В Индия и Мексико, в Африка и Австралия, в Европа и Южна Америка – навсякъде има рисунки на древни космически апарати, които все още очакват своето обяснение. Или може би такова съществува, но трябва време да се разкрие. В най-старите писмени източници от шумерската и индийската цивилизация се разказва за хора, които летят във въздух, плуват под вода с машини, наподобяващи съвременните или са още по-необичайни.

 

Сред най-често сочените примери е една каменна рисунка от древността. Тя се появява, след като пада замазката върху по-стари йероглифи. Каменното изображение показва как фараонът Сети отблъсква девет от враговете на Египет, като използва уреди, досущ приличащи на днешните самолети и вертолети.

 

Първенството в описанието на космическите кораби в древността се държи от най-старите епоси на индийската литература.

 

В стиховете на „Махабхарата“ се описва битката на Аржуна с демоните. Аржуна ги побеждава с помощта на вимана, дадена му от боговете. Най-напред Аржуна се издига в небесата, където небесните жители го обучават за използва неизвестно за него оръжие. Владетелят на небесата Индра дава нареждане на Аржуна да унищожи 30-милионната армия на демоните, които се крият на дъното на океана. Богът дава на Аржуна специален апарат – вимана, който лети във въздуха и преодолява подводни пространства. По време на битката демоните предизвикват потоп на Земята, но Аржуна с помощта на божественото оръжие пресушава водата. Битката е заради космическия Златен град, построен от Брама, но завладян от демоните. Със своята вимана Аржуна разбива на парчета Златния град и унищожава демоните. Парчетата от скъпоценния космически град падат едно по едно на Земята.

 

Във ведическите текстове, смятани за най-древните на планетата, има множество описания на вимани и ръководства за управлението им. Съвременните изследователи са поразени от откритието, че тези описания са изключително съвършени от инженерна гледна точка и дори превъзхождат днешните космически кораби. Има 4 основни типа вимани – Рукма, Сундара, Трипура и Шакува, с над 110 подтипове. Наименованията описват формата на апаратите – те наподобяват пирамиди, пури, самолети и летящи чинии.

 

Изследователят на индийската древност Робърт Гудман се заел да изясни доколко е възможно съществуването на подобни апарати преди повече от 3-4 хилядолетия. Гудман описва как в периода от 1975 до 1978 година специалистът по разчитане на древни санскритски текстове Иер разшифрова текстове отпреди 800 години, намерени в Южна Индия. В тях се описва технологията за създаване на вимани. Иер решава да сравни технологията със съвременните. Свързва се с директора на индийския правителствен департамент Прабх.

 

Оказва се, че самият Прабх също изучава тези текстове и използва практически описанията на състава от сплави за изготвянето им. Прави изпитания на получените сплави.

Резултатите са смайващи – сплавите притежавали уникални свойства, изключително пригодни за използване в съвременната авиация, космонавтика и военно дело. Изпитанията не се провеждат само в Индия, а и в университета в Сан Хосе, Калифорния.

 

Получените сплави поглъщат 85% от енергията, излъчвана от рубинов лазер, проявяват изключително съпротивление срещу корозия. От някои сплави може да се получи много меко стъкло, устойчиво на киселинно въздействие. Други сплави притежават звукоизолиращи свойства. От трети се получава стъкло, неутрализиращо светлината. Според Прабх в текстовете са указани находищата на необходимите минерали и се обясняват методите за извличането и пречистването им. Прабх заявява, че се работи върху добиването на сплав, способна да поглъща топлината, отделяна при триене в резултат на високи скорости.

 

В най-старите паметници на ведическата литература се разказва, че някога на Земята съществувала друга, много по-развита цивилизация.

 

Според индуските митове тя била създадена от боговете. Но след жестоки битки с демони асури боговете били принудени да напуснат планетата. 33 висши същества начело с бога на огъня Агни след известен период на скиталчество пристигнали в Индия.

Те победили асурите. 22-ма от боговете се върнали на небето, а другите останали на Земята. По това време се създават виманите. Легендата разкрива, че древните жители на днешна Индия са били убедени, че боговете са извънземни.

 

В „Махабхарата“ се разказва как царят на асурите Майясур управлява вимана с диаметър от 12 лакти и с четири масивни колела. На друго място се описва как Кришна преследва в небето вимана на Салва.

Салва прави вимана си невидима, но Кришна изпраща ракета, която открива Салва и кораба му по звука. „Махабхарата“ описва и картина на страшна война преди около 12 хиляди години между Атлантида и империята на Рама. Говори се за страшно оръжие, което точно съответства на ядрено оръжие, а подобни картини са многобройни в древноиндийския епос.

В „Рамаяна“ подробно е описан полет до Луната с вимана и битката там с летателните апарати на атлантите – ашвини.

Източник: Уикенд