Испания отвъд познатите представи за страст, танц и темперамент - като свят от музика, литература, кино, история и изобразително изкуство. Именно това многопластово културно пътешествие предлага първото издание на фестивала "Градините на Испания", организиран от София Арт Институт.
Вдъхновен от музиката на Мануел де Файя и неговото произведение "Нощи в градините на Испания", фестивалът ще достигне своята кулминация на 23 ноември с гала концерт, посветен на испанското музикално наследство.
В навечерието на събитието разговаряме с пианистката Венета Нейнска - основател и артистичен директор на София Арт Институт, за идеята да превърнеш един фестивал в цялостно художествено преживяване, за скритите лица на испанската музика, за срещата между различни култури и за предизвикателството класическото изкуство да достига до нови публики:
- "Градините на Испания" е първо издание на фестивал, посветен на испанската музика и култура. Как се роди идеята за него и какво Ви накара да изберете именно Испания като отправна точка?
- Идеята за фестивала се роди от желанието ни да създадем събитие, което да представя една култура в нейната цялост - не само чрез музиката, но и чрез литературата, киното, изобразителното изкуство и историята.
Испания е изключително богата в това отношение и притежава много разпознаваем художествен език, който обаче често познаваме само повърхностно.
Много естествена отправна точка се оказа музиката на Мануел де Файя и неговото произведение "Нощи в градините на Испания", което отдавна е сред творбите, които особено обичам. Постепенно около него започна да се изгражда цяла концепция. Исках да поканим публиката не просто на поредица от концерти, а на своеобразно пътешествие из Испания - през различни епохи, изкуства и гледни точки.
Испания има и особена способност да съчетава културни влияния, които на пръв поглед изглеждат противоположни. В нейната музика се срещат европейското и ориенталското, изтънчеността и първичната енергия, меланхолията и празничността. Именно това многообразие ми се стори чудесна основа за първото издание на фестивала.

"Вярвам, че добрата културна програма има своя драматургия. Тя трябва да разказва история, да създава очакване, да предлага изненади и да оставя пространство за открития." Снимка: Личен архив на Венета Нейнска
- Самото заглавие на фестивала идва от едно от най-красивите произведения на Мануел де Файя - "Нощи в градините на Испания". Какво Ви привлича в тази музика и какво означава за Вас образът на градината - като пространство на паметта, въображението и музикалното преживяване?
- Това е произведение, което винаги ме е впечатлявало със способността си да създава цял свят. Когато го слушаш, сякаш не просто чуваш музика, а се озоваваш на определено място, в определено време, сред звуци, аромати и цветове. Де Файя притежава изключителен усет към оркестровия колорит и към изграждането на атмосфера.
Градината е много красив символ за подобно преживяване. Тя е едновременно подредена и свободна, създадена от човека, но подчинена на природата. В нея има история, памет, въображение и постоянно движение. Може би затова ми се струва толкова подходящ образ за изкуството - то също събира различни пластове и влияния, които продължават да живеят и да се променят.
Харесва ми и идеята, че една градина не разкрива всичко наведнъж. Трябва да се разходиш в нея, да отделиш време, да откриеш скритите ѝ пространства. Надявам се фестивалът да предложи именно такова преживяване.
- Програмата на фестивала излиза отвъд концертната зала и среща различни изкуства и публики. За Вас какво означава да бъдеш не само изпълнител, но и куратор на културно събитие?
- За мен тези две роли са много тясно свързани, макар да изискват различен тип мислене. Като изпълнител се концентрирам върху един конкретен музикален свят и се опитвам да го разкрия възможно най-пълно. Като Артистичен директор на София арт институт трябва да погледна по-широко - да открия връзките между произведения, автори, изкуства и хора.
Вярвам, че добрата културна програма има своя драматургия. Тя трябва да разказва история, да създава очакване, да предлага изненади и да оставя пространство за открития.
В "Градините на Испания" например музиката не е изолирана от останалите изкуства. Тя води към литературата на Мария Самбрано, към испанското кино и към историческите пластове на испанската култура.
Много държа на това всяко събитие да има собствена художествена стойност, но същевременно да допринася към общата картина. Когато работа ни е успешна, публиката започва да открива връзки, които може би не би потърсила сама. Именно в това виждам една от най-големите възможности на културните фестивали.

