Великият Георги Калоянчев издъхна в резултат на онкологично заболяване на 18.12.2012 г., но още дълго време ще е в сърцата на хората. Той е задочен герой в разговора с първородния му син по повод 100-годишнината от рождението му. Наследникът на Калоянчев – Ивайло, също е талантлив актьор и играе в Сатиричния театър, където преминава основно и кариерата на знаменития му родител.
Освен това в края на ноември, Ивайло отпразнува 70-ия си юбилей.

По повод юбилея се видял с децата и се почерпили, но тържествения юбилей предстои. Очаква съпругата му да се върне от Англия, където работи. Така семейството ще се събере за Коледа и ще празнуват. 

Дава си сметка, че с годините се е променил, но пък не може да каже, че се чувства остарял. Дори напротив – смята, че най-хубавото все още е пред него, предстои. 

Никога не се е ядосвал, че като актьор няма да успее да излезе от сянката на великия си баща. Никой не може да избира родителите си и е свикнал непрекъснато да го сравняват с баща му. Дори това, че ги сравняват, е добре за него, тъй като смята, че баща му наистина е бил велик актьор. 

Привилегиите, от които се е възползвал като син на Калата са, че като малък взимал привилегировано билети за кино. Не е използвал никакви други предимства, пък и не е човек, който ще ги търси.

Плаши се от това, че ще дойде момент, в който ще се наложи да слезе от сцената, но не му се мисли за това. Да умува дали и кога да се оттегли и пенсионира, не е неговият начин за запълване на времето. Това зависи от директора на Сатирата и от Господ – каквото е рекъл той, това ще е.

Покрай множеството ангажименти на баща му, Ивайло имал чувството, че Калата дори не знае в кой клас са с брат му. Имало дълги периоди, в които изобщо не го виждал. Когато поотраснал, баща му го взимал със себе си на снимки през лятото. Веднъж отишъл на родителска среща, след която заявил, че това повече няма да се повтори, тъй като всички учители го награбили, за да се оплакват от сина му. 
Не, че нямало от какво да се жалват де… Когато завършил Театралната академия, Ивайло отишъл да работи по разпределение извън София. Баща му си бил в София и не се били виждали половин година. 

Споделя, че баща му не бил съгласен да поеме по неговия път. Предполага, че е било поради това, че винаги ще бъде сравняван с него, и е искал да го предпази. Първата година, когато Ивайло кандидатствал във ВИТИЗ, Калата дори не подозирал. Скъсали го на изпита, но решил да си опита късмета отново. Калата научил и решил лично да го изпита. Когато видял, че все пак става за актьор, се заел лично да го подготви за изпита и така го приели. Било му много приятно да играе на една сцена с баща си.  
И двамата са си позволявали да си правят забележки на работа. 

На 13 януари ще се навършат 100 години от рождението на Калата. Ивайло твърди, че ако беше жив днес, със сигурност нямаше да е доволен от случващото се в страната ни. Навремето имал няколко предложения да влезе в политиката, но отговарял, че артистът е на целия народ, а не на една партия. Най-много го искали в редиците на БСП, но винаги отказвал.

Тъгувал, когато слязъл от сцената – бил с акъла си, но краката вече не го държали. Последно се снимал в сериала „Столичани в повече“ и много се притеснявал и вълнувал. 

Наградите на Калата били в апартамента в София и ги откраднали. Апашите задигнали всички статуетки и ордени. Преди време крадци влезли и във вилата им в Банкя и изнесли китеници, губери, бакърени прибори и куп други неща.
Нямат имоти в родния на баща му Бургас, тъй като Калата се отказал от наследството си там. 

Странното е, че талантлив актьор като Георги Калоянчев, бил втора резерва и влязъл с връзки във ВИТИЗ. Тогава негова братовчедка била министър на земеделието, та тя ходатайствала. Това била причината да го допишат с молив и да го приемат да учи за актьор.

Георги Калоянчев и съпругата му Валя се влюбват в Народния театър. Той работел там, а Валя била в миманса. Тя му казала: „Или се женим в сряда, или край!“ и Калата подписал. Преди това имал 2-3 жени, на които обещавал, че ще се оженят, но не отивал на сватбата. На венчавката им с Валя, кумували Георги Георгиев и Димитър Бочев – Бочката.

