили със скъсани дрехи. Имах едни обувки, много пъти кърпени, за да не ходим скъсани. Казала съм, че българките са много модерни, но невинаги елегантни. Да си модерен, не значи да си елегантен. В Америка пък има дебели жени, с едни опънати по тях клинове, или направо облечени с къси панталони. Понеже са модни, стават все по-къси“, коментира достолепната дама.

 

Бившата депутатка и днес запазва младежкия си дух, тъй като доскоро спортува почти всеки дени шофира сама колата си в САЩ. Сега, когато годините й напреднаха, се оправя по-трудно и почти не излиза от дома си във Вашингтон.

 

„Българските партийци трябва да разберат, че от политически егоизъм няма полза. Че демокрацията значи да привличаш, не да отблъскваш. Дори на тези избори можеше да има още по-добри резултати за демократичната общност, ако тази аксиома бе възприета от всички. Това разделение вдясно само вреди, защото някой се мисли за много голям, а пролича какъв точно е капацитетът на тези хора. Но от време на време личностите изчезват и надделява посредствеността“, коментира след едни от последните избор Анастасия Мозер.

Източник: Уикенд