Снимка: Личен архив на Венета Нейнска
- Испанската музика често се възприема през познатите образи на страстта, танца, ритъма и темперамента. Кои са по-малко познатите ѝ лица, които бихте искали българската публика да открие чрез този фестивал?
- Бих искала публиката да открие колко много тишина, съзерцание и деликатност има в испанската музика. Разбира се, ритъмът и танцът са съществени елементи от нейната идентичност, но зад тях стои една много по-сложна емоционална и интелектуална вселена.
В музиката на Де Файя например има невероятна изтънченост и почти импресионистична чувствителност към звука. При Родриго откриваме едновременно виртуозност, носталгия и дълбока лиричност. А испанската музикална традиция е много повече от фламенко - тя включва изключително богато класическо наследство, регионални традиции и влияния от различни култури.
Интересува ме именно тази многопластовост - Испания не като туристическа картичка, а като култура с дълбока история и много лица.
- Има ли нещо в испанската музикална чувствителност, което лично Ви е изненадало?
- Може би най-много ме изненадва начинът, по който испанските композитори успяват да превърнат нещо много конкретно и национално в музика с универсално въздействие.
В тяхното творчество често присъстват фолклорни интонации, танцови ритми и съвсем конкретни културни препратки, но те никога не звучат като обикновено цитиране на традицията. Претворени са през индивидуалния почерк на композитора и се превръщат в нещо много по-голямо.
Особено ме привлича и специфичното отношение към меланхолията. Тя не е непременно тъжна - понякога е светла, чувствена, дори изпълнена с живот. Това е много характерно за испанската музикална чувствителност и намирам, че има изключителна емоционална дълбочина.

Снимка: Личен архив на Венета Нейнска
- В галаконцерта на 23 ноември ще изпълните "Нощи в градините на Испания" на Де Файя - произведение, в което пианото не е просто солист, а част от един богат оркестров звуков пейзаж. Как се постига балансът между индивидуалния глас на пианото и общата атмосфера, която изгражда оркестърът?
- Това е една от най-интересните особености на произведението. Въпреки че пианото е водещ инструмент, то рядко застава в традиционната позиция на солист, който трябва да доминира над оркестъра. По-скоро е част от една огромна звукова палитра, в която всеки инструмент има своето място и значение.
Най-голямото предизвикателство е да се намери точният баланс между виртуозността и деликатността.
Пианото трябва да бъде достатъчно ярко, за да присъства със собствен глас, но и достатъчно гъвкаво, за да се слее с оркестровата тъкан. В тази творба има моменти, в които звукът трябва почти да изчезне, за да остави пространство на останалите инструменти.
За мен това е произведение, което изисква не просто техническа подготовка, а много силно въображение. Трябва да мислиш оркестрово, дори когато свириш сам на пианото.
И може би най-важното - да не се опитваш да контролираш всичко, а да позволиш на музиката да диша.
- Програмата поставя един до друг испански композитори като Де Файя и Родриго и произведения на французите Шабрие и Бизе, вдъхновени от Испания. Какво Ви интересува в тази среща между автентичния национален музикален език и представата за Испания, създадена от композитори извън нейните граници?
- Това е една от най-интересните теми във фестивала, защото ни позволява да погледнем Испания не само отвътре, но и през очите на другите.
Любопитно е как една култура може да вдъхнови композитори, които никога не са принадлежали към нея. При Бизе и Шабрие Испания се превръща в музикална представа, в образ, който понякога е идеализиран, понякога екзотичен, но винаги изключително вдъхновяващ. При Де Файя и Родриго имаме съвсем различна перспектива - музика, родена от вътрешното познаване на тази традиция.
Не бих искала да противопоставям тези два подхода. Напротив, намирам срещата им за изключително плодотворна. Тя ни показва, че националната идентичност в изкуството не е нещо затворено. Тя може да бъде разпозната, интерпретирана и преоткрита от хора, които идват от съвсем различни културни пространства.

Снимка: Личен архив на Венета Нейнска
- Галаконцертът съвпада с рождения ден на Мануел де Файя, а през 2026 г. се отбелязват и 150 години от рождението му, както и 125 години от рождението на Хоакин Родриго. Какво бихте искали съвременната публика да чуе в музиката им днес?
- Годишнините са чудесен повод да насочим вниманието към определени автори, но според мен истинският смисъл на едно честване е да открием защо тази музика продължава да бъде важна днес.
На 23 ноември, рождения ден на Де Файя, ще имаме възможността да изпълним едно от най-значимите му произведения именно в рамките на фестивал, посветен на испанската култура. Това придава на концерта особено значение, но за мен е важно да не превръщаме музиката в музейна експозиция.
И Де Файя, и Родриго са композитори, които имат какво да кажат на съвременния човек. В тяхната музика откриваме теми като идентичността, паметта, загубата, красотата и връзката с традицията. Това са теми, които не остаряват.
Бих искала публиката да чуе не просто две велики произведения от испанския репертоар, а музика, която е способна да говори непосредствено на всеки от нас, независимо от времето и мястото, в което живеем.
- В концерта ще си партнирате с китариста Георги Димитров-Жожо, диригента Пабло Урбина и ансамбъл "Камерата Булгарика". Какво е особеното в музикалния диалог между пианото и китарата в рамките на една вечер?
- Пианото и китарата имат много различна природа, но именно това прави срещата им толкова интересна. Китарният звук е непосредствено свързан с испанската музикална традиция и носи със себе си цяла история от тембри, ритми и характерни интонации. Пианото предлага съвсем различен звуков свят и тъкмо този контраст носи особено богатство, което ще преживеем на галаконцерта на 23 ноември.
Радвам се, изключителният български китарист Георги Димитров-Жожо прие поканата ни да солира в "Аранхуеския концерт" на Родриго и с нетърпение очаквам неговото изпълнение. Сигурна съм, че ще бъде въздействащо и запомнящо се.
Дебютът на българска сцена на Пабло Урбина е важен за нас, защото той няма просто да дирижира испанска музика, а ще бъде своеобразен културен посланик между произведенията и българските изпълнители.
Подобни срещи са в основата на международния културен обмен - те не са просто гостувания, а възможност да създадем нещо заедно, което не би съществувало по същия начин без участието на всички.