Валя присъствала на снимките на филма „Димитровградци“ и станала свидетел на целувката на Калата с Мария Русалиева пред камера. Разстроила се и искала да се разведат, но после свикнала с тези неща. Ивайло и брат му никога не са ставали свидетели на сцени на ревност у дома. 

Калата и Гунди били приятели. Актьорът винаги подчертавал, че Гунди е много възпитано момче. Той пък на свой ред винаги посещавал театъра, в който играел Калата и гледал доста постановки с негово участие.

Разбира се Калоянчев имал и неприятели – хора, които му завиждали и с които не се понасял. Опитвали се да му пречат, но ой не им обръщал внимание, игнорирал ги.
Калата отказал да се снима в „На всеки километър“ и препоръчал Григор Вачков. Ивайло твърди, че баща му никога не е съжалявал за това. Причината за отказа му била обещание, дадено на Рангел Вълчанов да се снима в „Езоп“. Дълги години след това Вачков го наричал „кръстник“. Калата бил с по-особено отношение към Вълчанов, тъй като били състуденти. 

Ивайло отбелязва, че преди катастрофата, при която Калата е зад волана и загива жена, всичко си било наред. След нея обаче нещата се объркали и състоянието му се влошило. Тази катастрофа преобърнала живота на Калоянчев. Имало процес, при който актьорът бил осъден условно. Срещнал се и с близките на починалата, и те също били съгласни, че той няма вина за трагичния инцидент – жената излязла изпод мантинелата, не е имало пешеходна пътека. Въпреки ниската скорост, с която Калоянчев шофирал, се случило най-лошото. 

Навремето с Нейчо Попов удрят петици и четворки от тотото. Отиват да си вземат печалбата и Нейчо казва на Калата, че ако се приберат вкъщи с парите, няма да ги видят повече. Затова решават да отидат в ЦУМ и да си купят по една кола. Взимат си две еднакви шкоди, но и двамата нямат шофьорски книжки и затова дават по 5 лева на някакви момчета, за да им закарат автомобилите пред домовете. Случката е от 1963 г., когато нямало почти никакви коли у нас. Калата изкарал шофьорски курс за 17 дни. 
Номерът на колата бил 1963. След време с Попов пак си купили еднакви коли – червени шкоди, комбита. По-късно Калата карал волга, лада, фиат, мерцедес…

Освен фаталната катастрофа, Калата имал и други инциденти зад волана – бутнал едно дете при църквата „Св. Неделя“. Докато си карал, детето се отскубва от ръката на майка си и скача пред колата. Бързата реакция на Калата предотвратява най-лошото. Той само докосва детето и то пада на земята, най-вероятно от уплах. 

Калоянчев много обичал сармички. Обикновено пийвал бяло и червено вино, рядко можел да си позволи ракия. 
Калата напусна този свят през 2012 г. заради рак на простатата. Макар да претърпял интервенция, тя не му била от полза – появили се разсейки, които в крайна сметка коствали живота му. 

Ивайло и брат му Явор не са поделяли имуществото на баща им, но са се разбрали и нямат проблеми. Брат му живее в апартамента в София, а той – в къщата в Банкя. Пред дома им в Банкя има голям билборд с лика на баща им. Никой от двамата братя не е мислил да се разделя с този имот. 

Съпругата на Калата – Валя все още се държи. Сега към пенсията си има някакъв процент от тази на актьора. Преди това не получавала нищо, но двамата й сина й помогнали. 

Явор от години работи в БНТ, а през януари дъщеря му го направила дядо за пръв път. Ивайло пък има двама сина – по един от двата му брака, и четирима внуци. Надява се някой от малките да стане актьор като него и баща му. 

Втората му съпруга работи като мениджър в Англия и отговаря за няколко хотела. Иска да се прибира в България, не й се стои повече в чужбина, но има още някои неща за довършване и тогава може да се прибере окончателно у нас.
Източник: Уикенд