"Вярвам, че изкуството трябва да бъде достъпно, но това в никакъв случай не означава да бъде опростявано", категорична е пианистката. Снимка: Личен архив на Венета Нейнска
- Като основател и артистичен директор на София Арт Институт развивате проекти, които съчетават концертното изкуство с историята, литературата, киното и образованието. Какво според Вас трябва да се промени в начина, по който представяме класическата музика, за да я направим по-близка до хората, без да опростяваме нейното съдържание?
- Мисля, че трябва да променим най-вече отношението си към публиката. Понякога в класическата музика съществува усещането, че човек трябва предварително да има определени знания, за да може да присъства на концерт и да го разбере. Това създава ненужна дистанция.
Вярвам, че изкуството трябва да бъде достъпно, но това в никакъв случай не означава да бъде опростявано. Напротив - можем да представяме изключително сложни и дълбоки произведения по начин, който да събуди любопитството на хората и да ги накара да поискат да научат повече.

Снимка: Личен архив на Венета Нейнска
В София арт институт се опитваме да работим именно в тази посока. Създаваме събития, в които музиката среща историята, литературата и визуалните изкуства. Организираме образователни концерти, работим с деца, развиваме програми за млади музиканти и търсим нови начини за среща между артисти и публика.
Смятам, че фестивалите имат огромен потенциал в това отношение. Те могат да бъдат първата крачка към нещо непознато.
Човек може да дойде заради киното, литературата или една интересна среща и да открие музика, която впоследствие да стане част от живота му. Именно тази възможност ме вълнува най-много.
- Във Вашата кариера се срещат няколко роли - на пианист, изследовател на музикалното наследство, артистичен директор и създател на културни проекти. Коя от тях Ви поставя пред най-голямо предизвикателство и коя Ви дава най-голяма свобода?
- Най-голямото предизвикателство безспорно е да съчетавам всички тези роли, без нито една от тях да страда за сметка на останалите. Те изискват различни качества, различен тип концентрация и понякога доста различно темпо на работа.
Организирането на културни проекти е свързано с огромна отговорност - не само към артистите и публиката, но и към хората, които подкрепят тези инициативи. Да създадеш една организация, да я развиваш и да осигуриш възможност на други хора да реализират таланта си е съвсем различен вид творчество от това да седнеш пред пианото.
Но именно тази дейност ми дава и огромна свобода. Като артистичен директор мога да създавам пространства за идеи, които иначе може би никога не биха се реализирали. Мога да свързвам хора, да поставям произведения в нов контекст, да давам възможност на млади артисти и да изграждам проекти с дългосрочен смисъл.
В крайна сметка всички тези роли са част от едно и също желание - да създавам условия за изкуството да живее и да достига до повече хора.

Снимка: Личен архив на Венета Нейнска
- А когато останете сама пред пианото, успявате ли да оставите организатора и изследователя извън музиката и просто да бъдете изпълнител?
- Не винаги!
Понякога организаторът в мен започва да мисли за следващия концерт, а изследователят - за историческия контекст на произведението. Но мисля, че с времето съм се научила да намирам път обратно към самата музика.
Всъщност именно пианото е мястото, където всичко започва и където винаги се връщам. То е моята най-естествена форма на изразяване и начинът, по който разбирам света.
Колкото повече се занимавам с организация и създаване на културни проекти, толкова по-ясно осъзнавам колко важно е да не губя личната си връзка с музиката. Защото в крайна сметка всички останали дейности имат смисъл именно заради нея.
Има нещо много освобождаващо в това да останеш сам пред пианото, без графици, бюджети, имейли и организационни задачи. В тези моменти отново си просто музикант - и това е едно от най-ценните неща в живота ми.
Интервю на Тина Философова
Източник: dir.bg
Коментирай